Какво ще търсим на Марс?

Не, нямам намерение да ви занимавам с въпроса дали САЩ търсят петрол на Червената планета! И като цяло мисля, че кацането на Curiosity е важно събитие. Любопитно ми е все пак защо вълнението от този човешки успех кара толкова много хора да го принизят отново до пределно земния икономически интерес. 2,5-милиардния бюджет на проекта определено заема по-предно място в новините за него, отколкото очакваните резултати. Знаменателното е и че Curiosity кацна на Марс в същата година, в която ни напусна авторът на „Марсианските хроники“, Рей Бредбъри. Сякаш мечтата за покоряването на предполагаемата друга цивилизация в нашата галактика кротко угасна, за да не пречи на фактите – засега човекът може да властва над галактиката, но отказва да го направи. Повечето хора отказват да властват дори над собствената си съдба, но това е друга тема…

Оказа се, че повечето писатели-фантасти спокойно могат да бъдат обвинени в крайни комунистически убеждения. В своите романи те рисуваха бъдеще, насочено към завладяването на Вселената и усъвършенстване на най-добрите черти в човешкия характер. Оказа се, че грешат дълбоко. Земята все така ни притегля силно към себе си и прогресът върви редом с прекалено много нежелателни природни и социални последствия като бедствия, производствени аварии, масов глад, нелечими болести, икономически кризи и безкрайни прояви на човешка глупост – по определението на Айнщайн – по-безкрайна дори и от Вселената.

Вместо фантастичното бъдеще, настоящето предлага повече вълнения за бедността, замърсяването на природата и неизчезналата опасност от глобален военен конфликт – всички изброени, случващи се ТУК, на Земята. Може би именно затова хората не се вълнуват от Любопиткото, който се разхожда в търсене на марсианци, а мрачно преизчисляват какво биха могли да направят с 2,5 милиарда долара… Които, според друга новина, тиражирана напоследък, са само една дребна част от парите, които стоят далеч от държавните хазни в офшорните зони. Опитайте се само за момент да преизчислите фантастичните държавни дългове, които пълнят новините напоследък и ще разберете, че разходката до Марс не струва почти нищо. Само неприятното усещане след това е, че задлъжнелите държави не са пратили никого и нищо на Марс. Политиците им са успели да прахосат в безкрайни глупости и злоупотреби толкова пари, че до момента най-вероятно дори с половината вече можехме да сме открили планета като Земята и да сме се преселили на нея. Апропо, думата „космонавт“ има гръцки корени и явно затова гърците таксуват света с космически цени за своята икономическа криза…

Не пресмятайте повече колко сомалийски деца бихме могли да нахраним с парите от Curiosity. Любопитството (curiosity) и алчността – това са двете могъщи сили, които владеят човека и го движат напред. И засега няма изгледи това да се промени. Ако решите, че сте открили друга мотивация – предложете на НАСА да кръсти пилотирания човешки полет до Марс на нея…