Размисли върху бюджета – прагматично и без паника

Политика за бисквитки

Средносрочната бюджетна прогноза, която министърът на финансите представи миналата седмица, са – меко казано – стряскащи. С т.нар. базов сценарий екипът на министерството изпраща сигнал към настоящи и бъдещи политици, на бизнеса и всички граждани, че ако нищо не се промени през следващите години, България ще има устойчиви дефицити от над 6% от БВП, пише Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Според него, това би довело до нарастване на държавния дълг от очакваните 25% от БВП към края на 2022 г. до 40% от БВП в края на 2025 г. В номинално измерение картината за 2023 г. е ръст на разходите с 9,7 млрд. лева и дефицит от 11,3 млрд. лв. (6,8% от БВП).

„Партиите са в предизборна кампания и очаквано използват повода за всяване на паника, взаимни обвинения или свръхчувствителна защитна реакция. Вместо съзерцание на предстоящ колапс в парализиращ страх обаче дебатът за публичните финанси трябва да доведе до разумни решения, подкрепящи растежа и намаляващи дефицита”, препоръчва икономистът.

Богданов споделя тезата на министър Велкова, че текущото ниво на излишъка не е „самò по себе си индикатор за състоянието на фиска за цялата година, още по-малко – за следващата”. В този смисъл цитирането на отчетения излишък от 1 650 млн. лв. към края на август изобщо не предсказва какво ще се случи до 31 декември, заключава експертът. Данните обаче, казва Богданов, дават представа какво се случва с изпълнението на приходите и разходите. Общите приходи растат със 17,2% спрямо същия период на миналата година, само данъчните приходи растат с 14,8%, постъпленията от ДДС се увеличават с 21,3% до юли, а от корпоративни данъци – с близо 35%. „Тези и други показатели потвърждават относително благоприятната за бюджета картина – поне досега: растеж в икономиката, резултатите на предприятията и потреблението, съчетан с нарастващи цени. Виждат се, впрочем, и ефектите от някои нови данъчни преференции – например, слабият ръст в данъка върху доходите е резултат от значителното данъчно облекчение за деца”, аргументира се икономистът. Заедно с това капиталовите разходи са под ¼ от планираните за годината, което за пореден път поставя въпроса за капацитета на администрацията да управлява инвестиционни проекти; иначе, както всяка година, непохарченото е удобен и лесен буфер за намаляване на дефицита.

Според главният икономист на ИПИ е важно да се спомене, че стряскащата прогноза на МФ за бюджетното салдо през 2023 г. стъпва на хипотезата за рецесия в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене, както и на рязък спад в инфлацията. „Това би означавало относително забавяне на приходите в бюджета, докато разходите – поне без политическа воля, ще продължат да растат с вече планираните високи темпове. Основания за такъв сценарий има – риск от енергиен шок за Европа още има, цените са шокиращи, а ЕЦБ може да предприеме доста по-смели стъпки за покачване на лихвите, което допълнително да влоши състоянието на силно задлъжнелите суверени, бизнеси и домакинства в еврозоната с всички произтичащи последствия за инвестиции, строителство, потребление и т.н.”, коментира Богданов. Според него това е доста тежък сценарий и предполага много рязко свиване на европейската икономика с незабавен силен ефект върху България, отиващ до дефлация още в края на годината и началото на следващата – може би повторение на 2008-2009 г. „Процесите трябва да се разглеждат заедно и в динамика – така например, ако инфлацията изчезне, това премахва основанията за големи увеличения на заплати, пенсии, социални плащания и т.н.”, вметва авторът.

Богданов е убеден, че при разумни вътрешни политики България може да смекчи външния шок и да избегне рязко увеличение на безработицата и спад в потреблението. Той е категоричен, че именно това трябва да е фокусът на управленските приоритети непосредствено след изборите. Със сигурност обаче трябва предефиниране на фискалните цели, започвайки с това, че при икономически растеж бюджетът трябва да е балансиран.

Продължава игнорирането на важността на достъпа до безвъзмездно финансиране от ЕС и по-конкретно – допълнителните възможности на Механизма за възстановяване и устойчивост. „На макрониво ефективното харчене на значителен по стойност трансфер – а в следващата година се застъпват два периода по оперативните програми и заедно с тях имаме финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост – може да замести поне частично спад в икономическата активност на частния сектор и донякъде да „изглади“ неизбежния спад при тежка криза в Европа. Но заедно с това трябва отново да припомним, че средствата по националните планове имаха за цел точно да подкрепят бюджетното салдо на страните членки  - да могат да си позволят да реализират смислени инвестиционни проекти без това да увеличи дефицитите им в трудния период”, отчита Богданов.

България има на разположение средства от около 8% от БВП за една година, или близо 50% от средногодишните капиталови разходи през последните години. „Това е значителен ресурс и би следвало да се управлява така, че да намалява бюджетния дефицит – най-малкото, замествайки национални разходи по част от проектите”, твърди Богданов. Според него обаче, рискът отново е политически. „След като през 2021 г. изборният цикъл доведе до забавяне и пропускане на аванса, сега искането за плащане е пратено едва в края на август, при това с един неизпълнен ангажимент. Не е ясно дали и кога ще има плащане, а под риск са и следващите – какво точно ще се отчете януари за периода юли-декември 2022 г., и по-нататък през следващото лято?”, пита икономистът.

