Едни пари, едни хора

Много думи и заклинания се издумаха пред олтара на газовата диверсификация, а от една година и за мега амбицията - газовия хъб, в който България трябва да се превърне. Похвални усилия и похвални амбиции. Диверсифицираме от поне шест години, а не сме мръднали и на йота. Напротив движим се в противоположната посока. Значи играем театър и реално не искаме диверсификация, а запазване на статуквото.

В края на 2015 г. България вече зависи на 100% от стария монополен доставчик – "Газпромекспорт". Преди четири години зависимостта беше под 90%. Хвала на такива диверсификатори. Нито един кубически метър газ не е закупен от друг доставчик, макар, че през 2015 вече има реални количества газ и то на конкурентни на "Газпром" цени.

Няма вариант за газов микс от различни източници – това което се нарича реална диверсификация - при които да няма различни цени, различни ценови формули, различни доставчици и различни маршрути. Винаги някой от доставчици в определено време ще доставя по-скъп газ.

Погледнете Турция – осигурява газ от пет различни източника – но поддържаще дори най-скъпия вариант – ВПГ терминала открит и функциониращ, за да разполага по всяко време с реални и функциониращи алтернативи.

По-високите цени обикновено касаят новите доставчици, които нямат оптимизирани логистични и други оперативни разходи. На всичкото отгоре – "Газпром" винаги може да даде няколко долара по-ниско, за да запази монополната си позиция, като използва творчески подсказки от свързани с него „партньори“. Но това вече не е пазар, а мотивирано от облаги ръчно управление. Няма правила, има привилегии.

Така стоят и въпросите с реалния достъп до българския газов пазар. В момента всички възможности за достъп са блокирани – веднъж входните ни транзитни магистрали се обект на договори с "Газпром" и втори път договорите на "Булгаргаз" могат да бъдат ограничително тълкувани като задължителни за изкупуване на максимални количества, което се оказва в действителност само руски газ.

Не сме сключили още междусистемни споразумения със съседите, с които имаме връзки, без тях няма как да отворим вътрешната си газова мрежа за достъп на трети страни извън обичайно заподозряните "Булгаргаз" и различните проекти на "Газпром" – "Газпромекспорт" - "Овергаз" или стратегически партньори с разменена собственост като "Винтерсхал".

Имаме крайни срокове при либерализацията на пазара на природен газ – но нямаме никакво движение. С един кон - "Газпром" - газова борса не се прави, още по-малко хъб.

На фона на факта, че нито един кубически метър негазпромовски газ не е продаден у нас, нито е транзитиран през България, претенцията ни да бъдем газов хъб е направо смешна. Вместо да се отваряме към нови доставчици и предлагаме услугите си като транзитна страна, ние се придържаме към самоограничаващи, дори забраняващи диверсификацията договори с "Газпром". Нищо, че те са предмет на разследване в Европейската комисия, по което тя вече се произнесла еднозначно - тези клаузи са недействителни на територията на Европейския съюз.

Как да привлечем инвеститори или ползватели в нова инфраструктура и проекти на зелено като гръцко-българския газов интерконектор? На фона на реалната забрана за внос на друг освен руски газ, какъв си мислите, че ще бъде резултатът от маркет тест за бъдещо наемане на капацитет на интерконектори - примерно на гръцко-българския интерконектор. Още от сега ви казвам – нулев или изключително слаб. Банките веднага ще откажат финансиране, а големите газови доставчици ще ни заобиколят. Затова същите сили, които спират диверсификацията на доставчиците, спират и развитието на инфраструктурата, като помпат претенциите за газов хъб с въздух и никакво съдържание.

Вместо реални стъпки в отварянето ни към други доставчици ние се занимаваме с увеличаване на капацитет за вътрешен пренос чрез строителството на нови мощни компресорни станции. При положение, че дори сега повече от две трети от транспортния ни потенциал не е зает!?

Едни пари, едни хора.

Затова следващия път, когато Ви удостоят с иначе прекрасната идея да бъдете център на газовата търговия и газовите потоци, гледайте дали случайно процентите на зависимостта на доставките и на транспортните услуги не са паднали.

Ако не, бъдете сигурни, че някой прави пиар. Но това е друг бизнес.