От какво се нуждае Европа, за да се съревновава със Закона за намаляване на инфлацията в САЩ

На срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел тази седмица лидерите на страните-членки ще обсъдят Индустриалния план за Зелената сделка (Green Deal Industrial Plan) – отговорът на блока на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на САЩ на стойност 369 милиарда долара.

Планът на ЕС за насърчаване на чистите технологии и индустриалните иновации се основава на четири стълба: финансиране, търговия, умения и опростяване на регулацията. Вече назряват спорове около предложените промени в правилата за държавна помощ и финансиране. Но ако държавите трябва да постигнат единство по една тема, то това би било тази, че енергийният преход продължава да е заплетен в бюрокрация и отчаяно се нуждае от освобождаване, пише Лара Уилямс за Блумбърг.

Точното въздействие на IRA върху континента е трудно да се измери, не на последно място защото напоследък имаше много други причини да не се инвестира в Европа. Доверието на европейския бизнес се срина рязко в края на миналата година и някои промишлени предприятия и стартиращи фирми, включително стартъпа за батерии Northvolt и испанската енергийна компания Iberdrola, вече насочиха операциите и инвестициите си към САЩ.

Една от причините за това може да са новите американски субсидии, но Европа има други проблеми. На територията на континента тече война, която предизвика историческа енергийна криза и най-високите нива на инфлация от десетилетия. Освен това има проблеми, които страните от региона сами си създават - правилата за държавна помощ ще бъдат изменени за трети път в рамките на няколко години, създавайки атмосфера на объркване. Проблемите с бюрокрацията и веригата за доставки от години са спънка пред напредъка в сферата на възобновяемите енергийни източници от години.

Казано накратко, перспективите пред Европа са несигурни и скъпи. Това не е средата, необходима за поддържане на безпрецедентен енергиен преход. Работата за по-пъргав регулаторен режим обаче може да върне Европа на картата за инвестиции във възобновяеми източници.

Тромава бюрокрация

При настоящите условия завършването на проектите за вятърна енергия може да отнеме десетилетие. В комбинация с проблемите с инфлацията, това оказа реално въздействие: инвестициите във вятърна енергия в Европа намаляха през 2022 г., а поръчките за нови вятърни турбини са спаднали с 47% в сравнение с 2021 г. Подобни проблеми измъчват и проектите за слънчева енергия.

ЕС знае, че това е проблем. Като част от Индустриалния план на Зелената сделка, Европейската комисия предложи Закон за индустрията с нулеви емисии, който ще включва мерки за ускоряване на процеса на издаване на разрешителни.

Доклад от януари на Комисията за енергийни преходи предполага, че други мерки, като въвеждане на обслужване на едно гише и конкретни срокове за рационализиране на планирането и издаването на разрешителни, биха могли да намалят времето за разработка наполовина или повеч. Приемане на определени национални инициативи в целия блок, като испанското „правило за положително мълчание“ (при което определени заявления без отговор след определен период от време ще бъдат предоставяни автоматично) и новия закон на Франция, изискващ всички големи паркинги да бъдат покрити със слънчеви панели, ще отворят вратите пред нови възможности и ще ускорят внедряването им.

Последните новини от Дания са идеалният пример за това, че Европа се препъва в собствената си бюрокрация, дори когато се опитва да се разплете. Дания е считана за една от най-привлекателните нации за вятърни компании и пример за ЕС. Предлаганата от страната услуга за обслужване на едно гише — което означава, че Датската енергийна агенция се свързва с всички органи, от които зависи получаването на необходимите разрешителни, прави административния процес прост, а установената политика на отворени врати позволява на разработчиците на офшорна вятърна енергия да кандидатстват по собствена инициатива, давайки им гъвкавост по отношение на местоположението и размера.

Останалата част от Европа би било добре да подражава на датския подход. Вместо това обаче страната трябваше да спре своята схема на отворени врати, за да не стъпи на пръстите на ЕС и да наруши регулаторни мерки.

Не само процесите на планиране и даване на разрешителни могат да бъдат рационализирани. Така наречените важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI) са полезен инструмент за насочване на средства към изследвания и развитие на нови зелени технологии, като възобновяем водород и батерии, но има оплаквания, че са твърде бавни и бюрократични. Реформирането им, за да бъдат по-пъргави, може да помогне на нововъзникващите сектори.

Опростените IPCEI и рационализираното регулиране наистина са приоритети в новата индустриална стратегия на ЕС, но блокът ще трябва да бъде по-смел.

Извънредните мерки, предприети миналата година в отговор на енергийната криза, също имаха за цел да определят по-строги срокове за даване на разрешения за проекти за слънчева и вятърна енергия. Понастоящем разрешенията за вятърни проекти трябва да се издават в рамките на шест месеца. Но спешният мандат се прилага само за нови разрешителни, оставяйки съществуващите висящи разработки в бюрократична безизходица.

Проблемът в Дания показва, че има много работа за опростяване и изясняване на регулациите на ЕС. При задаващата се ожесточена битка за финансиране Европа трябва да помни, че скоростта е от съществено значение.