Кристалина Георгиева за цената на фрагментацията

Живеем в неспокойни времена и в свят, който е по-богат, но и по-крехък. Войната на Русия в Украйна болезнено ни показа, че не можем да приемаме мира за даденост. Смъртоносна пандемия и климатичните бедствия ни напомнят колко крехък е животът срещу мощта на природата. Големите технологични трансформации, като изкуствения интелект, обещават бъдещ растеж, но носят и значителни рискове. Това пише управляващия директор на Международния валутен фонд г-жа Кристалина Георгиева за авторитетното американско списание Foreign Affairs.

Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение в един по-несигурен и податлив на сътресения свят. Въпреки това международното сътрудничество е в отстъпление. Вместо това светът е свидетел на възход на фрагментацията: процес, който започва с увеличаване на бариерите пред търговията и инвестициите и, в крайната си форма, завършва с разделяне на държавите на съперничещи си икономически блокове — резултат, който рискува да обърне в обратна посока трансформиращите постижения на глобалната икономическа интеграция, посочва Георгиева.

По думите й редица мощни сили насърчават фрагментацията, като със задълбочаващото се геополитическо напрежение, съображенията за националната сигурност са много важни за политиците и компаниите, което ги кара да се притесняват от споделянето на технологии или интегрирането на вериги за доставки. В същото време, въпреки че глобалната икономическа интеграция, която се случи през последните три десетилетия, помогна на милиарди хора да станат по-богати, по-здрави и по-продуктивни, тя също така доведе до загуба на работни места в някои сектори и допринесе за нарастващото неравенство. Това от своя страна подхрани социалното напрежение, създавайки благоприятна почва за протекционизъм и увеличавайки натиска за преместване на производството обратно у дома.

Според управляващият директор на МВФ цената на фрагментацията не може да бъде по-ясна - с намаляването на търговията и повишаването на бариерите глобалният растеж ще претърпи сериозен удар. Според последните прогнози на Международния валутен фонд, годишният растеж на глобалния брутен вътрешен продукт през 2028 г. ще бъде само три процента - най-ниската прогноза на МВФ за пет години напред през последните три десетилетия, което означава проблеми за намаляване на бедността и за създаване на работни места сред нарастващото население на младите хора в развиващите се страни. Фрагментацията рискува да влоши тази и без това слаба икономическа картина. Тъй като растежът намалява, възможностите изчезват и напрежението се натрупва, светът - вече разделен от геополитическо съперничество - може да се разпадне още повече на конкуриращи се икономически блокове.

 Политиците навсякъде разбират, че протекционизмът и отделянето имат цена, категорична е Георгиева. А ангажиментите на високо ниво между двете най-големи икономики в света - Съединените щати и Китай, имат за цел да намалят рисковете от по-нататъшно фрагментира. Но най-общо казано, когато става въпрос за опити да се върне приливът на фрагментация, има обезпокоителна липса на спешност. Нова пандемия може отново да тласне света към глобална икономическа криза. Военният конфликт, независимо дали в Украйна или другаде, може отново да изостри продоволствената несигурност, да наруши енергийните и стоковите пазари и да разкъса веригите за доставки. Друга тежка суша или наводнение може да превърне още милиони хора в климатични бежанци. Независимо от това, въпреки широкото признаване на тези рискове, правителствата и частният сектор са неспособни или не желаят да действат.

Георгиева отбелязва, че един по-податлив на сътресения свят означава, че икономиките ще трябва да станат много по-устойчиви — не само индивидуално, но и колективно. Постигането на тази цел ще изисква целенасочен подход на сътрудничество. Международната общност, подкрепена от институции като МВФ, трябва да работи заедно по систематичен и прагматичен начин, като се стреми към целенасочен напредък там, където има общи позиции, и поддържа сътрудничество в области, в които бездействието би било пагубно.

