Размисли върху бюджета – прагматично и без паника

Средносрочната бюджетна прогноза, която министърът на финансите представи миналата седмица, са – меко казано – стряскащи. С т.нар. базов сценарий екипът на министерството изпраща сигнал към настоящи и бъдещи политици, на бизнеса и всички граждани, че ако нищо не се промени през следващите години, България ще има устойчиви дефицити от над 6% от БВП, пише Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Според него, това би довело до нарастване на държавния дълг от очакваните 25% от БВП към края на 2022 г. до 40% от БВП в края на 2025 г. В номинално измерение картината за 2023 г. е ръст на разходите с 9,7 млрд. лева и дефицит от 11,3 млрд. лв. (6,8% от БВП).

„Партиите са в предизборна кампания и очаквано използват повода за всяване на паника, взаимни обвинения или свръхчувствителна защитна реакция. Вместо съзерцание на предстоящ колапс в парализиращ страх обаче дебатът за публичните финанси трябва да доведе до разумни решения, подкрепящи растежа и намаляващи дефицита”, препоръчва икономистът.

Богданов споделя тезата на министър Велкова, че текущото ниво на излишъка не е „самò по себе си индикатор за състоянието на фиска за цялата година, още по-малко – за следващата”. В този смисъл цитирането на отчетения излишък от 1 650 млн. лв. към края на август изобщо не предсказва какво ще се случи до 31 декември, заключава експертът. Данните обаче, казва Богданов, дават представа какво се случва с изпълнението на приходите и разходите. Общите приходи растат със 17,2% спрямо същия период на миналата година, само данъчните приходи растат с 14,8%, постъпленията от ДДС се увеличават с 21,3% до юли, а от корпоративни данъци – с близо 35%. „Тези и други показатели потвърждават относително благоприятната за бюджета картина – поне досега: растеж в икономиката, резултатите на предприятията и потреблението, съчетан с нарастващи цени. Виждат се, впрочем, и ефектите от някои нови данъчни преференции – например, слабият ръст в данъка върху доходите е резултат от значителното данъчно облекчение за деца”, аргументира се икономистът. Заедно с това капиталовите разходи са под ¼ от планираните за годината, което за пореден път поставя въпроса за капацитета на администрацията да управлява инвестиционни проекти; иначе, както всяка година, непохарченото е удобен и лесен буфер за намаляване на дефицита.

Според главният икономист на ИПИ е важно да се спомене, че стряскащата прогноза на МФ за бюджетното салдо през 2023 г. стъпва на хипотезата за рецесия в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене, както и на рязък спад в инфлацията. „Това би означавало относително забавяне на приходите в бюджета, докато разходите – поне без политическа воля, ще продължат да растат с вече планираните високи темпове. Основания за такъв сценарий има – риск от енергиен шок за Европа още има, цените са шокиращи, а ЕЦБ може да предприеме доста по-смели стъпки за покачване на лихвите, което допълнително да влоши състоянието на силно задлъжнелите суверени, бизнеси и домакинства в еврозоната с всички произтичащи последствия за инвестиции, строителство, потребление и т.н.”, коментира Богданов. Според него това е доста тежък сценарий и предполага много рязко свиване на европейската икономика с незабавен силен ефект върху България, отиващ до дефлация още в края на годината и началото на следващата – може би повторение на 2008-2009 г. „Процесите трябва да се разглеждат заедно и в динамика – така например, ако инфлацията изчезне, това премахва основанията за големи увеличения на заплати, пенсии, социални плащания и т.н.”, вметва авторът.

Богданов е убеден, че при разумни вътрешни политики България може да смекчи външния шок и да избегне рязко увеличение на безработицата и спад в потреблението. Той е категоричен, че именно това трябва да е фокусът на управленските приоритети непосредствено след изборите. Със сигурност обаче трябва предефиниране на фискалните цели, започвайки с това, че при икономически растеж бюджетът трябва да е балансиран.

Продължава игнорирането на важността на достъпа до безвъзмездно финансиране от ЕС и по-конкретно – допълнителните възможности на Механизма за възстановяване и устойчивост. „На макрониво ефективното харчене на значителен по стойност трансфер – а в следващата година се застъпват два периода по оперативните програми и заедно с тях имаме финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост – може да замести поне частично спад в икономическата активност на частния сектор и донякъде да „изглади“ неизбежния спад при тежка криза в Европа. Но заедно с това трябва отново да припомним, че средствата по националните планове имаха за цел точно да подкрепят бюджетното салдо на страните членки  - да могат да си позволят да реализират смислени инвестиционни проекти без това да увеличи дефицитите им в трудния период”, отчита Богданов.

