Защо Европа само регулира, а не създава иновативни технологии?

Европа е мястото, където ChatGPT се регулира, а не се създава. Колкото и недодялани да са първоначалните резултати от надпреварата във въоръжаването с изкуствен интелект, те са още едно напомняне за това колко изостава Европейският съюз от САЩ и Китай, когато става въпрос за нови технологии, пише Лионел Лоран за Блумбърг.

Как регионът, който роди Nokia Oyj и Ericsson AB, се превърна в земя, която технологичния сектор забрави? Някои обвиняват акронимите, които са синоним на бюрокрацията в Брюксел – GDPR, DMA, DSA, въпреки че технологичните гиганти изглежда са много по-уплашени от ChatGPT, отколкото от каквато и да е било санкция на ЕС. Технологичните лобисти се ядосват на еврокомисаря Тиери Бретон, който иска по-строги правила за ИИ, за да регулира новата порода чатботове.

Но може би старата компания на Бретон, Atos SE, е по-добър пример за по-дълбокото неразположение, което тормози европейският технологичен сектор. Аерокосмическият шампион Airbus SE предложи инвестиция в Evidian, звеното за големи данни и киберсигурност, което Atos планира да отдели като самостоятелна компания тази година. Потенциалната сделка беше представена като тласък за европейския технологичен „суверенитет“ чрез растеж в сферата на облачните услуги и модерните изчисления.

Един поглед към цената на акциите на Atos ще разкрие, че компанията е симптом, а не лек за технологичния упадък в Европа. Компанията удвои приходите и служителите през 2010 г. чрез придобивания, но беше твърде бавна, за да премине към облака и да се отдалечи от по-старата ИТ инфраструктура. Междувременно компании като Microsoft Corp. и Alphabet Inc. които в момента се надпреварват да вкарат чатботове с индивидуалност във всеки дом, пръснаха огромни суми пари, за да развият собствения си облачен бизнес и заедно с Amazon.com Inc. , контролират две трети от световния пазар.

Пропастта в научноизследователската и развойна дейност между САЩ и Европа играе важна роля тук. Alphabet и Microsoft бяха в топ три в света по корпоративни разходи за научни изследвания през 2021 г., съответно с около 30 млрд. и 23 млрд. долара, според данни на Европейската комисия. Единствената компания от ЕС в топ 10 е Volkswagen AG, която е похарчила 15,6 млрд. евро. Airbus беше далеч назад с 2,9 милиарда евро, както и Atos с 57 милиона евро.

Политиците може да мислят, че всичко, което е необходимо, за да се преодолее тази пропаст, е да се съберат все по-големи национални или регионални шампиони. Но стремежите за „европейски облак“ постигнаха малко.

В нова книга за европейското технологично изоставане бившият изпълнителен директор на Atos Оливие Кост  посочва по-скоро високата цена на провала в ЕС - под формата на корпоративно преструктуриране, като истинският проблем пред региона. За разлика от САЩ, в Европа съкращаването на инженери струва няколко стотици хиляди евро на човек, отнема време за преговори и демотивира персонала, който остава на работа. Това обезкуражава поемането на риск по технологични проекти, при които рискът от провал е висок.

Според Кост рецептата за справянето с този проблем е намаляване на цената на провала. Той препоръчва по-гъвкав подход при наемането и уволняването на хора, компенсирано с предпазна социална мрежа, гарантираща достатъчни доходи за защита на хората, които загубят работата си. Неговият съвет обаче далеч не е представителен за някакво консенсусно виждане в Европа. Други предлагат да се постави фокус върху „по-дисруптивни“, а трети смятат, че е нужно да се увеличи заплащането на европейските изследователи.

Очевидно неотдавнашната поредица от съкращения в Силициевата долина не е нещо, което Европа иска да следва. Подходът на Atos обаче не е много по-добър. Компанията се забави с преструктурирането и сега се нуждае от 1,6 млрд. евро допълнително финансиране до 2023 г. Това число е в общи линии еквивалентно на текущата й пазарна капитализация - срам за фирма, която струваща 13 милиарда евро през 2017

Не всичко обаче е „гибел и мрак“. Скорошни действия като инициативата на Европейската инвестиционна банка за рисково финансиране на стойност 3,8 млрд. евро биха могли да ускорят инвестициите и иновациите. Но е трудно да се отърсим от усещането за дежа вю, докато Европа защитава своя киберпромишлен комплекс, докато регулира чатботовете. Междувременно политиците ще призоват за „Европейски чатGPT, поне докато не се появи следващото голямо нещо.