Газовата игра не е приключила. Все още

Уведомлението за претенции на ЕК в антимонополното разследване срещу Газпром откри пътя към финалните акорди в газовата битка между Русия и Европейския съюз. Ходът на Комисията подлежи на реакция;  предстои процес на апелиране, но дори и в сегашния си вид решението на ЕК представлява нов важен момент и признак на променения баланс на сили между „Газпром” като продавач и купувачите. Въпреки, очевидния факт, че Европейският съюз остава силно зависим от руския газ и няма изгледи това да се промени в скоро време. Но още по явно за всички е, че зависимостта на руския бюджет от приходите от продажби на енергоресурси е по-висока, а капацитетът на Кремъл за бърза диверсификация на маршрутите и на източниците на приходи е минимална или несъстоялна - поне в къс хоризонт. Това предопределя изхода от енергийната битка между Русия и Запада.
Какви са основните нови моменти:
Уведомлението за претенции и окончателното решение на антимономолното разследвание на Комисията срещу Газпром ще окажат силно влияние върху цялата договорна-правна база на газовите отношения на Русия и Запада, както при търговията така и транзита. Всички критични или спорни моменти до този момент, касаещи ценовите формули, ценовата структура, чуствителни клаузи като ограничения за ре-експорт, задължителните "вземи/транзитирай или плати" и особено последните обвръзки "ниски цени срещу влияние" - ще бъдат променени във всички договори. Но дори преди формалните промени да станат факт, още сега значителна част от претенциите на ЕК срещу „Газпром” ще имат ефект върху изпълнението на "горещите" клаузи по настоящите договори.
Въпрос е на време преди вносителите на руски природен газ в Централна и Източна Европа да започнат да се възползват от твърдата дипломация на Европейската комисия. Това, което западноевропейските газови

компании постигнаха чрез микс от пазарни, правни и политически стъпки - арбитражни дела или извън съдебни споразумения, усилване на пазарния дял и количествата природен газ търгуван на спот пазар, повишената ликвидност на природен газ с неруски произход - всичко това неизбежно ще прелее като ефект и в Източна и Югоизточна Европа.
Това което най-много и непосредствено засяга тези страни е изборът на оптимална реакция - дали да потърсят решение чрез двустранни преговори, включително чрез арбитраж за да намалят цените на закупувания от тях руски газ, включително като предявят претенции за надплатени количества природен газ или недовзети транзитни такси след 2012 година или да се снишат, като оставят Европейската комисия да потърси решение в преки преговори с руското правителство.
Единствената разлика е къде ще отидат "ползите" от решенията срещу „Газпром” - дали в европейския бюджет или в националните и корпоративни бюджети. При всички случаи евентуални двустранни споразумения, които отразят препоръките на комисията изложени в Уведомлението за претенции ще тежат при крайното решение, но няма съмнение в това, че Брюксел няма да допусне отделните страни да ерозират консолидираната и координирана позиция в преговорите с Москва. Другото би било удар в гърба спрямо Европейския енергиен съюз.
Първата "странична" жертва на Уведомлението ще бъде прецедента при тълкуването като непазарна на 100-доларата премия върху 1000 кубически метра в цената на природния газ, която се определя по решение на руското правителство според преценката му за политическата ценност на съответния купувач. Така например унгарският премиер Орбан регистрира най-високи стойности в политическата скала на Кремъл - поради което на него му бе предложена като награда цена от 260 долара за хиляда кубически метра /хкм/ - докато Полша

например плаща значително повече. В Югоизточна Европа приятелски настроеното към Москва гръцко правителство бе наградено с ценова отстъпка, която позволи на гръцките потребители да плащат цени за природния газ, които са с между 3-9 % по-ниски от аналогочните цени, които консуматорите в България плащат - въпреки по големите разстояния и по-високите транзитни такси.
Зле прикритата заплаха на ЕК да стартира анти-тръстово разследване срещу страните, през които преминава проекта Турски поток, ясно показа на всички, кой държи козовете в играта за надмощие с „Газпром”, особено ако залозите се вдигнат още.
Вносителите на природен газ от Русия могат да спечелят както ако отправят ретроактивни искове свързани с надплатени количества руски природен газ, така и ако потърсят основание за претенции и искове в полето на недовзети транзитни такси - ако тръгнат да съизмерват платеното с пазарните репери в Европа и региона. България може да предяви искове от порядъка на 250 милиона долара за надплатени суми и почти сравнима цена за пропуснати ползи от транзитни такси.
В това отношение Украйна изобщо не губи време - почти ведната след уведомлението на комисията властите в Киев повишиха радикално сумата на иска си към Газпром за непазарни практики в унисон с отправените от ЕК претенции до 16 милиарда долара.  
Най-чуствителната в политическа план е претенцията в Уведомлението касаеща предлагането на отстъпки в замяна на политическо влияние, което отвори няколко процедури срещу страни през които преминаваше Южен поток.
Всичко това е само върхът на айсберга от последствия, при които центърът на конфликта се премества

обратно към Украйна, която Европа е решена да запази като транзитен и газосъхранителен център. Тя е най-оптималния от гледна точка на разходи-ползи вариант за пренос на руски природен газ. Въпрос е на не много време и известни подробности преди руският газ, транзитиран през Украйна да започне да се търгува на руско-украинска граница, особено ако Газпром продължава да настоява на скъпоструващи алтернативни трасета за доставка.
По нататъшни шокови вълни може да предизвика и неизбежното излизане на „Газпром” от собственост в активи в дистрибуцията и в свързани с него компании в ЕС, особено при промяна в стратегията да играе на границата, вместо в ЕС..
Мнозина наблюдатели вярват, че след присъждането на рекордната сума от 50 милиарда долара по арбитражното дело срещу руската държава от бившите акционери на Юкос, както и станалите вече рутинни загуби на „Газпром” по дела за злоупореба с монополно положение, което взети заедно означават унищожителен удар за Русия и „Газпром” - това което предстои на газовия пазар в Европа ще бъде съществено различно от рутинните практики в миналото на руския газов монопол.
Изложеното в много по-голяма степен поддържа тезата за коренна промяна в правилата на газовата игра - не само в Европа, но и в глобален мащаб. До 2018 година се очакват близо 200 милиарда кубически метра в нова ликвидност, най-вече по линия на втечнения природен газ при свито търсене на придоден газ и тотална доминация на спот търговията срещу дългосрочните нефтено-индексирани договори. 
„Газпром” все още разполага с доста лостове за натиск върху "меките цели" в страните от Европейския енергиен съюз. Освен политическите флиртове с ЕС лидери, които симпатизират на Путин и играта "разделяй и владей" чрез ценови отстъпки срещу влияние, „Газпром” възобнови заплахите да ограничи до минимум доставките на природен газ за страни, които реализират реверсивни доставки. Руският газов гигант се стреми

да накаже всеки, който настоява за използване на украинската транзитна система. Показателна за решимостта на Москва да играе "до край" е обявеното като твърдо намерение да доставя до граница на ЕС.
В тази посока е и решение на „Газпромекспорт” да не участва в търга за капацитет по една от линиите по Трансбалканския газопровод в участъка от Исакча до Негру Вода.
Играта не е приключила. Все още.

Още информация на адрес cbbsinfocenter@gmail.com