Според нея политиците трябва да се съсредоточат върху въпросите, които имат най-голямо значение не само за богатството на нациите, но и за икономическото благосъстояние на обикновените хора. Те трябва да подхранват връзките на доверие между страните, когато това е възможно, за да могат бързо да засилят сътрудничеството си при следващото голямо сътресение. Това ще бъде от полза както за по-бедните, така и за по-богатите икономики, тъй като ще подпомогне глобалния растеж и ще намали риска от трансгранично разпространение на нестабилността. Дори за най-богатите и силни държави ще бъде трудно да се ориентират в един фрагментиран свят, а сътрудничеството ще се превърне не само във въпрос на солидарност, но и на личен интерес.

Крехък свят

Две световни войни през двадесети век разкриха, че международното сътрудничество е от решаващо значение за мира и просперитета и че то изисква стабилна институционална основа. Дори докато Втората световна война все още бушува, съюзниците се обединиха, за да създадат многостранна архитектура, която ще включва Организацията на обединените нации и институциите от Бретън Уудс – МВФ и Световната банка, заедно с предшественика на Световната търговска организация. Всяка организация беше натоварена със специален мандат за справяне с проблемите на деня, изискващи колективни действия, отбелязва Георгиева. Това, което в крайна сметка последва, беше експлозия на търговия и интеграция, които преобразиха света, стигайки до своята кулминация във феномена, станал известен като глобализация.

По думите на управляващият директор на МВФ обаче постигнатият напредък през годините е изложен на риск. След глобалната финансова криза от 2008 г. започна период на „бавно усвояване“, тъй като растежът стана неравномерен и страните започнаха да налагат бариери пред търговията. Сближаването на стандартите на живот в и между страните е в застой. И откакто пандемията започна, страните с ниски доходи отбелязаха срив в темповете си на растеж на БВП на глава от населението, които са намалели с повече от 50%, от средно 3,1 процента годишно през 15-те години преди пандемията до 1,4 процента от 2020 г. насам. Спадът е много по-скромен в богатите страни, където темповете на растеж на БВП на глава от населението са спаднали от 1,2 процента през 15-те години преди пандемията до 1,0 процента от 2020 г. насам. Нарастващото неравенство насърчава политическата нестабилност и подкопава перспективите за бъдещ растеж, особено за уязвимите икономики и по-бедните хора. Екзистенциалната заплаха от изменението на климата утежнява съществуващите уязвимости и внася нови сътресения. Уязвимите държави изчерпват буферите си, а растящата задлъжнялост излага на риск икономическата устойчивост.

В един по-крехък свят държавите (или блокове от държави) могат да бъдат изкушени да дефинират тясно своите интереси и да се оттеглят от сътрудничество. Но на много държави им липсва технология, финансови ресурси и капацитета, за да се справят успешно с икономическите сътресения сами – и неуспехът им да го направят ще навреди не само на благосъстоянието на собствените им граждани, но и на хората другаде. И в един по-малко сигурен свят с по-слаби перспективи за растеж, рискът от фрагментация само нараства, потенциално създавайки порочна спирала с низходяща траектория, посочва Георгиева.

С разпространението на протекционизма, разходите за технологичното отделяне - тоест ограниченията върху потока на високотехнологични стоки, услуги и знания между страните - само ще допринесат за влошаващата се ситуация, намалявайки БВП на някои страни с до 12 процента в дългосрочен план. Фрагментацията може също така да доведе до сериозни сътресения на стоковите пазари и да създаде продоволствена и енергийна несигурност - блокирането на износа на украинска пшеница от Русия беше ключов двигател зад внезапното увеличение с 37 процента на световните цени на пшеницата през пролетта на 2022 г. Това доведе до инфлация в цените на други хранителни продукти и изострената продоволствена несигурност, особено в страните с ниски доходи в Северна Африка, Близкия изток и Южна Азия. И накрая, фрагментирането на капиталовите потоци, което би накарало инвеститори и държави да отклоняват инвестиции и финансови транзакции към страни с подобно мислене, би представлявало още един удар върху глобалния растеж. Комбинираните загуби от всички аспекти на фрагментацията може да са трудни за количествено определяне, но е ясно, че всички те сочат към по-нисък растеж на производителността и на свой ред към по-нисък жизнен стандарт, повече бедност и по-малко инвестиции в здравеопазване, образование и инфраструктура. Глобалната икономическа устойчивост и просперитет ще зависят от оцеляването на икономическата интеграция, категорична е Георгиева.

