Президентът на института „Ранд”: Правителството няма право да преразпределя богатството

Специално интервю за „Мениджър Нюз” с д-р Ярон Брук

Айн Ранд е писател и философ, тя издига в култ индивидуализма и „рационалния егоизъм“. Според нея предприемачът е всичко, а ролята на държавата трябва да е сведена до абсолютния минимум. Харесвана от едни и остро критикувана от други, родената през 1905 г. в Русия като Алиса Зиновиевна Розенбаум и емигрирала през 1926 г. в САЩ е авторка на много книги и есета. 1200-страничният й роман „Атлас изправя рамене“, издаден през 1957 г., в който най-обстойно излага възгледите си, включително философията на обективизма, достига над 500 хиляди. продажби половин век по-късно – през 2009 г. Смятана и до днес за лице на либертарианството, Айн Ранд умира от инфаркт през 1982 г., като малко по-рано – изненадващо за възгледите си – се обръща за помощ към държавното социално осигуряване за лечение от рак на белите дробове.

- Господин Брук, защо книгите на Айн Ранд са така популярни и все още събират милиони почитатели по света?

- Защото разкриват нова структура от идеи за това, което човешките същества могат да постигнат, и то във времена, в които в света има много страдание, много страх, несигурност и икономическа нестабилност. Виждате дори и днес какво става с кризата в Европа и САЩ. Хората търсят и намират нови идеи и решения в творбите й. Читателите откриват не само себе си, откриват обяснението си за живота, но и намират неговата алтернатива.

- Айн Ранд е първата, която говори за „моралната страна“ на капитализма. За нея капитализмът не е само икономическа структура, а нравствена?

- Ранд е първият мислител, който се противопоставя на общоприетия морал за собственото жертвоприношение и алтруизма, който над 2000 г. е доминирал в западната култура. Според нея, докато алтруизмът е преобладаващата етично-културна норма в обществото, той винаги ще бъде в противоречие с капитализма. Идеите за собствената ти жертвоготовност, да поставяш другите пред себе си, идеите за себеотрицанието са несъвместими с политическата и икономическата система на капитализма, която приема хората като независими, търсещи успеха и своите собствени ценности индивиди.

- Каква е алтернативата, която тя представя?

- Това, което Айн Ранд представя като алтернативна етика, е, че твоят живот е твоя собствена отговорност. И тази отговорност е към самия теб. Ти трябва сам да търсиш своите ценности. Но това не значи, че след като не трябва да се жертваш за останалите хора, искаш да жертваш тях заради себе си. Нито, че трябва да експлоатираш останалите. Това е етичният код, който е в синхрон с капитализма, и в това е моралната основа на капитализма. Капитализмът като икономическа и политическа система оставя хората сами да намерят своя собствен интерес. 

 - В творбите си Ранд често говори и за „индивидуалната свобода“. Какво е обяснението на този термин, което бихте дали на нейните читатели в България?

- Индивидуална свобода означава хората да бъдат оставени сами да преследват своите мечти и ценности. Мечти и ценности, които смятат, че ще помогнат на тях самите и ще са добри за тях. Разбира се, това става само тогава, когато те не нарушават индивидуалните права на останалите хора и обществото.

- Как би изглеждал идеалният свят според Айн Ранд?

- Да преследваш собствения си интерес е есенцията на нейния морал. Фундаменталната оценка, която тя дава, е, че всичко, от което човешките същества се нуждаят, за да успеят в живота, е разумът. Трябва да мислиш рационално, за да разбереш света и да избереш своите собствени ценности. Трябва да бъдеш честен, свързан с реалността и да се придържаш към фактите. Трябва да си справедлив и да третираш хората така, както те заслужават да бъдат третирани. Трябва да разбираш, че никой друг не може да взема решения за теб освен ти самият. Ти не бива да бъдеш контролиран от другите хора, защото другите хора правят неща, които искат и ти да правиш. Ти правиш нещата само тогава, когато сам разбереш, че искаш да ги правиш. Освен това трябва да бъдеш продуктивен. Трябва да имаш възможност да работиш за себе си и да създаваш добродетели за себе си. Да създаваш богатство, от което да живееш. Трябва да имаш своето достойнство. Да имаш своето право да оцениш това, което си постигнал с положените от теб усилия, да станеш по-доброто човешко същество, което можеш да бъдеш.

- Но някои от критиците на Ранд смятат, че нейната философия е валидна само за хора, които са независими финансово. Те твърдят, че тази теория не е приложима за бедните и тези, които нямат нищо.

- Философията на Айн Ранд е валидна за всички. Всеки може да спечели от нейното учение. Даже тези, които най-много могат да се възползват от нейната теория, са т.нар. амбициозни бедни. Т.е. тези бедни, които искат да се издигнат и да работят много. Теорията на Ранд им дава рамков модел, който могат да следват, за да направят живота си по-добър и да достигнат своето щастие.

Производителността е също и един от основните добродетели, с които Айн Ранд се занимава. Производителността на всяко ниво, на което можеш да я постигнеш. Независимо дали си гений като Стив Джобс, дали си работник в завод, или тухлар, каквото и да правиш, трябва да се стремиш да бъдеш най-добрият и да го направиш по най-добрия начин. Затова е необходимо да използваш своя разум и да продължаваш да мислиш как да правиш по-добре това, с което се занимаваш. Ние не сме еднакво умни, не сме и еднакво способни. Но имаме еднакви възможности да накараме себе си да бъдем най-добрите, които можем да бъдем!

- Както знаете, ние в Европа плащаме по-високи данъци от хората в САЩ. Но очакваме също от нашите правителства да ни подадат ръка да се изправим на крака, когато изгубим работата си или фалираме. Дори наскоро авторката на „Хари Потър“ Джей Кей Роулинг сподели по американска телевизия, че не иска да живее никъде другаде освен в родната си Англия, защото, когато била бедна и в нужда, държавата й подала ръка. И затова сега тя няма нищо против да плаща по-високи данъци, за да помогне на други като нея. Какво мислите по този въпрос?

- Днес правителството е единствената институция, която оказва някаква помощ на гражданите, защото контролира твърде много от икономиката. И хората нямат много избор. Правителството няма право да преразпределя богатството. Защото, за да даде нещо на един, трябва да вземе от някой друг. Идеята правителството да открадне от парите на някой и да ги даде на друг е погрешна и неморална. В истински свободното общество, когато ти изпаднеш в беда или фалираш, трябва да разчиташ на помощ от семейството си, приятелите или благотворителни организации, които да ти подадат ръка. Но правителството няма право да вземе пари от една личност и да ги даде на друга.

Симеон Гаспаров, Остин, Тексас, снимка личен архив