Причиняват ли митата инфлация? Нови проучвания предлагат изненадващ отговор

Най-високите американски мита от почти век не причиниха огромният скок на инфлацията, от който много икономисти се опасяваха. Но това не би трябвало да е изненада, според две нови проучвания, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“.

Икономисти от Федералния резерв на Сан Франциско са анализирали данни от 1886 до 2017 г. и са установили, че предишните увеличения на тарифите обикновено не са водили до по-висока инфлация. Напротив: Те са забавяли растежа на цените. Отделна скорошна статия на икономисти от Северозападния университет в Чикаго показа, че инфлацията се е повишила след увеличенията на тарифите, но само малко.

Това е добрата новина. Лошата новина – и двата материала заключават, че митата имат склонността да вредят на икономиката и че ударът върху потребителското и бизнес търсенето от митата вероятно обяснява защо въздействието върху инфлацията е толкова ограничено.

Когато президентът Тръмп обяви мащабни тарифи миналата пролет, икономистите широко прогнозираха рязко нарастване на инфлацията, по-силен долар и значително забавяне на икономическия растеж. Това до голяма степен не се случи. Инфлацията се е повишила от април насам и остава доста над целта от 2% на Федералния резерв, което разочарова избирателите, но ръстът далеч не е рязък. Наемането намалява, а безработицата се увеличава бавно, но икономиката се разширява. В същото време прогнозите на администрацията на Тръмп за ренесанс на производството също не се материализираха.

„Основните икономически принципи имат какво да кажат по този въпрос“, коментира Джонатан Остри, икономист от Университета в Торонто. Основните икономически принципи предполагат, че по-високите тарифи би трябвало да повишат цената на вносните стоки, което обикновено води до еднократно увеличение на инфлацията. Но историческите данни рисуват  картина с повече нюанси.

Икономистите от Федералния резерв на Сан Франциско Реджис Барничон и Аюш Сингх установиха, че увеличение на тарифите с 1 процентен пункт е съпроводено със спад на инфлацията с 0,6 процентни пункта. Икономистите също така установиха, че повишаването на тарифите върви ръка за ръка с нарастващата безработица, което може да помогне за обяснението на загадката на инфлацията. Тарифните шокове създават икономическа несигурност, която натоварва бизнеса и потребителите. С забавянето на икономиката търсенето на стоки и услуги намалява, което натежава върху цените.

Икономистите от Северозападния университет, Тамар ден Бестен и Диего Канциг, са разгледали данни от 1840 до 2024 г. и са установили, че увеличението на тарифите обикновено е последвано от малко по-висока инфлация. Но въздействието е било малко, тъй като нарастващите разходи за внос са били балансирани от намаляващото търсене, тъй като вносът и износът са намалели, а производствената активност се е свила.

Въпреки че общият икономически растеж е бил здравословен, откакто тарифите са влезли в сила миналата година, започват да се появяват признаци на слабост. Наемането на персонал се е забавило от април насам, което накара Федералния резерв да понижи лихвените проценти три пъти през втората половина на 2025 г. Междувременно ключова индекс за активността в производствения сектор е спадна до 14-месечно дъно през декември.

Някои икономисти твърдят, че тарифите на Тръмп в крайна сметка ще окажат по-голямо влияние върху инфлацията, тъй като компаниите постепенно повишават цените. Други посочват, че реалните тарифни ставки, които компаниите действително плащат, са по-ниски от обявените числа, отчасти благодарение на вратички и изключения. Нов работен документ на икономисти от Харвард и Чикагския университет установи, че реалната средна тарифна ставка е била 14,1% към края на септември, което е доста под регистрираната стойност от 27,4%.

Само защото миналите увеличения на тарифите са навредили на икономиката, но не са довели до по-висока инфлация, не означава, че историята е обречена да се повтори, каза Остри. Последният път, когато вносните мита в САЩ са били толкова високи, колкото са днес, е бил през 30-те години на миналия век, а тогава в САЩ е действал златния стандарт, а Манхатън е бил пълен с фабрики. „Светът е различен днес“, каза той.