Финансовото министерство се отказва и от данък “Подземни богатства” 

Финансовото министерство се отказва и от данък “Подземни богатства” 

Министерството на финансите ще се откаже от идеята за въвеждането на данък "Подземни богатства", обяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на блиц контрола в парламента днес. Ще се увеличи обаче концесионната такса, за да се компенсират, поне отчасти, очакваните от това приходи. Ще се въведе и еднократна такса, която ще платят добивните компании, посочи тя.  

По-рано през седмицата над 1000 работници от минно-добивната индустрия блокираха за няколко часа София с протест именно срещу въвеждането на новия данък върху подземните богатства, който според тях ще доведе до срив в сектора. 

Това е вторият от двата нови данъка, които финансовото министерство беше заложило в рамката на план-сметката с идеята да осигури повече приходи заради очертаващия се дефицит от 18 милиарда лева. Другият предвиждаше облагане на свръхпечалбите на банките, но МФ се отказа и от него след разговори с представители на сектора, в които станало ясно, че банките ще плащат глобален данък в размер на 15% и всяко допълнително облагане ще ги натовари прекалено.  

В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от служебен кабинет, най-сериозни ще са разходите за персонал - в размер на 18 милиарда лева, и за пенсии - 35 милиарда лева, съобщи министър Петкова. За да се осигури заложеният 3% дефицит са нужни фискални мерки в размер на 12 милиарда лева. Част от тях, както стана ясно вече, ще дойдат от вдигането на акцизите на алкохола и цигарите   

Друга част от приходите финансовият министър се надява да дойдат от влизането на България в Шенген, тъй като отпадането на границите би ускорило бизнес процесите. 

“За вас, казвате нереалистични са приходите - 20 милиарда, ама разходите - 20 милиарда са реалистични”, обърна се служебният финансов министър към депутатите. “Понеже казвате за заплатите на МВР и МО, само 2 милиарда е ръстът на заплатите на МВР и МО. Всичко друго е в резултат на последните, както казах, три години. Ако по принцип не бъдат подкрепени мерките и съответно останат тези разходни политики, за които вече има приети решения, закони от Народното събрание, остават оценката от макрорамката, която е около 4,5 милиарда, включително и оценката за присъединяването към Шенген. Разликата между 12 милиарда и 4,5 милиарда е 7,5 милиарда, което означава около 3.3% допълнителен дефицит над трите процента", предупреди Людмила Петкова. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Киев: Русия е струпала 110 000 войници близо до стратегически важен украински град
Футболната звезда Килиан Мбапе подаде жалба в прокуратурата за морален тормоз в ПСЖ
В Будапеща ще се състои ежегодният гей парад въпреки официалната забрана
Върховният съд на САЩ разшири властта на Тръмп - и той възнамерява да се възползва от това
Джеф Безос се ожени за Лорън Санчес на пищна церемония във Венеция
Времето: Жълт код за интензивни валежи в 23 области в страната
Финансовият министър иска криминализиране на подпомагането на деца за участие в онлайн залагания
Германски надзоорен орган иска Apple и Google да блокират DeepSeek