Глобална предпазна мрежа

В свят с по-чести и по-тежки сътресения държавите трябва да намерят начини да смекчат неблагоприятните последици за своите икономики и хора, посочва управляващият директор на МВФ. За целта е необходимо да се създадат икономически буфери в добрите времена, които могат да бъдат използвани в лоши времена. Един от тези буфери са международните валутни резерви на дадена страна, т.е. наличностите в чуждестранна валута в нейната централна банка, които осигуряват лесно достъпен източник на финансиране за страните, когато са засегнати от сътресения. Като цяло резервите нараснаха значително през последните две десетилетия, успоредно с развитието на световната икономика и в отговор на финансовите кризи. Но тези резерви са силно концентрирани в сравнително малка група от икономически по-силни развити и нововъзникващи пазарни икономики: само десет държави притежават две трети от световните валутни резерви. ... Това неравномерно разпределение на резервите означава, че много страни остават силно уязвими.

Разбира се, никоя страна не бива да разчита само на резервите си. Помислете как едно домакинство, което не може да спести достатъчно пари за всяко възможно сътресение, би могло да застрахова жилището си, да си купи кола или да плаща за здравни грижи. По аналогичен начин държавите са в по-добро положение, ако могат да допълнят собствените си резерви с достъп до различни международни застрахователни механизми, известни като “глобална мрежа за финансова сигурност”. В центъра на тази мрежа е МВФ, който обединява ресурсите на своите държави членки и действа като кооперативен световен кредитор от последна инстанция.

Защитата на държавите и техните хора от шокове допринася за стабилността отвъд техните граници: такава защита е важна за глобално обществено благо. Ето защо една глобална предпазна мрежа, която обединява международни ресурси, за да осигури ликвидност на отделните страни, когато са засегнати от бедствия, е в интерес на отделните държави и света. Кризата с COVID-19 е добър пример. С обединените ресурси на МВФ страните членки получиха ликвидни инжекции с безпрецедентна скорост и мащаб, което им помага да финансират основен внос като лекарства, храни и енергия. От пандемията насам МВФ одобри над 300 милиарда долара ново финансиране за 96 държави, най-широката подкрепа някога за толкова кратък период. От тях над 140 милиарда долара са предоставени след инвазията на Русия в Украйна, за да помогнат на членовете на фонда да се справят с финансовия натиск, включително този в резултат на войната, отбелязва Георгиева.

Капацитетът на МВФ за отпускане на заеми в размер на близо 1 трилион долара вече е само малка част от общата мрежа за сигурност. В един по-малко сигурен свят с по-слаби перспективи за растеж рискът от фрагментация само нараства. Въпреки че самозастраховането чрез международните резерви рязко се е увеличило за някои страни, обединените ресурси, съсредоточени в МВФ, са се увеличили много по-малко от самозастраховането и са се свили значително в сравнение с мерките за глобална финансова интеграция. Ето защо международната общност трябва да укрепи глобалната мрежа за финансова сигурност, включително чрез разширяване на наличността на обединени ресурси в МВФ.

Борба с дълга

Дори ако глобалната финансова предпазна мрежа бъде засилена, някои страни може да изчерпят своите буфери на фона на глобални икономически сътресения и да натрупат икономически дисбаланси с течение на времето – по-специално по-високи фискални дефицити и нарастващи нива на дълга. Въпреки че дългът нараства навсякъде, проблемът е особено остър за много уязвими страни с нововъзникващи пазари и страни с ниски доходи в резултат на неотдавнашни икономически сътресения, нарастващи лихвени проценти и в някои случаи политически грешки от страна на правителствата. До края на 2022 г. средните нива на дълг в страните с нововъзникващи пазари достигнаха 58 процента от БВП - значително увеличение спрямо десетилетие по-рано, когато равнището беше 42 процента. Средните нива на дълг в страните с ниски доходи са се увеличили още по-рязко през този период от 38 процента от БВП на 60 процента. Около една четвърт от облигациите на страните с нововъзникващи пазари сега се търгуват при спредове, показващи затруднения. И 25 години след стартирането на широкообхватна международна инициатива за облекчаване на дългове за бедните страни, около 15 процента от страните с ниски доходи вече се счита, че са изпаднали в дългови затруднения, а други 40 процента са изложени на риск да се озоват в тази ситуация, посочва Георгиева.