България има на разположение средства от около 8% от БВП за една година, или близо 50% от средногодишните капиталови разходи през последните години. „Това е значителен ресурс и би следвало да се управлява така, че да намалява бюджетния дефицит – най-малкото, замествайки национални разходи по част от проектите”, твърди Богданов. Според него обаче, рискът отново е политически. „След като през 2021 г. изборният цикъл доведе до забавяне и пропускане на аванса, сега искането за плащане е пратено едва в края на август, при това с един неизпълнен ангажимент. Не е ясно дали и кога ще има плащане, а под риск са и следващите – какво точно ще се отчете януари за периода юли-декември 2022 г., и по-нататък през следващото лято?”, пита икономистът.

Доколкото за първия „фиш“ бяха отчетени доста реформи и промени (в основната си част – законодателни, нормативни и стратегически документи), стартирали в предходни управления, сега ще трябва да се върши много работа от изпълнителната и законодателната власт. Това ни поставя в парадоксалната ситуация вместо изпълнението на НПВУ да подобрява средата за растеж, да увеличава инвестициите и същевременно да намалява дефицита, едва ли не да се чудим как да орязваме капиталови разходи, за да компенсираме забавено изпълнение на реформите и неполучени плащания, коментира Богданов.

Избягването на мрачната прогноза на МФ изисква активност и действие за използване поне на инструментите, с които разполагаме, категоричен е икономистът. Министерството, поне по заявени намерения, изглежда ще подготви оценка на бюджетния ефект на различни възможни промени. Това включва както съкращаване на разходи, така и повишаване на данъчни приходи.

За разходите традиционно се прилагат два подхода – „ликвиден“, който е фокусиран в отлагане, или „пренасяне“ на разход занапред, и „структурен“, който намалява устойчиво даден ангажимент. „Ситуацията сега обаче няма да се подобри с хитрости и хватки за отлагане на харчове – проблемът така или иначе е за целия период до 2025 г. Но сериозен ликвиден натиск за съкращаване на излишните разходи сега току-виж показал по-сериозен потенциал за дълготрайно преструктуриране и реформа”, са неговите очаквания.

Богданов препоръчва експертите на МФ да представи актуална „сметка“ на популизма от годината на пандемията и продължил в следващите три парламента. „Тук говорим както за ангажименти за разходи в нормативни актове – фрапантен пример е механизмът за личната помощ, за който самата Агенция за социално подпомагане отчита спорен социален ефект – така и за разнообразните данъчни преференции и отстъпки. Многократните предупреждения за спорната и дори вредната роля на намалените ставки по ДДС – за ресторанти, барове, вече и за хляб и брашно – трябва да бъдат припомнени с конкретни суми. Същото важи и за 25-те стотинки за горивата, които единствено наляха повече приходи в монополиста”, дава пример икономистът.

Той твърди, че тези сметки ще избледнеят пред мащаба, който доби схемата за компенсации на цените на електроенергията за небитовите потребители. Намеса на пазара и държавна помощ може би са допустими в екстремни условия на шок и резки и непредвидени промени във външната среда. „Субсидиите обаче, трябва да са ограничени със срок, да са насочени към действително нуждаещите се и да не изолират изцяло получаващите ги от сигналите на пазара”, препоръчва Богданов. Въпросите са няколко:

• Трябва ли всички бизнеси да получават субсидия или от нея да се изключат компании, които в действителност подобряват резултатите си в тази криза?
• Трябва ли тя да покрива изцяло разходите над 250 лева на мвтч.?
• Трябва ли в този вид схемата да действа през 2023 г.?
• Може ли част от печалбите на производителите на електроенергия да финансират други държавни разходи?

По предварителни данни и отчитайки средните цени на електроенергията през август само за този месец държавата ще трябва да покрие над 900 млн. лв. към бизнеса. Ако го умножим по 12, в случай че схемата бъда валидна за цяла година, това се превръща в бюджетна задача за 11 млрд. лв.!

С такъв дефицит, при това – устойчив за няколко години – целта за влизане в еврозоната изглежда недостижима. „Ако служебното правителството, т.е. президентът, както и основните политически играчи не искат да водят политика, която да доведе до приемане на еврото в България от началото на 2024 г., редно е да го кажат честно и директно на българските граждани. От своя страна, който твърди, че еврозоната е важен приоритет за бъдещо управление, ще трябва да заяви какви политики за свиване на бюджетния дефицит ще води, за да получи страната положителна оценка за готовност от ЕК и ЕЦБ”, обобщава главният икономист на ИПИ.