Прокълнато ли е чудото на китайския растеж

Последните месеци не са особено благоприятни за китайската икономика. Фондовите пазари претърпяха няколко труса. Китайската валута губи от стойността си. Данните показват забавяне на икономическата активност. Хаотичната реакция на властите обаче стресна чуждестранните инвеститори и изтеглянето на капитала се увеличи, което пък засили натиска върху юана. Статистическите данни за състоянието на икономиката показват общ ръст 6,9% за 2015 година. И макар че повечето развити или развиващи се пазари биха се радвали, ако дори се доближат до тези стойности, за Китай те представляват доста тежък удар. За последно китайската икономика отчете ръст под 7% след социалните размирици през 1989 г. Инвеститорите и анализаторите са разочаровани от потока от лоши новини, а и са подозрителни към достоверността на данните от официалната китайска статистика, така че този път възприеха лошите новини като сигнал, че китайската икономика се е запътила към твърдо приземяване. Много от оптимистите допреди година се люшнаха в другата крайност с твърдения, че чудото на китайския растеж e прокълнато.

Забавянето отекна и в глобалната икономика, а тътенът само подчерта ключовата роля на Китай за световния растеж. Вината за срива на цените на петрола беше хвърлена, макар и частично,

върху намалялото търсене от страна на Китай. Съседните икономики, като тази на Южна Корея, бяха силно засегнати от резкия спад на търговията с Китай. Основните износители на природни ресурси, включително Бразилия и Австралия, понасят загуби. Дори данните за стабилното възстановяване в американската икономика бяха засенчени от новините от Китай, които може да осуетят плановете на Федералния резерв за постепенно увеличение на лихвените проценти.

Паническата реакция на пазарите и на инвеститорите, макар и разбираема до известна степен, не е особено полезна, ако целта ни е да направим трезва оценка на състоянието на китайската икономика. Темпът на нарастване е низходящ от около 2007 г. насам. Гигантските фискални стимули, които китайското правителство предприе след глобалната финансова криза, успяха да обърнат тенденцията, но не за дълго, при това с цената на по-бързо нарастване на съотношението на дълга към БВП. Демографските проблеми, свързани и със застаряването на работната сила, намаляващата възвръщаемост спрямо натрупания физически капитал и навлизането на китайската икономика в период на зрялост не оставят никакво съмнение, че времената на двуцифрен растеж вече са зад гърба й.

Властите дадоха ясен знак, че не се страхуват да се изправят срещу икономическите предизвикателства и възнамеряват да се борят. Но доверието в китайските регулатори и политици беше

подкопано от серия погрешни стъпки. През август 2015 централната банка шоково изненада пазарите с решението си за девалвация на юана с почти 2% в рамките само на ден. От началото на 2016 юaнa допълнително ce обезценява. Липсата на правилна комуникация за причините за този ход разтревожи пазарите и се понесоха спекулативни твърдения, че Китай започва валутна война в опит да подсили забавящата се икономика. Оказа се, че една от основните причини за този ход е приближаващата среща на Международния валутен фонд, на която трябваше да се вземе решение за приемането на юана в елитния клуб на резервните валути. МВФ има изискване стойността на резервните валути да се определя от пазара и именно това, както изглежда, е подтикнало централната банка да коригира механизма си за определяне на курса на юана спрямо долара.

В края на ноември м.г. МВФ реши да включи китайския юан в кошницата с резервни валути с дял от около 11%. Това е първата промяна в този пакет след добавянето на еврото през 1999 г. и е важна стъпка към по-сериозна роля на юана на международните пазари и в световната икономика. Добрата новина обаче бързо бе засенчена от нов смут на китайския фондов пазар. В очевидно отчаян ход в началото на януари китайската Комисия за регулиране на търговията с ценни книжа реши да въведе механизъм за принудително спиране на борсовата търговия, който автоматично блокира сделките, когато индексите потънат с повече от 5%. Постоянното задействане на механизма съвсем парализира търговията и няколко дни по-късно той беше отменен. Това прибързано

решение обаче съживи спомените за непохватните опити на същата комисия да успокои фондовия пазар след катастрофата през миналото лято.

Хаотичното поведение на отговорните органи стана повод за съмнения в компетентността на регулаторите. Оказва се, че през последните две години все повече млади служители, които са получили образованието си в западни университети и са запознати със сложността на глобалните финансови пазари, напускат работата си в регулаторните агенции, като посочват като причина липсата на възможности за професионално развитие. По-вероятният фактор за въвеждане на такива извънредни мерки обаче може да се търси в липсата на независимост на централната банка и на другите финансови институции, които при всяко свое действие трябва да чакат одобрение от по-високите правителствени етажи. Липсата на прозрачност е неизменна характеристика на всички нива на китайското държавно управление и се отразява и в липсата на ясна и открита комуникация между регулаторните органи и обществеността.

Изводът е, че недоразуменията и изглеждащите като случайни политически ходове на китайските власти в съчетание с паническия отговор от страна и на вътрешните, и на чуждестранните инвеститори увеличиха прекомерно страховете, че китайската икономика върви към пропастта. Всъщност забавянето на растежа е съвсем логичен показател за естествения процес на достигане на зрялост на китайската икономика, а китайските власти са изправени пред истински проблеми и съответно предизвикателства като свръхпредлагането, високите равнища на задлъжнялост,

необслужваните кредити и губещите предприятия. Колебанията на пазара и общата несигурност оказват натиск върху китайското правителство да предприема краткосрочни мерки, които да възстановят доверието и да намалят темпа на забавянето. Покачващите се равнища на задлъжнялост, особено на местно ниво, оставят обаче на правителството малко пространство за маневри, което значи, че вероятността от нови фискални стимули е малка. Опитите за стабилизация на курса на юана през 2015 г. вече са стрували на Китай повече от половин трилион долара от резерва им с чуждестранна валута, а тенденцията за поевтиняване на юана вероятно ще се запази. Изходящите капиталови потоци продължават да растат въпреки въведените по-строги капиталови контроли от страна на правителството.

Най-голямото притеснение обаче е, че краткосрочните колебания изкривяват реалната картина и отвличат вниманието на властите в Пекин от реформите и решимостта им за справяне с по-важните и дългосрочни икономически проблеми. И все пак събитията от последните месеци може да послужат като предупредителен сигнал за политиците и регулаторите и те в крайна сметка да решат да ускорят преструктурирането и реформирането на китайската икономика, тромавите държавни предприятия и финансовата система.