Оправданието прави силата

В България така сме свикнали да оправдаваме бездействието или глупавите действия с липсата на пари, че настоящата ситуация ни идва направо дюшеш – с мазохистично удоволствие се убеждаваме, че нашето ЗЛЕ е много по-малко от това в другите държави. „Няма пари“ е управленско заклинание и щит срещу всеки упрек към глупавите действия на властта; „няма пари“ е паролата, която отваря врати пред всяко разрушително действие на прочутите български „добродетели“ – завист, пасивност, измама и т.н. Нямането на пари като перманентно състояние е отличен инструмент за държане на всичко и всички в подчинение и за бързо забравяне на малкото и крехки достижения от Виденовото правителство през 1996 г., което се опита да го превърне в основен управленски принцип.

Не искам да се връщам отново на темата за тракторите, но при тях поне за пред широката публика заклинанието сработи. Познавайки добре общоприетите номера, които си въртят с държавата хората с трактори Lamborghini си взеха, каквото им дадоха след викането „Искааамеее, искааамеее…“ и си отидоха да празнуват Коледа и Нова година. А като се замислим, на цялото „нямане“ те получиха гаранции, че за тях пак ще има – само да не вдигат шум, балъците по бензиностанциите пак ще купуват най-скъпата нафта (спрямо бензина) в Европа и пак ще им дадат субсидиите…

Няма пари и за пенсиите на възрастните хора в демографски срината България. Няма проблем – докато има кой да работи и да хвърля осигуровки в кацата без дъно и със спукани обръчи – има как да се крепи мизерията им и да им се обещава – на политически най-активните граждани в държавата. Нищо, че отдавна е ясно, че този тип пенсионна система вече не работи дори и в значително по-богати държави. „Няма да има пари“ в този случай дори звучи още по-приятно в слабо чуващите уши на хората, за които, и на 18, и на 80 години „светлото бъдеще“ си остава същата лъжа…

Няма пари за болниците – затова морят родилки и новородени. Няма пари за „избор на екип“ – няма тогава и човешко отношение в хуманната медицина! В здравеопазването основополагащия принцип вече сме го разбрали и всеки си преценява – кесията или живота – като при мракобесните разбойници от българските народни приказки.

Но сега, в навечерието на Бъдни вечер, все някак успяваме дори и с малко, а в повечето случаи и без пари да възродим надеждата, че нашето присъствие в този свят не е напразно и поне за няколко дни да си кажем, че нямането на пари и нямането на щастие са две различни неща. А и, признайте си – всеки вярва, че ако му се падне паричката-късметче – вероятно ще се оправят нещата…