Китай се готви за търговска война със САЩ

Стремежът на Китай да пренасочи източниците си на внос на храни от 2018 г. насам го поставя в по-добра позиция да наложи мита за селскостопански продукти от САЩ с по-малко вреда за продоволствената сигурност, ако търговските търкания с Вашингтон се разпалят след президентските избори в Америка, съобщи Ройтерс.

Заплахата от търговска война надвисва над Китай, най-големия вносител на селскостопански продукти като соя и царевица, след като кандидатът на републиканците Доналд Тръмп обяви общи 60-процентни мита върху китайски стоки в опит да стимулира американското производство.

Неговата опонентка Камала Харис, демократ, също се очаква да се изправи срещу Китай по отношение на търговията.

При първия мандат на Тръмп в Белия дом, Китай намали зависимостта си от американски селскостопански стоки в съгласувани усилия за укрепване на националната сигурност, включително самозадоволяването с храни.

Завоят започна през 2018 г., когато Пекин наложи 25% мита върху вноса на американски соя, говеждо, свинско, пшеница, царевица и сорго, като отмъщение срещу митата, наложени от администрацията на Тръмп върху китайски стоки на стойност 300 милиарда долара.

Този ход доведе до промяна на глобалните търговски потоци на селското стопанство, въпреки че Тръмп и тогавашният китайски вицепремиер Лиу подписаха пакт през януари 2020 г., според който Пекин обеща да увеличи покупките на американски стоки и услуги, включително селскостопански продукти.

Вместо това Китай намали покупките от САЩ, купувайки повече зърно от Бразилия, Аржентина, Украйна и Австралия, независимо, че увеличи вътрешното производство.

„Пекин се чувства много по-сигурен, като знае, че САЩ имат по-малко влияние върху продоволствената сигурност на Китай в случай на голям конфликт“, каза Евън Пей, селскостопански анализатор в базираната в Пекин консултантска компания Trivium China.

Тази година делът на китайския внос на соя от САЩ е спаднал до 18% от 40% през 2016 г., докато делът на вноса от Бразилия е нараснал до 76% от 46%, според данни на китайските митници.

По отношение на царевицата Бразилия изпревари САЩ като водещ доставчик на Китай през 2023 г., само една година след като Пекин одобри покупки от южноамериканската селскостопанска централа.

Междувременно китайските животновъдни компании намаляват употребата на соево брашно във фуражите, за да облекчат зависимостта от вносни соеви зърна, докато Пекин одобри генетично модифицирани сортове соя и царевица за увеличаване на производството.

Говорител на Тръмп не коментира директно спада в зависимостта на Китай от износа на земеделски продукти от САЩ, но посочи коментарите на Тръмп, че митата са „красива дума“ и „ще вземем стотици милиарди долари в нашата хазна и ще използваме тези пари в полза на американските граждани."

Уебсайтът на кампанията на Харис казва, че кандидатът на демократите "няма да толерира нечестни търговски практики от Китай или който и да е конкурент, който подкопава американските работници".

Запасяване

В очакване на напрежението след изборите, китайските купувачи са увеличили вноса на селскостопански продукти, включително американска соя и царевица, казват търговци и анализатори.

Вносът на соя, използвана главно за храна на животни, е нараснал с 8% през първите девет месеца на годината, като покупките на ечемик са се увеличили с 63%, а доставките на сорго са се повишили с 86%.

„Този ​​път е различно. Китай е добре снабден с повечето от своите нужди“, каза търговец от международна търговска компания в Сингапур, която продава зърнени и маслодайни семена в Китай, и отказа да бъде назован, тъй като не е упълномощен да говори с медиите.

„Няма да има незабавен шок в доставките и това ще даде време на Китай да планира и пренасочи покупките“, каза той.

Премиите за износ на соя в САЩ са най-високи от 14 месеца, докато търговците на зърно се надпреварват да доставят рекордна реколта преди изборите.

Въпреки че Пекин би предпочел да избягва да се насочва към основните хранителни продукти в търговска война „око за око“, той може да бъде принуден да го направи, каза Уендонг Джан, асистент и селскостопански икономист в университета Корнел в Итака, Ню Йорк.

„Ответните мерки на Китай биха били пропорционални по отношение на търговската стойност и с цел да нанесат икономически и политически разходи, което води до ответни мерки върху селскостопанските продукти.“

Общият търговски излишък на Китай със САЩ възлиза на 33,33 милиарда долара само през септември, ограничавайки възможностите му за ответни мерки.

Китай... може да намали излагането си на стоки от САЩ само до известна степен. Има само ограничени места, откъдето можете да получите тези продукти“, Денис Вознесенски, анализатор в Commonwealth Bank of Australia.

Американските фермери са уязвими

Проучванията показват, че Харис и Тръмп си "дишат взаимно във врата", въпреки че Тръмп води в повечето селскостопански централни щати и въпреки, че последната търговска война беше удар за американските фермери и накара администрацията на Тръмп да им плати около 23 милиарда долара компенсации, според Службата за отчетност на правителството .

Около половината от американската соя, най-големият износ на САЩ за Китай, се доставя в страната, което представлява 15,2 милиарда долара търговия през 2023 г., според Бюрото за преброяване на населението на САЩ.

Цените на соята и царевицата се търгуват близо до четиригодишно дъно на фона на обилните световни доставки, подхранвайки безпокойството сред фермерите в САЩ.

"Ние сме много загрижени. Ние не сме единственият производител на соя в света. Южна Америка произвежда ужасно много соя", каза Марк Тътъл, производител на соя в северен Илинойс. „Ако трябва да въведем повече тарифи, това би било много пагубно за нас", допълва той.