Благородство, бизнес и политика

„Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа.”

Иво Беров

„Панамските досиета“ по странен начин наведоха всичкознаещите към идеята, че политиците са благородниците на днешния свят, те ще спасят света и бедните от лошия бизнес. В дъното на тази идея стои аксиомата, че именно бизнесът е лош, а политиците са доброжелатели.

Икономистите отдавна са развенчали илюзията, че държавата, правителството, политиците нямат други цели, освен грижата за общото благо и интереси. Оставяйки настрана политиците, ще се опитам да опиша онова, което е доказуемо за ролята на бизнеса.

Началото

На 25 април ще се навършат 297 години от първото издание на „Робинзон Крузо“. До началото на 20. век това ще бъде най-издаваната книга в света. Но тази година има

годишнина на друга, също изключително популярна за времето си, книжка на Даниел Дефо – „Завършеният английски търговец“, видяла бял свят през 1726 г. (Тогава е много ясно кои са благородниците.)

В нея авторът разказва, че търговията е източник на богатство, много по-значим и добър от войната и политиката. Подпомагайки срещата на търсенето и предлагането, тя стимулира потреблението и производството, повишава заплатите на бедните и извежда британското общество отвъд бедността. Естествено, казва Дефо, тази система е много по-добра от френската – в нея основният начин да живееш по-добре е като вземеш от другите, т.е. ако използваш политиката.

Обществената полза от търговията се доказва от факта, че много синове на благородни семейства стават търговци, а търговците сключват брак с такива дъщери и дори възприемат фамилните им имена. (От тук и частицата „де“ във фамилното име на самия Дефо.) Очевидно тук става дума за високо обществено признание и за критерий за обществена значимост на предприемачеството.

„Борбата“ срещу търговците днес

Благородността на търговците, вече относително установена към края на 18. в., е непрекъснато оспорвана. Оспорването не е нещо ново само по себе си, новото е, че то се

случва със средствата на представителните демокрации. Т.е. политиците искат и трябва по занятие да изглеждат по-благородни от предприемачите.

Ето, например, икономическата част от програмата на НСДРП, приета през февруари 1920 г., но в нея се разпознават много от по-сетнешните и дори съвременни „критики“ на предприемаческото съсловие.

• „Отхвърляне на всички нетрудови и лесно получени [mühelosen] доходи.” „И премахване на робуването на лихварите [Zinsknechtschaft]!”…
• „Ние искаме одържавяване на всички досегашни публични предприятия [vergesellschafteten Betriebe] (тръстове).”
• „Ние искаме подялба на печалбата на всички големи предприятия.”
• „Ние настояваме за щедро увеличаване на пенсиите.”
• „Ние искаме създаване на здрава средна класа, незабавно обобществяване на големите магазини, които да бъдат отдадени под наем на ниски цени на малки търговци като при това сериозно се разгледат мерките, които осигуряват, че всички малки търговци доставят нужното на държавата, провинциите и общините.”

Действителните заслуги

Естествено е тези нападки срещу бизнеса да се възпроизвеждат. Но какви са действителните му заслуги?

Към началото на 19. в. идеите, хрумнали на Дефо, вече са получили развитие при Адам Смит (1776 г.), Жан-Батист Сей („Трактат върху политическата икономия“ – 1802 г.) и Давид Рикардо („За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ – 1817 г.).

В обществото и икономиката на света се случват промишлената революция, войни и разпадане на колониални зависимости, и не на последно място глобализацията, която може би е значимото достижение на предприемачеството, на търговската буржоазия от пътуващи и уседнали търговци, брокери и дилъри, откриватели, банкери и управители на чужди предприятия.

Ако сравним 1980 с 2016 г. богатството на човечеството е нараснало над дванадесет пъти в реално изражение. За сравнение: за предишните десет века – от 750 до 1800 г. – БВП на Земята се е увеличил само два пъти. Това показват данните на Проекта Мадисън на Грьонингенския Университет, най-авторитетното издание по макроикономическа археология.[i]

Статистиката на последните около 40 години, които най-често се цитират като икономически „крах“ породен от това съсловие, недвусмислено показва, че ползите са най-вече за

най-бедните в света.

Между 1981 и 2010 бедните в развиващите се страни са намалели два и половина пъти: от 52% до 21% от населението на земята. (Но населението на тези страни се е увеличило с 59%.) Най-забележителен е напредъкът в Китай и Индия. Там, независимо от политическите системи тогава е осигурена (първоначално само частично) свободата да търгуваш: т.е. произвеждаш, купуваш и продаваш каквото искаш, на каквато цена договориш.

В Китай крайната бедност, изчислена по методиката на Световната банка ($ 1.25 на човек на ден), пада от 84% от населението за 1981 г. на 12% през 2010 г.; в Индия от 60% на 33%. В Индия обаче либерализацията на икономиката започва десет години по-късно, през 1991 г. и е доста половинчата. Въпреки това стопанският растеж до 2011 г. 8% на година, на човек от населението БВП нараства шест пъти – от 300 на 1700 щ.д.

Още по-значителен е напредъкът след 2010 г., по време на повсеместните оплаквания от икономическата криза в развитите страни: за този период крайно бедните в света намаляват до 9.6% от населението.[ii]

Причините

Статистиката ни предоставя не повече от бележки под линия за онова, което се е случило в миналото. Хората не произвеждат парчета БВП, нито започват бизнес, за да плащат

данъци. Обикновено те имат някакви други идеи.

В тяхната основа е вярата, че можеш да живееш по-добре, независимо от това дали някой ти пречи и какво искат от теб силните на деня. Според тази вяра, за да дари втората си риза на Павел, Петър първо трябва да си я ушие или купи. И колкото и да е благороден, желан, подлежащ на морално възнаграждение актът на дарението, той е доброволен. Етиката на завистта, използвана в политиката на изземване на първата риза (или част от нея), не допринася за увеличаване равенството и благосъстоянието.

Онова, което помага е етиката на стопанската свобода. От историческите реконструкции на Проекта Мадисън се вижда, че по времето на Даниел Дефо Северна и Западна Европа са повече от три пъти по-бедни от Азия. Оттогава досега тази етика постепенно си прокарва път сред заблудите и съпротивата на политиката.