Германия е болният човек на Европа, но и други кашлят

Германия, болният човек на Европа, е напът да приключи едно тримесечие, което би предпочела да забрави. Първите три месеца на 2024 г. вероятно отбелязаха второто поредно тримесечие на икономическо свиване. Традиционната индустриална мощ на страната се превърна в пасив, като търсенето все още е потиснато, а деглобализиращият се свят лиши страната от важни фактори на растеж  като китайския износ, евтиния руски газ и надеждната гаранция за сигурност от САЩ, пише Лионел Лорън за Блумбърг.

Ново безпокойство

предизвика и кашлицата, идваща от други места в еврозоната. Икономики, като зависими от търговията Нидерландия и Ирландия бяха големи двигатели на европейския растеж през последните години (може би измамно в случая с Ирландия), но сега и те губят темпо. Франция, чиято икономика, ръководена от търсенето, обикновено се напредва, когато германската изостава, постига слаб растеж въпреки нарастващия бюджетен дефицит, тъй като по-високите лихвени проценти оказват влиянието си. Оптимизмът, че рецесията може да бъде избегната, се смекчава от анемичните инвестиции и растеж на производителността.

Това оставя една водеща икономика, която все още не се е закашляла – Италия. Там кабинетът на Джорджа Мелони се противопоставя на мрачните прогнози, като очакванията са брутният вътрешен продукт на страната да нарасне с около 1% тази година. Това представяне би било по-добро от средното за Германия, Франция, Нидерландия и еврозоната и би било в съответствие с представянето на Италия от 2019 г. въпреки историята на нисък растеж, висок дълг и нестабилна политика. Наред с подобно представяне на Испания и Португалия, които след години на кризи се радват на по-висока конкурентоспособност и растеж на износа, според проучване на ING, възстановяването на Италия е дава тласък на Европа. Проблемът е, че дори в Италия има и

признаци за лошо здраве

или това, което италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети наскоро нарече „болка в стомаха“. Той имаше предвид Superbonus- данъчно облекчение на стойност 110% от инвестицията за екосъобразни или устойчиви на земетресения ремонти, което доведе до голям прилив на и жилищни инвестиции и даде значителен стимул Италия след пандемията. Икономистът от Financiere de la Cite Николас Гьотцман изчислява, че супербонусът — на стойност умопомрачителните 107 милиарда евро (116 милиарда долара) допустими инвестиции, е добавил около 15 пъти повече към БВП на еврозоната като италиански инвестиции в строителни материали, отколкото цялата германска икономика от края на 2019 г.

Това, което причини „лошо храносмилане“ на Джорджети, не е толкова растежът, колкото ударът върху публичните финанси - в крайна сметка това е данъчен кредит, поради което супербонусът се намалява, след като допринесе за бюджетен дефицит от 7,2% миналата година. „Икономическите ползи са в миналото, докато фискалните разходи са в бъдещето“, казва икономистът на HSBC Holdings Plc Фабио Балбони.

Не всичко обаче опира до мрачни предвещания – има признаци за по-добро доверие на потребителите и по-високи заплати, а финансовите пазари все още не оказват натиск върху италианския дълг. Очакването, че лихвените проценти са достигнали своя връх, съчетано с отстъплението на инфлацията, води до намаляване на залозите за рецесия.

Но най-важното е, че все още има по-голяма вероятност Италия да се забави, отколкото да се представи по-добре от очакваното, допринасяйки към тревогата на европейските служители относно дългосрочното свиване на разликата между Европа и икономиката на САЩ, която се очаква да нарасне с 2% тази година. Енрико Лета, бивш италиански премиер, който беше избран от Брюксел да напише доклад за бъдещето на единния европейски пазар, миналата седмица алармира по този въпрос. Коментарите на инвеститорите за меко приземяване няма да означават много в една Европа с по-висок дълг и по-висока инфлация, която не може да осигури по-голям растеж.

Как може да изглежда по-добрият път към възстановяването?

Единият преминава през това Италия, а и Европа, да постигнат успех с фондовете за възстановяване от пандемия, предназначени да излекуват белезите от пандемията от COVID-19 и да послужат като инвестиции в бъдещето. Рим е похарчил 45,7 милиарда евро, или по-малко от половината от полученото финансиране, което не е достатъчно. Европа има огромни инвестиционни нужди — включително 620 милиарда евро годишно за климатичния преход , и по-успешното прилагане на пандемичните фондове означава по-голям шанс да бъдат стартирани други необходими инициативи за разходи, като например за отбрана. Това също би компенсирало повече от супербонуса, добавяйки потенциално 2,5 процентни пункта към растежа на италианския БВП до 2026 г.

И докато предстоящият доклад на Лета ще съдържа много идеи как да се премахнат структурните бариери пред растежа, може би чрез обединяване на разнородните европейски финансови пазари и данъчни правила, Европа също трябва да вземе пример от Америка, като приеме политики, ръководени от търсенето, за да стимулира консумация. Лошото прилагане на супербонуса не трябва да ни прави слепи за сегашната погрешна комбинация от строга парична политика и липса на фискална подкрепа в Европа, като новите фискални правила на ЕС вероятно ще доведат до съкращения на публичните инвестиции – не е идеален вариант предвид необходимостта на Европа да стане по-геополитически самостоятелна.

„Винаги се говори, че Германия е болен човек... По-скоро се притеснявам, че Европа се разболява“, каза миналата седмица шефът на Bundesbank Йоахим Нагел. Той има право. По-добре пригответе лекарството.