Доколкото за първия „фиш“ бяха отчетени доста реформи и промени (в основната си част – законодателни, нормативни и стратегически документи), стартирали в предходни управления, сега ще трябва да се върши много работа от изпълнителната и законодателната власт. Това ни поставя в парадоксалната ситуация вместо изпълнението на НПВУ да подобрява средата за растеж, да увеличава инвестициите и същевременно да намалява дефицита, едва ли не да се чудим как да орязваме капиталови разходи, за да компенсираме забавено изпълнение на реформите и неполучени плащания, коментира Богданов.

Избягването на мрачната прогноза на МФ изисква активност и действие за използване поне на инструментите, с които разполагаме, категоричен е икономистът. Министерството, поне по заявени намерения, изглежда ще подготви оценка на бюджетния ефект на различни възможни промени. Това включва както съкращаване на разходи, така и повишаване на данъчни приходи.

За разходите традиционно се прилагат два подхода – „ликвиден“, който е фокусиран в отлагане, или „пренасяне“ на разход занапред, и „структурен“, който намалява устойчиво даден ангажимент. „Ситуацията сега обаче няма да се подобри с хитрости и хватки за отлагане на харчове – проблемът така или иначе е за целия период до 2025 г. Но сериозен ликвиден натиск за съкращаване на излишните разходи сега току-виж показал по-сериозен потенциал за дълготрайно преструктуриране и реформа”, са неговите очаквания.

Богданов препоръчва експертите на МФ да представи актуална „сметка“ на популизма от годината на пандемията и продължил в следващите три парламента. „Тук говорим както за ангажименти за разходи в нормативни актове – фрапантен пример е механизмът за личната помощ, за който самата Агенция за социално подпомагане отчита спорен социален ефект – така и за разнообразните данъчни преференции и отстъпки. Многократните предупреждения за спорната и дори вредната роля на намалените ставки по ДДС – за ресторанти, барове, вече и за хляб и брашно – трябва да бъдат припомнени с конкретни суми. Същото важи и за 25-те стотинки за горивата, които единствено наляха повече приходи в монополиста”, дава пример икономистът.

Той твърди, че тези сметки ще избледнеят пред мащаба, който доби схемата за компенсации на цените на електроенергията за небитовите потребители. Намеса на пазара и държавна помощ може би са допустими в екстремни условия на шок и резки и непредвидени промени във външната среда. „Субсидиите обаче, трябва да са ограничени със срок, да са насочени към действително нуждаещите се и да не изолират изцяло получаващите ги от сигналите на пазара”, препоръчва Богданов. Въпросите са няколко:

  • Трябва ли всички бизнеси да получават субсидия или от нея да се изключат компании, които в действителност подобряват резултатите си в тази криза?
  • Трябва ли тя да покрива изцяло разходите над 250 лева на мвтч.?
  • Трябва ли в този вид схемата да действа през 2023 г.?
  • Може ли част от печалбите на производителите на електроенергия да финансират други държавни разходи?

По предварителни данни и отчитайки средните цени на електроенергията през август само за този месец държавата ще трябва да покрие над 900 млн. лв. към бизнеса. Ако го умножим по 12, в случай че схемата бъда валидна за цяла година, това се превръща в бюджетна задача за 11 млрд. лв.!

С такъв дефицит, при това – устойчив за няколко години – целта за влизане в еврозоната изглежда недостижима. „Ако служебното правителството, т.е. президентът, както и основните политически играчи не искат да водят политика, която да доведе до приемане на еврото в България от началото на 2024 г., редно е да го кажат честно и директно на българските граждани. От своя страна, който твърди, че еврозоната е важен приоритет за бъдещо управление, ще трябва да заяви какви политики за свиване на бюджетния дефицит ще води, за да получи страната положителна оценка за готовност от ЕК и ЕЦБ”, обобщава главният икономист на ИПИ.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

След 30 години експлоатация, много соларни панели работят на впечатляващите 80 процента от оригиналната си мощност
Звездите за бизнеса от 16 до 22 ноември: Баланс между амбицията и реалните възможности
Олимпийската шампионка Си Айхуа дари златния си медал на Китайския музей на спорта
Financial Times: Италия пречи на Германия да участва в съвместно разработване на изтребител
До 3 милиарда хуманоидни робота може да населяват света към 2060 г., ако започнат да се произвеждат сами
На днешната дата, 16 ноември. Имен ден празнува Матей
Хакери откраднаха близо 100 милиона евро от френска банка
SpaceX обяви евентуална покупка на земя близо до плаж и космодрум в Тексас
tbi bank въвежда проверка на получателя за по-сигурни преводи
Терзиев подписа договор за 282 млн. евро еврофинансиране за модернизация на градския транспорт
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Бързи кредити от Ferratum без трудов договор
Тревожна нощ в Балтика: дрон прелетя над четири държави въпреки намесата на НАТО
Интернет не е вашият банкомат. На Интернет вие сте му напълно безразлични
Fibank понижава лихвата по жилищен кредит „Право на избор“ до 2,15%
10 гатанки за деца, които затрудняват и възрастните
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
50 от най-полезните сайтове в интернет
22 цитата, които родителите ще оценят
Унгарските власти откриха близо 20 млн. долара в брой при разследване срещу бивш министър на Орбан
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
Когато фирмите изберат грешния AI агент – научено от опит
Товарен кораб потъва край нос Калиакра