Реформирай умно

Реформирай умно

Интериорните дизайнери съветват, когато си правим ремонт на кухнята, да я подредим според поредността на действията, които извършваме в нея. Взимаш продуктите от хладилника и ги носиш на мивката, която трябва да е до него. От другата страна на мивката трябва да ти е плота, на който ще режеш, а след него – печката, на която ще обработваш храната. Така не ти се налага да правиш излишни движения и нищо не ти се пречка. Да пренаредиш кухнята си по този начин е реформа.

Много мениджъри ще потвърдят, че понякога ефективността на работа може да се вдигне само като се размести офисът. Служители, от които се очаква да са екип, не може да седят с гръб един към друг. Когато поставиш бюрата им така, че всички да се виждат и да общуват, без да им се налага да стават, да се извръщат или да викат, то

гава екипът се смазва и резултатите не закъсняват. Това също е реформа.

Всеки път, когато в някоя област у нас се заговори за реформи, се сещам за тези два примера. И винаги очаквам нещо такова да се случи и в нашия обществен живот – да се оправят фините настройки на системата, за да започне тя да ни служи по-добре. Да бъде проявена интелигентност, да се надгради над съществуващото, а не то да се унищожава и да се почва отначало, както обикновено се случва.

Причината да „реформираш“ кухнята си, като я пренаредиш, е че искаш да прекарваш по-малко време в нея. Можеш да постигнеш още по-добри резултати, като направо я премахнеш и започнеш да си поръчваш храна по телефона. Но това вече ще е революция, коренна промяна. Тя ще е оправдана само ако наистина не можеш да готвиш и не желаеш да се научиш и както и да разположиш уредите, все не можеш да съкратиш времето и накрая да покажеш задоволителен резултат. Същото важи и за примера с офиса. Ако хората, които работят в него, са добри професионалисти и съвместими като характери, нещо съвсем просто като разместването може да ги превърне в екип. Ако обаче се ненавиждат и не са подходящи за работата, далеч по-разумно е да ги уволниш и да наемеш нови. Или да смениш полето на бизнеса. Това също е революция.

От способния държавник се очаква да прави разлика – кога има нужда от реформа и кога от революция. Да не пипа нещата, по които цялото общество се е споразумяло, а само да ги донастрои и контролира. И да взриви статуквото, когато то пречи на общественото благо. А не да представя за реформи партизанския си дълг да назначи в подопечното му ведомство всички съпартийци и

наши хора и да раздаде обществени поръчки на приятели и роднини.

Така наречените реформи у нас много лесно се дискредитират, защото са неинтелигентно замислени и изпълнени, а много често са чисти имитации на дейност. Носителите им дори не си правят труда да сложат по един смокинов лист на непосредствената им мотивация.

Може и да е много добра съдебната реформа, предлагана от бившия вече правосъден министър Христо Иванов, но тя не бе опазена от съмнението, че цялата й задача е най-обикновена смяна на едни хора с други, „по-наши“. Като междувременно не стана ясно какво в механизмите на съдебната система ще се пренастрои, та да бъде постигната повече справедливост за обикновените хора. „Тези, новите, ще съдят по-добре от онези, старите“, не е задоволително обяснение. На преден план излезе само една лична интрига около избора на Висш съдебен съвет и назначаването на магистрати, а ако е имало и други намерения, те не бяха обяснени и достатъчно добре рекламирани.

Образователната реформа на другия вече бивш министър Тодор Танев пък не успя да се опази от обвиненията, че всичко се прави, за да се напишат нови учебници и някои наши хора да спечелят пари от това. Нямаше нито едно предложение за смяна на философията на преподаване, а само местене на един материал от клас в клас и отпадането и включването на друг. Нещо като вица за смяната на спалното бельо в затвора – първа килия носи чаршафите във втора, втора – в трета и т.н.

Съвсем наскоро катастрофира и здравната реформа, която пък бе отхвърлена от Конституционния съд като дискриминативна. Разделянето на осигуряването на два пакета е опит за взривяване на

основите на солидарната системата, по която засега всички сме се споразумели. Ако тя ще се променя, това би трябвало да стане след дълго обсъждане и вероятно национален референдум. Така би било справедливо. Солидарното здравно осигуряване е фундамент в обществения живот, не може да се пипа с лека ръка, защото това наистина би било революция. Доста хора се почувстваха обидени и от предложенията на министър Петър Москов за контрол над лечението им чрез пръстови отпечатъци. Той ги нарича „персонални здравни идентификатори“, но както и да ги назове, остава горчивият вкус, че ни третират като неграмотни туземци.

Въобще ако някой иска да ме спечели с предложението си за реформа, трябва да ми покаже нови механизми, които ще доведат до ефективност без значение какви хора ще управляват. Т.е. – мярката за успех да не са личните качества на новите персонажи, които реформата ще овласти, а сигурността, че който и да е на съответната позиция, ще бъдат перван през пръстите, ако прегрешава и краде. Затова от правосъдната система очаквам не нов ВСС и нов главен прокурор, а публичност, прозрачност и наказания за всеки корумпиран магистрат. И гаранции за това отвъд личния морал. В здравеопазването пък се надявам да се затегне контрола над изтичането на осигуровките ми в нечий джоб. И не желая данъците ми да отидат за създаване на система за пръстови отпечатъци. Не съм съгласна и по-бедните да получават по-лошо лечение. А образованието искам да стане основна кауза на нацията. Да се смени философията му и в училище децата да бъдат учени на свободно мислене и гражданска активност, на жажда за обучение през целия живот и на любопитство към света. А не да им се налива с фуния в главите материал, независимо 

какъв е той. И не този материал би трябвало да е предмет на обсъждане, както стана напоследък, а методиката на обучение и резултатите, които искаме да постигнем с образованието. Това ще са истинските реформи. Всичко друго ни оставя със съмнения за имитация и партизанщина.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

На днешната дата, 22 юли. Имен ден празнуват Магда, Магдалена, Мадлен
Държавният департамент на САЩ одобри продажба на въоръжение на България за 620 млн. долара
Зеленски обяви, че следващият кръг мирни преговори между Украйна и Русия ще бъде в сряда
Град Ню Йорк и щатът Ню Джърси очакват 3,3 млрд. долара приходи от Световното първенство по футбол през 2026 г.
Гърция премахва таксите за теглене от банкомат
По план за 43 млн. евро: Изкуствен интелект ще помага на държавната администрация в Испания
Слънце и жега: Термометрите удрят 42° във вторник
Най-опасният престъпник на Еквадор беше предаден на властите в САЩ