Финансовото министерство се отказва и от данък “Подземни богатства” 

Финансовото министерство се отказва и от данък “Подземни богатства” 

Министерството на финансите ще се откаже от идеята за въвеждането на данък "Подземни богатства", обяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на блиц контрола в парламента днес. Ще се увеличи обаче концесионната такса, за да се компенсират, поне отчасти, очакваните от това приходи. Ще се въведе и еднократна такса, която ще платят добивните компании, посочи тя.  

По-рано през седмицата над 1000 работници от минно-добивната индустрия блокираха за няколко часа София с протест именно срещу въвеждането на новия данък върху подземните богатства, който според тях ще доведе до срив в сектора. 

Това е вторият от двата нови данъка, които финансовото министерство беше заложило в рамката на план-сметката с идеята да осигури повече приходи заради очертаващия се дефицит от 18 милиарда лева. Другият предвиждаше облагане на свръхпечалбите на банките, но МФ се отказа и от него след разговори с представители на сектора, в които станало ясно, че банките ще плащат глобален данък в размер на 15% и всяко допълнително облагане ще ги натовари прекалено.  

В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от служебен кабинет, най-сериозни ще са разходите за персонал - в размер на 18 милиарда лева, и за пенсии - 35 милиарда лева, съобщи министър Петкова. За да се осигури заложеният 3% дефицит са нужни фискални мерки в размер на 12 милиарда лева. Част от тях, както стана ясно вече, ще дойдат от вдигането на акцизите на алкохола и цигарите   

Друга част от приходите финансовият министър се надява да дойдат от влизането на България в Шенген, тъй като отпадането на границите би ускорило бизнес процесите. 

“За вас, казвате нереалистични са приходите - 20 милиарда, ама разходите - 20 милиарда са реалистични”, обърна се служебният финансов министър към депутатите. “Понеже казвате за заплатите на МВР и МО, само 2 милиарда е ръстът на заплатите на МВР и МО. Всичко друго е в резултат на последните, както казах, три години. Ако по принцип не бъдат подкрепени мерките и съответно останат тези разходни политики, за които вече има приети решения, закони от Народното събрание, остават оценката от макрорамката, която е около 4,5 милиарда, включително и оценката за присъединяването към Шенген. Разликата между 12 милиарда и 4,5 милиарда е 7,5 милиарда, което означава около 3.3% допълнителен дефицит над трите процента", предупреди Людмила Петкова. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Компания използва AI, за да превърне клиентите си в рекламни звезди (Видео)
Исторически обрат: България е на полуфинал на световното първенство по волейбол след победа над САЩ
На днешната дата, 26 септември. Рождениците днес
Нови материали правят водолазните костюми устойчиви на ухапвания от акули
Осъдиха Никола Саркози на 5 години затвор заради престъпен заговор с Муамар Кадафи
Цитат на деня
Зеленски е готов да се оттегли от поста си след края на войната
Рей Далио: Златото и нефиатните валути ще бъдат по-силни средства за съхранение на стойност с нарастването на дълга на САЩ