Политическият хляб пак се оказа недопечен…

Късопаметният избирател е най-добрият – тази политическа аксиома вече повече от 22 години помага на българските политици да се редуват във властта; и да наричат същите тези 22 години „преход“ от предишните 45. През целия този период (значи – около 67 години) българинът има за основна храна хляба – не от твърде голяма привързаност към библейските ценности, а от беднотия. Затова хлябът в България дава много калорична храна за политическа демагогия, която и управляващи, и опозиция с удоволствие консумират. И която е втръснала на обикновения български гражданин колкото и преобладаващо хлебното му меню.

Едва ли са много хората, които си спомнят, че през зимата зърнопроизводителите обсадиха София и властта „клекна“ пред изнудването им. Те получиха увеличените субсидии, които пожелаха; получиха си обратно акциза от нафтата и изобщо – „захлебиха“ доволно преди да върнат луксозните си субсидирани трактори там, където им е мястото. Не щеш ли обаче, през лятото се оказа, че субсидираните трактори са ожънали с безакцизна нафта субсидирана пшеница, която междувременно вече се е оказала „борсова стока“ и повишената й международна борсова цена, заедно с цената на горивата и тока ще вдигне цената на хляба. Тоест, цинично погледнато, всеки българин ще участва в световните икономически процеси, пък макар и с песимистичната перспектива да започне да си купува по-скъп хляб. Реколтата от пшеница била много добра, но въпреки това хлябът ще поскъпне – как точно става това?! Става, когато с хляба се прави основно политика, а не сандвичи…

Министърът на земеделието смело прогнозира, че хлябът ще поскъпне „със стотинки“ – да, но с колко?! Защото хората и сега ги броят съсредоточено и често не им достигат за нещо повече от хляб… А и ако поскъпването е например с 50 стотинки, министърът няма да е излъгал – нищо, че това е с 50% повече от една настояща цена от 1 лв. Опозицията пък „смело“ заплаши с Френска революция, напомняйки втръсналия на всички анекдот за хляба и пастите. Което е още по-жалко от министерското заклинание – защото докато беше на власт, менюто на българина пак беше доминирано от хляба, а мутрите все така бяха основен фактор в определянето на цената му.

Изобщо – политическият хляб на България е лошо замесен, недовтасал и почти винаги излиза недопечен. Винаги се сервира поръсен с празни политически обещания и обилно намазан с политическо дебелоочие. Защото държавата е заета да се меси в пазара, а не в стратегията за развитие на силна икономика. А това определено е едно от нещата, които 22 години се опитваме да преодолеем...