Приватизация в енергетиката срещу синдикалния рекет

Какви ще са последствията от стачката в Мини Марица Изток?

Със сигурност токът ще поскъпне още повече за всички потребители, а огромното държавно предприятие ще загуби само за седмица между 5 и 10 млн. лв. - нищожна сума на фона на оборота му от около 500 млн. лв., но представляваща между 25 и 50 % от печалбата му за 2011 г. А ако стачката продължи още седмица или две - огромното дружество може и въобще да не реализира печалба за 2012 г., при това за спор, изглеждащ маловажен на фона на сравнително високите и редовно плащани заплати на миньорите.

А защо тогава държавата вместо да се мъчи да угоди на синдикатите, които се тревожат за допълнителни бонуси, а не за просперитета на дружеството, не го продаде това дружество, а защо не продаде и ТЕЦ Марица изток 2, а защо не продаде и любимото на столичани Топлофикация София (номинално тук собственик е столичната община, но въпросът си е същият).

Ефектите ще са много и все положителни, отслабването на синдикалния натиск за поредната приумица (като в случая с мините) ще е най-незначителният от тях. Нека помислим за другите ползи. В бюджета или в сребърния фонд ще влезат истински пари - между 1 и 2 млрд. лв. по най-повърхностни оценки за гореспоменатите 3 предприятия, които общо взето са последните, които биха могли да донесат истински приход. Със сигурност ще влезат и допълнителни инвестиции за модернизацията им, а част от тях ще бъдат насочени към подобряване на условията на труд на същите тези миньори, които протестират, а в случая с Топлофикация София биха се разплатили и между 100 и 200 млн. лв., които дружеството дължи основно на Булгаргаз, но и на други доставчици.

Дали ще има желаещи да купят Мини Марица Изток, ТЕЦ Марица Изток 2 и ТЕЦ София?

Мисля, че ще се намерят сериозни и български, и международни компании, а се надявам, че този път няма да се промъкне някой като Ковачки. Новите частни собственици (ако са честно и почтено избрани и надеждността им като инвеститор е доказана) ще управляват предприятията по-добре и по-ефективно, ще имат ресурс за инвестиции, а и със сигурност синдикатите ще си останат техен проблем, а не проблем на всички граждани.

Не съм чул едно икономически смислено обяснение за липсата на приватизация в енергетиката, където държавата продължава да е най-големият играч, а това е запазване на статуквото и не отива на едно действително дясно правителство с предизборни обещания за повече ефективност и прозрачност в сектора.

Според мен ще е напълно достатъчно на държавата (която чрез ДКЕВР и регулира сектора) да притежава АЕЦ Белене, НЕК и Електроенергийния системен оператор, Булгаргаз и Булгартрансгаз. А защо са й тецове и вецове, след като с евентуалната им продажба могат да се уцелят поне 3 вкусни заека:

- огромен приход в бюджета - дали парите ще отидат за повече пенсии или пък за инвестиции в инфраструктура няма съществено значение;

- инвестиции в стагниращата ни икономика и модернизация на тези безнадеждно амортизирани предприятия (особено Топлофикация София, но и мините не са цвете);

- отслабване на синдикалния рекет.

Очевидно има други причини правителството да иска да притежава нещо, което не може да управлява ефективно, което не носи достатъчно дивиденти, че и на всичкото отгоре му създава синдикални проблеми. Всеки достатъчно интелигентен човек може и сам да си намери причините, лошото е обаче, че от този инат да не се приватизира страдат данъкоплатците, винаги те в крайна сметка плащат сметката, както и ще я платят при тази стачка.

Всъщност даже приватизацията на Булгартабак, макар и закъсняла и непрозрачна, е за предпочитане пред статуквото в енергетиката.