Българската енергийна напитка си остава студената вода!

След властовата и медийна канонада на тема енергетика беше трудно да не подхвана и аз темата. Верни на агит-проп принципа, че за сложните неща на масите трябва да се говори просто, и медиите, и властта се разсипаха да ни ограмотяват за ползите и недостатъците от един или друг проект. И всички придобихме сериозно самочувствие да планираме и препланираме ядрени мощности, да прокарваме тръби от немай къде до Черно море и да преговаряме за енергийни източници като за кило домати на пазара.

Никой обаче не седна с една амбалажна хартия и едно моливче, за да разберем с колко и през колко време токът и парното ще осоляват допълнително и без това бедната и основно въглехидратна българска трапеза. Може би проблемът е, че и „експертите“ не са наясно; а може би точно това е целта – гледай големите планове с надежда, плащай големите сметки без много да коментираш… Събитията някак неусетно ме върнаха 15-ина години назад, когато един тогавашен български вицепремиер се върна от „газови преговори“ в Москва и с шумно, медийно отразено тържество на правителственото летище беше ознаменувана „голямата победа“ – природен газ без посредници, на цени като за свои хора и така завинаги. Тогавашният премиер само тихичко отбеляза пропагандната победа и обяви война на своя заместник.

А цялата работа се оказа така традиционно нашенска като компютрите и компотите – и посредниците си останаха, и цените си продължиха в посока нагоре, че и всяка смяна във властта у нас или в Русия само увеличаваше индекса им в същата посока. Проблемът е, че енергийните неволи на България утре се решават днес от хора, които и вчера си бяха същите. И които мълчат за големите сметки на малките хора. Едва ли не са наясно – просто не е политически коректно електоратът да разбере, че токът и парното ще поскъпват с колкото трябва, за да върви политическата игра спокойно и в приятна предизборна дрямка; няма да е удобно да кажеш на бизнеса, че го държиш за гушата с цените на енергията, а после да помолиш и за едно скромно „спомоществувателство“ около изборите.

Апропо, токът е акцизна стока. Също като останалите „вредни, но приятни“ неща като кафето, цигарите и алкохола, държавата ни прибира един данък-на-данъка, за да го ползваме. Ръстът в цените на дизела вече ни убеди, че май е произведен от шикарната италианска марка Diesel, а така вероятно скоро ще стане и с тока. Преди обаче романтичната среща да мине от „на свещи“ към „на енергоспестяваща крушка“ не е зле българските политици да разберат, че в изборния контакт напрежението е „опасно за политическия живот“…