Краят на едно детство*

През последните две седмици социалната мрежа се препълни като корито на придошла река със снимки на „безсрамни“ и „кичозни“ абитуриенти и съпътстващите ги възмутени коментари. Като че от Марс надойдоха тийнейджърки с непокрити или дибидюс голи задни части и всички автомобили от над 100 000 лева. Няма нужда да напомняме, че родителите на абитуриентите също са участвали в организацията на този карнавал и вероятно вие, най-възмутените критици, познавате мнозина от тях.

Не с цел просто да застана в опозиция на масовото възмущение ще кажа, че съм на страната на абитуриентите – на всички едновременно и на всеки поотделно! Краят на детството в България е гадно време да осъзнаеш, че ти предстоят тежки битки с едно общество, което винаги е готово да се възмути от теб, но не ти предлага нищо по-добро и градивно от своето кисело и превтасало възмущение. С което нищо не може да си купиш, от което нищо не можеш да научиш. И там е проблемът – че киселите хора за твой ужас ти показват в какво вероятно ще се превърнеш, ако останеш тук. Голите задни части на абитуриентите са по-малко възмутителни от голите деца, които тичат из гетата. И много по-морални от голите политически обещания за политика по въпросите на младежта!

Затова се радвам на всеки млад човек, който съзнателно или не иска да покаже, че има правото на ПОНЕ ЕДИН ДЕН в който да се разходи по улиците на България както си иска. И да не хвърляме пак цялата вина върху нашенските нрави – роклите „с гол гръб и без преднище“ и слизането от лимузина без гащи не са българско изобретение; а не съм чул голямо обществено порицание да се е надигнало в Холивуд…

Ако днес бях абитуриент, задължително щях да направя нещо, което другите да осъдят и от което с дни да се възмущават. Задължително – много скъпо и кичозно! Защото това са новите и реални български ценности и е редно да го признаем. Защото ако един български бандит може да прекара 40 тона дрога за една година и все още да е на свобода – абитуриентите да са ни проблема… Не бих забравил също така в захлас и крещейки да броя от 1 до 12 – защото българското училище с десетилетия целенасочено е превръщано в нещо, което трябва просто да завършиш, да загърбиш и според възможностите си да не причиняваш на собствените си деца. Задължително бих изпил повече алкохол, отколкото мога да нося, защото щях да мога да забравя, че алкохолни босове и подобни на тях са символът на успеха тук, а отличниците и амбициозните имат два пътя – единия зад граница, другия – към мижавата заплата и фалшивия алкохол.

Мили абитуриенти, благодаря ви, че за две седмици ни показвате колко ниско сме паднали в своя удобно ням и глух свят. Дори и да не го разбирате точно по този начин – няма проблем! Един ден в годината е най-малкото, което можем да ви дадем, за да ни покажете какво сте видели през последните 18 години. Животът си е ваш и сега му се радвайте както ви се струва най-добре. Вашите родители и съседи искрено ви завиждат…

--------------------------------------------------------------------------------------------

*Заглавието е “на заем“ от книгата на Тодор Харманджиев „Краят на едно детство“, изд. през 1965 г. от изд. „Народна култура“