По-високите лихви на ЕЦБ могат да забавят икономиката, без да овладеят причините за високите цени*

Икономиките на САЩ и Европа може да имат подобен темп на инфлация, но от различен вид, което има големи последици за това как централните банки могат да се справят с проблема. Голяма част от различието се свежда до това колко голям дял от ценовия натиск е с местен произход и колко е вносен.
В САЩ голямото търсене на домакинствата, главно за стоки, изигра по-голяма роля. Това е вид инфлация, която не изчезва сама. Това е една от причините Фед да вдигне лихвите с много повече, отколкото Европейската централна банка направи.
Но след като разходите на американските потребители движат инфлацията в САЩ, Фед де факто може да се справи с нея и увеличавайки лихвите да намали търсенето.
Паричната политика е инструмент, който намалява ценовия натиск чрез понижаване на вътрешното търсене. Когато инфлацията обаче идва отвън, каквато основно е причина в Европа, съществува риск по-високите ставки на ЕЦБ просто да забавят икономиката, без да се справят с причините за високите цени. Основната причина за високите цени в Европа е инспирираният енергиен недостиг от страна на Русия. Това прави работата на централната банка много по-трудна в Европа.
Покачващият се долар същевременно усилва допълнително ценовия натиск в Европа. Валути като еврото и японската йена са на най-ниски си нива от няколко десетилетия спрямо долара. Това означава по-евтин внос и следователно по-ниска инфлация в САЩ и обратното другаде.
Ситуацията прилича на обърната валутна война. Вместо да преследва обезценяване, за да стимулира износа, както направиха много държави преди пандемията, в момента всяка страна би искала да оскъпи своята валута и да поддържа търговски дефицит, което да помогне за ограничаване на инфлацията на вътрешния пазар.
САЩ очевидно печелят това състезание. Азия, която като Европа разчита в голяма степен на външна енергия (Китай е най-големият купувач на петрол в света), е също уязвима и китайските власти се опитват да предотвратят вносната инфлация.
Рискът от разширяващата се разлика в лихвите обаче подхранва изтичането на капитали и по-рязкото обезценяване на валутите спрямо щатския долар, добавяйки в крайна сметка още повече инфлационен натиск.
* Юлиан Войнов е финансист и икономически анализатор, преподавател в Стопанската академия в Свищов. Мениджър Нюз публикува коментара със съгласието на автора. Заглавието е на редакцията
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Производителят на Labubu със скок в продажбите след пускането на мини версията на играчката
Компании |Adidas повишава прогнозата за печалба благодарение на бум в продажбите на ретро маратонки
Компании |Луис де Гиндос смята настоящите нива на лихвите на ЕЦБ за „адекватни“
Финанси |Unicredit потвърди прогнозата си за годишната печалба след по-силно от очакваното тримесечие
Компании |КЗК, КЗП, КРС и „Активни потребители“ ще си сътрудничат при кампаниите „Черен петък“
Общество |Цената на златото се срина и всички се питат защо
Финанси |Русия удари с дронове детска градина в Харков
Свят |Нов транспортен коридор през Гърция, България и Румъния ще свръзва Егейско и Черно море
ЕС |Приватизация на войната: Глобалният бизнес с наемници процъфтява
Общество |Kaufland представи нова продуктова линия свежа риба и морски дарове със сертификат TÜV AUSTRIA
Компании | Advertorial |Президентът наложи вето на част от измененията в Закона за специалните разузнавателни средства
България |„Кръстниците на AI“ и публични личности настояват за спиране на развитието на изкуствения суперинтелект
Технологии |Огромна вълна преминава през Млечния път - и учените не знаят защо
Любопитно |

Коментари
Няма въведени кометари.