По думите й цената на една пълномащабна дългова криза се усеща най-остро от хората в страните длъжници. Според един анализ на Световната банка средно равнищата на бедност нарастват с 30 процента, след като дадена страна не изпълни външните си задължения, и остават високи за десетилетие, през което нивата на детската смъртност нарастват средно с 13 процента и децата са изправени пред по-къса продължителност на живота . Други страни също са засегнати. Хората губят спестяванията си. . Достъпът на кредитополучателите до кредит може да стане по-ограничен.

Намаляването на разходите при дългови кризи зависи от бързото им разрешаване. Това не е лесно. Пейзажът на кредиторите се промени значително през последните няколко десетилетия, като на сцената навлязоха нови официални кредитори като Китай, Индия и Саудитска Арабия, а разнообразието от частни кредитори се разшири драматично. Бързите и координирани действия на кредиторите изискват взаимно доверие и разбиране, но увеличаването на броя и вида на кредиторите направи това по-голямо предизвикателство, особено след като някои ключови кредитори са разделени по геополитически линии, отбелязва Георгиева.

Международните финансови институции и кредитори трябва да разработят механизми за застраховане на страните срещу дългови кризи в случай на големи сътресения, категорична е тя. Такива механизми играят решаваща роля, за да се гарантира, че ликвидната криза няма да насочи държавите към по-скъпоструващо дългово затруднение. Една обещаваща идея би била възприемането на договорен подход към търговския дълг. Това може да включва включване на клаузи в дългови договори, които автоматично ще задействат отлагане на изплащането на дълга, ако дадена държава претърпи природно бедствие като наводнение, суша или земетресение.

Длъжниците също трябва да изпълнят своята роля, като започнат с това да бъдат по-проактивни, когато става въпрос за смекчаване на риска, и да координират по-добре своята стратегия за управление на дълга с фискалната политика. Правителствата трябва също така да покажат готовност да се справят с основните политически грешки в основата на по-фундаменталните дългови предизвикателства.

Според Георгиева МВФ не може да бъде наистина ефективен в днешния фрагментиран свят, освен ако не продължи да задълбочава връзките си с други международни организации, включително Световната банка, други многостранни банки за развитие като Африканската банка за развитие и институции като Банката за международни разплащания и Световната търговска организация. Всички тези международни финансови институции трябва да обединят усилията си, за да насърчат международното сътрудничество по най-неотложните предизвикателства, пред които е изправен светът.

В продължение на почти 80 години светът реагира на големите икономически предизвикателства чрез система от правила, споделени принципи и институции, включително тези, които се коренят в системата Бретън Уудс. Сега, когато светът е навлязъл в нова ера на нарастваща фрагментация, международните институции са още по-важни за обединяването на държавите и за решаването на големите глобални предизвикателства днес. Но без засилена подкрепа от страна на държавите с по-високи доходи и подновен ангажимент за сътрудничество МВФ и другите международни институции ще изпитват затруднения, категорична е Георгиева.

Периодът на бърза глобализация и интеграция приключи, а силите на протекционизма са във възход. Може би единственото сигурно нещо за тази крехка, фрагментирана нова глобална икономика е, че тя ще бъде подложена на сътресения. МВФ, другите международни институции, кредиторите и кредитополучателите трябва да се адаптират и подготвят. Пътуването ще бъде несигурно, а международната финансова система трябва да се подготви, добавя тя.