Испания ли е следващата?

Испания ли е следваща? Това е въпрос, който тревожи Европа през последните месеци.

Испанското правителство се опитва да отложи пълното спасяване, но му бе нанесен удар на 28 август, когато регионалното правителство на Каталония обяви, че се нуждае от финансова помощ от 5 милиарда евро от правителството в Мадрид, пише „Икономист”.

Първо банките бяха тези, които се нуждаеха от помощ, а сега и вторият най-голям регион в Испания. Спасяването на Каталония може да струва повече от поисканите 5 милиарда евро – няколко милиарда са нужни само за покриване на бюджетния дефицит до края на 2014 година. Правителственият спасителен фонд разполага с 18 милиарда евро, но Валенсия, Мурсия и други региони са изключени от пазарите и също са се наредили на опашката за пари. Испания може да увеличи фонда като заеме още средства, но това ще бъде при високи лихвени нива. Доходността по испанските десетгодишни облигации е над 6% вече повече от три месеца.

Не е изненадващо, че мнозина смятат, че Испания накрая ще се нуждае от спасителна помощ. Официално властите твърдят, че не се обсъжда подобно нещо, пише „Фокус”. Вместо това европейските лидери хвалят реформите и мерките за икономии на премиера Мариано Рахой. Въпреки това, Испания е в тежка рецесия. Икономиката на страната се е свила с 1,3% през второто тримесечие на годишна база. Банковите депозити са се понижили с 4,7% през юни. Потреблението намалява с годишен темп от 3,9%. Безработицата остава в границите около 25% (а при младежите около 50%).

Междувременно в спасената Гърция правителството беше облекчено, когато първото задгранично пътуване на премиера Андонис Самарас премина по-добре от очакваното. За това помогна фактът, че в Берлин Самарас смирено сведе глава пред канцлера Ангела Меркел. Нещата бяха по-лесни в Париж, където френският президент Франсоа Оланд произнесе окуражителни думи за шансовете на Гърция да остане в еврозоната.

Но и в двете столици приказките на Самарас за „глътка въздух” с даването на още две години – до 2016 година, да се възстанови икономиката и да се завършат реформите, съгласувани с ЕС и МВФ, бяха бързо отхвърлени. Посланието от Меркел и Оланд беше, че Атина трябва да представи резултати по мерките за фискални икономии, приватизация и данъчни постъпления, преди да може да моли международните си кредитори за още услуги.

Задачата изглежда обезсърчаваща. Гърция планираше да съгласува нов пакет с икономии в размер на 11,5 милиарда евро до края на юли. Все още екип на финансовото министерство се бори да довърши окончателния вариант на пакета до края на август, въпреки че международните кредитори трябва да направят своята оценка. Изборът е тежък. На 27 август финансовият министър Янис Стурнарас не успя да получи съгласието на гръцките висши военни и на полицейските шефове за намаляване на заплатите с 5-6%. До момента пазителите на гръцката държава запазиха почти всички свои привилегии. Ако опонентите му откажат да отстъпят, Стурнарас ще бъде принуден да направи по-големи съкращения на пенсиите, които вече бяха намалени с над 20% през последните две години.

Има и още препятствия преди Гърция да може да получи следващия транш от 32 млрд. евро от втория си спасителен пакет, който е нужен за финансиране на бюджета и рекапитализиране на проблемните банки. Траншът трябваше да бъде отпуснат през юни, но сега не се планира трансфер поне до края на октомври. Нужен е благоприятен доклад от „тройката” – ЕК, МВФ и ЕЦБ. Гръцкият парламент трябва да одобри новия пакет, а финансовите министри на страните от еврозоната трябва да дадат зелена светлина преди траншът най-накрая да бъде одобрен от лидерите на ЕС по време на тяхната среща през октомври. Финансовото министерство разполага с пари едва до края на август, които ще стигнат да плати пенсиите и заплатите в публичния сектор, и може да реши да набере краткосрочни средства като продаде допълнителни облигации на банките, с което още повече ще изстиска останалите без средства местни компании. Гърция все още търси изход от своя лабиринт.