Новата икономика: Скритата перла на Средиземноморието

Много се говори за добрия момент на икономиката на Испания, Португалия или дори Гърция. Въпреки това една малка страна, разположена на брега на Средиземно море, се превръща в една от най-бързо развиващите се икономики в еврозоната. Международният валутен фонд или агенция Moody's трябваше да преразгледат растежа ѝ нагоре (също и централната банка на страната), докато публичният дълг е на път да достигне „магическото“ съотношение от 60% спрямо БВП, отбелязвайки спад от повече от 20 пункта през последните години. Тази перла на Средиземно море е Хърватия - страна, която знае как да се възползва от своите природни и културни чарове, за да ускори максимално този цикъл на икономически растеж, в който страните от Южна Европа са главни герои, пише elEconomista.es. 

След скорошно пътуване до Хърватия виден икономически анализатор като Ерик Ф. Нилсен, главен икономически съветник в UniCredit Research, обобщава положителните чувства: „Това беше първият път, когато посетих Хърватия, откакто прие евро и влезе в Шенген преди малко повече от година и ефектът беше очевиден. Това е страна, изпълнена със самочувствие, която си върна полагащото ѝ се място в Европа. Ако имате нужда от демонстрация на ползите от европейската интеграция или просто искате да се насладите на едни от най-красивите брегове в света, Хърватия е вашето място".

Хърватия, която се присъедини към еврото на 1 януари 2023 г., постига нещо грандиозно. При намаляващо население БВП расте почти четири пъти по-бързо от еврозоната, което ѝ позволява да намали дълга си, като същевременно поддържа излишък по текущата сметка, който през 2023 г. надхвърли 1% от БВП (благодарение на туризма). Европейската комисия и Валутният фонд също предвиждат, че тази тенденция няма да спре в средносрочен план. Брюксел прогнозира ръст от 3,3% за тази година и 2,9% за следващата. От МВФ разкриват, че икономиката ще нарасне над 2,5% през целия си времеви хоризонт, който се простира до 2030 г.

След продължителен период на слабост вследствие на световната финансова криза, по време на която БВП спадна с 11% между 2008 г. и 2014 г., а нивото на безработица достигна връх от над 17%, хърватската икономика се върна към растеж от 2015 г. През последното десетилетие, икономиката нараства средно с 3% годишно и растежът възлиза на 2,8% през 2023 г., вторият най-бърз в ЕС след Малта. Безработицата падна до рекордно ниско ниво от 6,2% миналата година и продължава да спада. Хърватия отбеляза най-бързия темп на конвергенция на доходите в ЕС от 2019 г.

Този тласък се дължи на няколко фактора. Първият е туризмът (който представлява 25% от БВП в някои измервания). Пристигащите туристи надхвърлиха нивата отпреди пандемията през 2023 г. Вторият е пазарът на труда. Хърватия отбеляза едно от най-големите увеличения на процента на заетост в ЕС от 2019 г. насам. Ръстът на заплатите също беше силен, достигайки връх от няколко десетилетия от 14% на годишна база и подкрепяйки търсенето. И третият фактор са еврофондовете. Те възлизат (кумулативно) на 25% от БВП през последното десетилетие, стимулирайки инвестиции в инфраструктура, цифровизация и екологичен преход.

„Силният растеж отразява оживеното вътрешно търсене, тъй като силният пазар на труда и политиките на властите подкрепиха доходите на домакинствата, а средствата от ЕС стимулираха инвестициите“, пишат представители на МВФ в последната мисия в страната на 7 юни. Въпреки че е вярно, че икономиката е вид туристическа „монокултура“, други сектори също започват да се пробуждат, като зехтина, който се конкурира пряко с този на Испания.

Силният растеж допринесе за подобряване на публичните финанси. Хърватия имаше завишен публичен дълг през годините, но съотношението на дълга спадна от 86% от БВП през 2020 г. на 63% през 2023 г. Нито една страна от ЕС, освен Гърция, не е отбелязала толкова голям спад в съотношението на дълга за това време. Общият бюджет на Хърватия беше като цяло балансиран през 2022-23 г. в сравнение със среден дефицит от 4% от БВП в региона на Централна Европа.

„Гледайки напред, ние вярваме, че растежът на БВП ще остане доста силен през следващите години. Въпреки че възможностите за по-нататъшно възстановяване на туризма са ограничени, вътрешното търсене трябва да стимулира икономиката. Индикаторът за икономическо доверие на Европейската комисия е близо до многогодишни върхове, ръстът на потребителските кредити надхвърля 10% на годишна база, а реалните заплати нарастват с 8% на годишна база. Заетостта вероятно ще остане силна. Миграционните потоци от страни извън ЕС - главно от Сърбия, Босна и Херцеговина и части от Азия, увеличиха предлагането на работна ръка през последните години и централната банка изчислява, че чуждестранните работници биха могли да увеличат растежа на БВП с 0,4% само през тази година“, пишат Меган Фишър и Лиам Пийч, анализатори на Capital Economics, в бележка до клиентите.

