Не можеш да измамиш честен човек

Не можеш да измамиш честен човек

“Не можеш да измамиш честен човек” е една от любимите реплики на Мики Брикс, главния герой на британския сериал “Hustle” (излъчван у нас под заглавието “Ударът”). Той е главатар на банда “честни мошенници”, които правят сложни манипулации, за да измъкват пари. Но се целят само в алчни и лоши хора и измамите им са вид наказание.

Изпитвам респект към такъв вид играчи, които умеят да измислят дълги и заплетени схеми и да натискат копчетата на пороците, за да постигнат някакво робинхудовско възмездие срещу гаднярите. В техния чар се корени и успеха на холивудската поредица “Бандата на Оушън”, в която героите също обират само нелицеприятни ламтящи за пари богаташи. Симпатичен ми е дори и Виктор Лустиг, реална личност, която в началото на 20. век успява да убеди алчен френски търговец на скрап, че е подкупен държавен чиновник и му измъква огромен рушвет с обещанието, че ще му продаде Айфеловата кула, за да я нареже и претопи. Обраният богаташ изобщо не се оплаква никъде от Лустиг, защото така не само още повече ще се дискредитира, ами и ще се самоуличи в престъпление. За подобни измами се иска талант, прецизно планиране, задълбочено познание на човешката душа, бърза и остра мисъл и някакъв вид странен престъпнически морал.

Миналата седмица обаче българската действителност живя под знака на долнопробните измами. Първо гръмна скандалът с популярните каси, които, необезпокоявано години наред, са завлекли

стотици хора с много пари срещу обещания за високи лихви и са избягали с парите. Всички се зачудихме колко бързо хората у нас са забравили пловдиските пирамиди от 90-те години на миналия век, фалитите на банките от средата на същото десетилетие и най-вече случилото се с КТБ преди няма и две години. Гюстав Льобон казва, че тълпата е по-глупава от отделните индивиди, които я съставляват, и е нормално колективното съзнание да бъде лесно мамено. Виждаме го как се случва по избори. Но когато ходиш да подписваш договор с популярна каса, ти си в качеството си на индивид, т.е. си по-умен от стадото. Залагаш своите пари, изкарани с личния ти труд и собствената ти пот на чело, а не някакво имагинерно бъдеще на страната си, както правиш, когато пускаш бюлетината. И би трябвало да се сетиш с индивидуалния си мозък, че когато ти предлагат 14% лихва, няма как сметката да излезе, щом КТБ фалира при оферта за 8-10%. Завлечените от популярните каси плашат със самозапалване и просят съчувствието ни. И ако глупостта им не е чак толкова осъдително качество, защото никой не е виновен, ако е сполетян от нея, то алчността е смъртен грях според християнството. И желанието ти да печелиш от неземни лихви, докато всички други получаваме ставки от банките, които са близки до нула, е справедливо наказано. Защото тогава ставаш виновен и в още един смъртен грях - суетата. Мислиш, че си по-хитър от останалите. Алчност плюс суета - идеалната почва за развихряне на измамниците.

И още не бе отшумял този скандал, други мошеници излязоха на авансцената - организаторите на 10 часовия концерт на 1 октомври в София, на който щели да пеят звезди като Миг Джагър, Род Стюарт, Джони Деп и други от този калибър. Даже вече били потвърдили и били подписали договори. А в окото ми плува ли корабче?

Специално за Джони Деп искам да напомня на организаторите, че той вече “идва” в България през 2010 година. Тогава рекламна агенция имитира пристигането му с помощта на български актьор, приличащ на Карибския пират, за да насочи еуфорията от евентуално подобно събитие към сайт, с чието популяризиране се бе заела. Много статии се изписаха тогава, много омерзение се изля срещу лековерните медии, които се хванаха на кукичката и обявиха новината за сигурна и вярна, без да си мръднат пръста да направят елементарна проверка. А всичко се свеждаше до един

телефонен разговор с мениджърите на звездата. А и измамата не беше злонамерена, от самото начало бе планирано да бъде разкрита от самите й създатели, това бе част от добре изработената професионална стратегия на рекламистите.

И само пет години по-късно изглежда националните телевизии отново са преметнати точно като в случая с Джони Деп. Те дадоха екранно време на съмнителните организатори на абсолютно невъзможния концерт. И така станаха част от измамата им. Легитимираха ги. Предполагам, че въпросните остапбендеровци дори не са се надявали на такава подкрепа от страна на големите телевизии. Които почти не поставиха под съмнение думите им, ако изключим един-два плахи въпроса от типа: “Някои хора у нас се съмняват, че това е възможно.” Колкото да им вдигнат топката, за да кажат: “Не е добре да се живее с негативизъм.”

А пък аз изобщо не се съмнявам, че този концерт няма да се случи. Не е нужно да имаш кристална топка, а просто да знаеш как работи системата на световния шоубизнес. И после се натрупват още факти, които водят към единствения логичен извод, че става въпрос за измама. Организира го фондация, специално създадена за целта, която няма нито едно реализирано и документирано събитие, дори и читалищно представление. Хората в нея са напълно неизвестни на публиката, ако не броим Марчело Джотолов, прочул се покрай делата срещу “Октопод”-а, и то в недобра светлина. Същите тези организатори твърдят, че събраните от тях пари ще отидат за “деца, жертви на войните” - то е като да обещаят, че ще ги дадат за “световен мир”. Казват, че подобен концерт щял да струва 2 млн. евро, като тази сума няма да стигне за хонорарите дори на техническия екип. И най-важното - призовават за дарения, иначе концертът нямало да се проведе. А, ето къде бил ключът за бараката! Ще ни съберат парите и ще изчезнат. Това си е случай за прокуратурата - да провери някой вече дарил ли е средства и какво се е случило с тях.

Измамниците, които ни обещават, че ще ни доведат цвета на световния шоубизнес в София, са на много ниско ниво, по-ниско дори от това на популярните каси. Те са някъде на едно и също

еволюционно стъпало с телефонните мошеници. Затова и недоумявам как национални телевизии им дадоха ефир и им позволиха да рекламират евтината си схема. Тя, колкото и да е долнопробна, също се храни от алчостта и суетата. Медиите си въобразиха, че са напипали сензация, хората искат да получат много (един световен концерт), без да е положен необходимия труд за неговото организиране и чрез прескачане на десетки фази в развитието на България като шоубизнес дестинация.

“Когато нещо е прекалено хубаво, за да е вярно, обикновено е точно така”, обича също да казва Мики Брикс. Една от най-противните ни национални черти е прочутият български тарикатлък, съчетаващ в себе си освен вече споменатите два смъртни гряха, алчност и суета, и още един - мързела. Все искаме без много усилия да спечелим пари, да излъжем всички, да се доберем до най-хитрата сделка, да гласуваме за новия месия, който ще ни “оправи” веднъж и завинаги. След колко избрани спасители на нацията, пловдивски пирамиди, популярни каси, фалити на банки-пирамиди, световни концерти и пристигания на Джони Деп у нас ще се научим, че светът не работи така? Че светлите обещания са обикновено измама, а за хубавите неща трябва да се полага честен и усърден труд, и то дълго време?

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