Гласуваш за Борисов, получаваш Цветанов

Странен консенсус е настанал тези дни в политическия ни живот. И леви, и десни, и управляващи, и опозиция подбутват Бойко Борисов да се кандидатира за президент. И така май по-скоро се опитват да задействат сложна машинация за омаломощаването и приключването му, а не за още по-голямото му овластяване. И премиерът изглежда все по-изкушен, но ако се качи на тази пързалка, тя може да го отведе към преждевременен край на политическия му проект и на собствената му кариера в управлението.

Първо лидерът на БСП Корнелия Нинова директно го предизвика, като му постави ултиматум да обяви намеренията си за предстоящите избори. А след онова нейно прословуто “Г-н Борисов, излезте навън да се разберем като мъже”, новото й предизвикателство не може да не е жегнало премиера. Пак жена му хвърля дръзко ръкавица, той пак е в ролята на увъртащия, а за патриархален типаж като него това не е комфортна позиция.

После Столетницата заедно с АБВ завъртяха хитра интрига с ясно послание - и двете партии дадоха недвусмислени знаци, че заедно могат да подкрепят ген. Румен Радев, ако се кандидатира за държавен глава. А в последното изречение най-важната дума е “генерал”. И левите правилно са пресметнали, че именно тя ще улучи Борисов право в сърцето, а не толкова конкретната самоличност на шефа на ВВС в оставка. Днешният ни премиер напуска системата на МВР през 1991 година и се завръща в нея като главен секретар през 2001. И след това,

прескачайки стъпалата на йерархията, е произведен в генерал-лейтенант. И на почитателите му, а и на него самия това звание твърде много се харесва. И досега на партийни събития в провинцията обръщението на феновете му към него е “генерале” и той видимо го приема и му се радва. Левите са пресметнали, че най-лесно ще го изманипулират, като го предизвикат с друг генерал. И то човек с точно такъв профил, какъвто съвсем наскоро в телевизионно интервю Борисов очерта като най-подходящия за бъдещия ни държавен глава в тази сложна геополитическа ситуация - мъжкар, който да може да тропне по масата, силова и решителна личност.

РБ издига такива неизбираеми кандидатури като Гроздан Караджов, Трайчо Трайков и проф. Велислав Минеков (другите дори не ги помня, а някои дори не ги бях чувала), че сякаш го прави нарочно, за да дразни голямата дясна партия и лично Бойко Борисов. И така да го принуди да се кандидатира. А и сини шамани като проф. Евгени Дайнов също вече смятат, че става все по-вероятно премиерът да влезе в битката за президентския пост.

Само Патриотите засега не са включили в интригата по манипулирането на Борисов да се кандидатира, но сигурно заради по-малкия си опит в политическите котерийни игри на най-високо ниво.

Да мислим логично. Какво ще се случи, ако Бойко Борисов тръгне на поход към “Дондуков” 2 наесен? Като начало изборният щаб ще се оглавява от Цветан Цветанов, с когото отдавна са в

противоборство въпреки демонстрацията на отлични отношения. Цветанов държи структурите по места, той движи кампанията. Той може да подбутне или да саботира партийния си лидер - и в двата случая къде законно, къде не. На мен ми се струва, че е по-вероятно да го подбутне с всички средства, защото избирането на Борисов за държавен глава ще донесе някои приятни облаги за самия Цветанов.

Ако Борисов бъде избран (а това е съвсем вероятно), то тогава той ще трябва да подаде оставка като лидер на ГЕРБ, защото постът, който ще заеме, го изисква по закон. След това Цветанов ще мобилизира местните структури, които държи с желязна ръка, ще спечели вътрешните избори и ще оглави партията. Парламентарната група на ГЕРБ също е толкова негова, че дори наскоро се опълчи на премиера по казуса с депутатката Ирена Коцева, чийто съпруг бе уличен в корупционни практики при стоителството на автобусни спирки в София. В крайна сметка Борисов надделя в тази схватка и Коцева подаде оставка по негово внушение, но останаха шокът и ужасът от нечуваното противопоставяне на гербаджийските депутати на силния партиен лидер под ръководството на Цветанов.

Ако Борисов евентуално стане президент, Цветанов изглежда естествената първа кандидатура за премиер. В мига, в който той овладее изпълнителната власт, със сигурност ще се еманципира от Борисов. Тогава разпрата между двамата ще стане неизбежна, ще има тежки последици за страната и най-вероятно ще бележи края на партия ГЕРБ.  Да речем, че Борисов успее да наложи верен нему премиер, след като стане държавен глава - като Йорданка Фандъкова или Томислав Дончев (двете най-спрягани имена в този сценарий). С лостовете, с които разполага (местни структури, парламентарна група и огромен масив от чувствителна информация от времето му начело на МВР), Цветанов ще смачка и изхвърли Фандъкова до дни, а Дончев - до седмици, максимум месеци. И двамата са цивилизовани и неагресивни хора, докато бившият ни вътрешен министър е доказал, че действа безскрупулно, когато се наложи. А когато Цветанов стане премиер, всички ще си спомняме с носталгия Бойко Борисов и сегашната му авторитарност ще ни се струва висша, направо неземна форма на демокрация. Провалите му ще ни изглеждат като висша държавническа компетентност.

Цветанов напоследък е много активен в медиите и всички го подозират, че се натиска за кандидат-президентска номинация от ГЕРБ. Но е по-вероятно да работи за изчистване на имиджа си, преди

да посегне към върха на изпълнителната власт.

Какво печелят другите партии, че така упорито работят за кандидатурата на Бойко Борисов? Печелят края на ГЕРБ, който от 2009 доминира със смазващо превъзходство българския политически живот. Когато се разпадне най-голямата в момента партия, БСП отново ще има шанс да е първа политическа сила, а РБ да окупира освободеното дясно пространство. Но тези техни партизански апетити наливат вода в мелницата на Цветанов, което си е направо национално безотговорно.

Най-забележителното в последните препирни е оглушителното мълчание на ДПС. А при нашите президентски избори ситуацията е малко като във футбола, където много мъже тичат след една топка и накрая побеждава Германия. Та и у нас така - всеки път много призвани, но накрая ДПС решава щой ще бъде президент.