Богатите филантропи не бива да ни налагат идеята си за всеобщо благо

Когато искат да направят света по-добър, почти всички американски филантропи, които имат на разположение милиарди долари, основават частни благотворителни фондации, които им спестяват плащането на данъци. Но не и Марк Зукърбърг и Присила Чан. Те планират доброволно и постепенно да се лишават от богатството си в течение на своя живот, само че чрез корпорация със стопанска цел.

За това има просто обяснение – частните фондации в САЩ не могат да се занимават с политическа дейност; не могат да организират кампании в подкрепа на кандидати за държавни постове или да влияят на законотворци; с малки изключения, не могат да финансират организации със стопански цели. Финансирайки обаче благотворителната си дейност отвъд ограниченията на законите за фондациите, Чан и Зукърбърг могат да прескочат гореизброените забрани. Тяхната публикация във Facebook гласи: „Инициативата Чан Зукърбърг ще преследва мисията си чрез предоставяне средства на неправителствени организации, частни инвестиции и участие в политически дебати“.

Благотворителната им организация има структурата на бизнес със стопанска цел, също като Facebook, Microsoft и всяка друга корпорация с ограничена отговорност. Освен че ще избегнат ограниченията, които тегнат над фондациите, двамата получават и други преимущества. Както пише в статия на Chronicle for Phylantropy, Чан и Зукърбърг ще се радват на по-малко изисквания за публичност и могат „да участват в дейности, които разтягат дефиницията на 'благотворителност'“. Осен това няма да им се налага всяка година да плащат на правителството около 5-те процента от получени дарения, които тежат на фондациите.

Законите за неправителствените организации в САЩ са достатъчно двусмислени и имат достатъчно вратички, за да могат мегафондациите да правят почти всичко освен, разбира се, да се занимават с политическа дейност – включително да „образоват“ законотворци, без да им влияят. И все пак Чан и Зукърбърг изглежда предпочитат събарянето на вече пропускливата бариера между благотворителността и пазара. Моделът е типичен не само за бизнес опита на Зукърбърг, но и за неговото израстване във време, което възхвалява свободните пазари във всички сфери.

За онези, които се тревожат от нарастващата плутокрация в САЩ, Инициативата Чан Зукърбърг има една положителна страна – тя ще плаща данъци, стига счетоводителите да не открият нови вратички, през които тази хибридна организация да се промуши.

В избягващия данъци свят на американската благотворителност, мегабогаташите все по-често прибягват до своите фондации и славата си на филантропи, за да влияят на обществените политики до степен, невъзможна за другите граждани. Фондациите, които не плащат данъци, упражняват прекомерното си влияние независимо от общественото мнение и без да им бъде търсена отговорност, макар че са публично финансирани: значителна част от средствата на всяка фондация – 39,6% според данъчните ставки от 2015 – е пренасочена от държавната хазна към кауза, избрана от гласоподавателите.

Има основание да се твърди, че частните фондации не са съвместими с функциониращата демокрация. Както пише бележитият американски юрист Ричард Познър: „Устойчивата благотворителна фондация е една напълно безотговорна институция, която не отговаря пред никого. Тя не се конкурира нито на капиталовите, нито на продуктовите пазари... и, за разлика от предаваната по наследство кралската титла, на която иначе прилича, тази фондация не подлежи на политически контрол.“

Въпреки че Инициативата Чан Зукърбърг не е фондация и ще плаща данъци, нищо в проекта на двамата не променя фундаменталното противоречие на мегафилантропията – богатите имат влиянието да налага личните си виждания за общото благо на всички останали и да наричат това „благотворителност“. В решителната схватка между правителството, като избрано от народа, и социалното инженерство на филантропите с милиарди долари в джобовете, Чан и Зукърбърг дърпат въжето на страната на силните социални инженери.

Джоан Баркън, американски експерт в сферата на благотворителната дейност, фондациите и образованието, за британския вестник Guardian