Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Финансовото министерство се отказва и от данък “Подземни богатства”

Министерството на финансите ще се откаже от идеята за въвеждането на данък "Подземни богатства", обяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на блиц контрола в парламента днес. Ще се увеличи обаче концесионната такса, за да се компенсират, поне отчасти, очакваните от това приходи. Ще се въведе и еднократна такса, която ще платят добивните компании, посочи тя.
По-рано през седмицата над 1000 работници от минно-добивната индустрия блокираха за няколко часа София с протест именно срещу въвеждането на новия данък върху подземните богатства, който според тях ще доведе до срив в сектора.
Това е вторият от двата нови данъка, които финансовото министерство беше заложило в рамката на план-сметката с идеята да осигури повече приходи заради очертаващия се дефицит от 18 милиарда лева. Другият предвиждаше облагане на свръхпечалбите на банките, но МФ се отказа и от него след разговори с представители на сектора, в които станало ясно, че банките ще плащат глобален данък в размер на 15% и всяко допълнително облагане ще ги натовари прекалено.
В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от служебен кабинет, най-сериозни ще са разходите за персонал - в размер на 18 милиарда лева, и за пенсии - 35 милиарда лева, съобщи министър Петкова. За да се осигури заложеният 3% дефицит са нужни фискални мерки в размер на 12 милиарда лева. Част от тях, както стана ясно вече, ще дойдат от вдигането на акцизите на алкохола и цигарите
Друга част от приходите финансовият министър се надява да дойдат от влизането на България в Шенген, тъй като отпадането на границите би ускорило бизнес процесите.
“За вас, казвате нереалистични са приходите - 20 милиарда, ама разходите - 20 милиарда са реалистични”, обърна се служебният финансов министър към депутатите. “Понеже казвате за заплатите на МВР и МО, само 2 милиарда е ръстът на заплатите на МВР и МО. Всичко друго е в резултат на последните, както казах, три години. Ако по принцип не бъдат подкрепени мерките и съответно останат тези разходни политики, за които вече има приети решения, закони от Народното събрание, остават оценката от макрорамката, която е около 4,5 милиарда, включително и оценката за присъединяването към Шенген. Разликата между 12 милиарда и 4,5 милиарда е 7,5 милиарда, което означава около 3.3% допълнителен дефицит над трите процента", предупреди Людмила Петкова.
|
|
Тази седмица потребителската кошница струва 101 лв.
България |Германските партии се споразумяха за историческа сделка за дълга
Политика |Рокади на ключови министри в гръцкото правителство в опит да бъде овладяна кризата с доверието
Свят |HydroHacks: NexGen Water Digit – Бъдещето на ВиК сектора
Икономика |Европейските телекоми призоваха за консолидация на индустрията, за да бъдат по-конкурентоспособни
Технологии |Офисът на Twitter в снимки
Свят | Advertorial |Борисов се оплака, че мнозинството е станало 120 депутати. Пеевски: Когато поискам, мога да стана премиер
Политика |Джей Ди Ванс: Ще бъда „шокиран“, ако Тръмп премести ядрени оръжия в Полша
Политика |Специалният пратеник за Украйна Кийт Келог е бил отстранен от всички преговори по искане на Кремъл
Свят |Звездата Ръсел Кроу влиза в ролята на най-ефективния руски агент на ЦРУ в нов шпионски трилър
Любопитно |На днешната дата, 14 март. Световен ден на съня
На днешната дата |Не всяка работа е важна: Успешните стратегии за управление на времето
Техники за успех |Ройтерс: Русия е представила на САЩ списък с искания за сделка за прекратяване на войната срещу Украйна
Свят |

Коментари
Няма въведени кометари.