Индикаторите за финансов риск, консултирани от анализаторската къща за нововъзникващите пазари, показват, че финансовият риск в Хърватия е близо до най-ниското си ниво от повече от две десетилетия, което отразява по-силните публични финанси и по-здравата банкова система в сравнение с миналото. Това осигурява основа за постигане на силен и устойчив растеж през следващите години.

От Capital Economics очакват растежът на БВП да остане близо до 3% на годишна база през 2024-26 г., което би било над два пъти повече от това в еврозоната и малко по-силно от останалата част от Централна и Източна Европа. Намаляването на инфлацията по устойчив начин, признават те, ще бъде предизвикателство в среда на силен БВП и растеж на заплатите, като не се очаква да се върне до 2% до 2026 г. 

Главоломни ръстове

Въпреки че демографията е пречка (Хърватия губи население всяка година) пред общия растеж, обратната страна е увеличението на БВП на глава от населението. Този показател, който е несъвършеното отражение на жизнения стандарт на населението, е нараснал с 13% през 2021 г., повече от 8% през 2022 г. и около 5% през 2023 г. Заедно с този грандиозен ръст е и доброто време за заетост. Равнището на безработицата е на път да падне под 5%, нива, които подобряват средното дори в еврозоната. Туризмът е трудоемък сектор и Хърватия знае как да се възползва много добре от него.

Като цяло публичният дълг е намалял с 23 процентни пункта от 2021 г. насам, достигайки от 86% от БВП до 63% - цифра, която е на път да влезе в зоната на дългосрочна устойчивост и баланс.

„Очаква се заетостта да се увеличи с 2% през 2024 г., докато нивото на безработица ще продължи да намалява. В резултат на текущата икономическа експанзия растежът на заетостта се ускори донякъде в началото на 2024 г. Ръстът на заетостта също беше широкообхватен. Повечето компании продължават да отчитат, че недостигът на работници е най-важният ограничаващ фактор в производството, който до известна степен е смекчен от наемането на чуждестранни работници и пенсионери“, обясняват от Хърватската централна банка.

Освен това инфлацията бавно се доближава до 2%, докато реалните заплати вече започват да се отпускат. Хърватската икономика е сал. „Растежът на номиналната и реалната работна заплата се забави през първите три месеца на 2024 г. (остава много положителен), след като се увеличи рязко през 2023 г. Въпреки това, средната работна заплата се увеличи рязко през април 2024 г., главно в резултат на цялостна реформа на системата за заплати от правителството и публичните компании“, посочва Централната банка.

Слабите места на Хърватия

Въпреки всичко Хърватия също има черни точки и някои рискове в икономиката си. „Въпреки високия растеж на БВП на глава от населението, икономическата сила на Хърватия е ограничена от липсата на икономическа диверсификация (силно фокусирана върху туризма) и предизвикателства пред потенциалния растеж поради неблагоприятна демография“, казва Moody's. Освен това „очакваме общият държавен дефицит да се разшири до 2,5% от БВП през 2024 г. поради нарастващите разходи за заплати и пенсии в публичния сектор, както и инвестициите на ЕС, финансирани със заеми“, се казва в изявлението.

Чудото на Хърватия е реално, но самодоволството и поставянето на всичко върху растежа на туризма може да застраши бъдещето на икономиката. Въпреки това, предупреждават Фишър и Пийч, ще бъде трудно да се поддържат толкова високи темпове на растеж на БВП: „Демографията е пречка. Хърватия има едно от най-старите популации в Европа и Комисията очаква населението в трудоспособна възраст да намалее с още 7,7 % до 2030 г. Необходими са реформи за намаляване на неефективността на пазара на труда и увеличаване на заетостта. Проучванията продължават да показват, че бизнес средата е пречка за чуждестранните инвестиции.

„Икономическите перспективи на Хърватия в краткосрочен план са благоприятни, но слабата производителност и недостигът на работна ръка поставят предизвикателства пред средносрочните й перспективи за растеж“, подчертава мисията на МВФ.

„Проевропейската позиция на Хърватия вероятно ще бъде засилена при новото правителство, ръководено от ХДС, но значителните реформи вероятно ще бъдат ограничени“, заключава Capital Economics.

Гледайки напред към останалата част от десетилетието, тези стратези смятат, че има причини да се гледа положително на средносрочната перспектива: „Силният растеж и отговорната фискална политика трябва да доведат до по-нататъшно подобряване на публичните финанси и Хърватия ще продължи да получава голям приток на еврофондовете. Производителността се подобри през последните години, което спомага за поддържане на конкурентоспособността на разходите в условията на силен ръст на заплатите. Това трябва да подкрепи експортно ориентираните сектори през следващите години“.  

Превод и редакция: Нели Тодорова