Какво представлява дяволското злато и защо е толкова опасно?

В източната част на остров Ява, Индонезия, се намира вулканът Кава Иджен, който през последните години се превърна в гореща туристическа дестинация. Причината е, че през нощта по тъмните му склонове се появяват неземни сини светлини. Тези призрачни бледи огньове се дължат на големите количества серни отлагания на повърхността на вулкана. Когато високите температури от вътрешността на вулкана ги нагряват, те се разпалват в сини пламъци.

Но колкото и впечатляващи и загадъчни да са въпросните прояви, те крият един по-тъмен аспект на този вулкан, свързан с хората, които добиват ресурсите му. Миньорите работят в опасни и рискови условия, за да се доберат до сярата или това, което наричат "дяволско злато".  

От векове наред хората гледат на сярата като на важен природен ресурс. Днес тя намира приложение в редица продукти и индустрии по целия свят. Използваме я в захарта, запалките и батериите, но различните съединения на сярата са неразделна част и от химикалите за производство на торове и лекарства. Тя е също така основна съставка на каучуковите изделия, фойерверките, барута т.н. Бизнесът е голям. Добивът на сяра, в сравнение с другите потенциални работни места на острова, е доста добре платен, което го прави привлекателна работа за хората. Но и много опасна - не само че е физически трудна, често изискваща изнурителни усилия за добив, но е и изключително токсична за работниците.

Серният газ се извлича от вътрешността на вулкана чрез метални тръби, които го прокарват от вътрешността му. След като излезе на повърхността, газът се кондензира в течност и при охлаждането се втвърдява в жълти плочи, които след това се разчупват на ръка и се поставят в плетени кошници. Впоследствие тези кошници се поставят от двете страни на стълба и се пренасят обратно по стената на кратера през раменете на миньора.

Всеки, който е работил тежък физически труд, знае, че пренасянето на подобни товари отново и отново може да има сериозни последици за здравето, като в случая те обикновено са по-тежки от самите миньори (около 68-90 кг). Уви, средната продължителност на живота на тези хора рядко надвишава 50 години, а много от тях имат травми на гръбначния стълб и обезобразени гърбове.

Към всичко това можем да прибавим и факта, че въздухът в подножието на кратера е изпълнен с токсични изпарения от серен диоксид. В повечето случаи миньорите работят без подходяща защита, така че вдишват въпросния газ, който изгаря белите им дробове и кара очите им постоянно да сълзят. В достатъчно високи концентрации серният диоксид може да доведе до дихателни проблеми и дори до остър белодробен оток.

Миньорските общности на остров Ява са сред последните на планетата. В повечето случаи сярата се извлича от петрол, природен газ и други изкопаеми ресурси (където се получава под формата на сероводород). Стойността на индустрията за производство на сяра се оценява на около 13 милиарда щатски долара и се очаква да нарасне през следващите години.

Добитата от рудниците сяра не е толкова чиста, колкото рафинираната чрез горепосочените процеси, поради което и цената ѝ не е толкова висока. Но въпреки тези проблеми индустрията на остров Ява остава важна, но коварна възможност за тези, които не могат да намерят работа другаде.

Източник: Obekti.bg