С метро на бала

Вече наистина не разбирам какво точно искаме от младото поколение. Както всяка година и тази около 24 май по всички медии го оплюхме колко е бездуховно и нечетящо. Почнат ли баловете пък, се започват едни дълги тиради за ужасния вкус на абитуриентите, показността и чалга манталитета им. Присмех за разголените дрехи, за скъпите коли, за каляската, за коня, с които заминали на празника си. Тази година се намери едно момче да тръгне с метрото към ресторанта, съседка на класната му описа историята по възможно най-сълзливия и унизителен за младежа начин във Фейсбук. Медиите я подеха без да я проучат и я изкривиха до неузнаваемост. България лицемерно се разплака и се опита да изкара съучениците на момчето изроди, задето го пуснали да ходи на бала си с градския транспорт, вместо да го качат в колите си. А на мен за пореден път ми стана ясно, че системната грешка е в старите, не в младите.

В знак на протест срещу всичко това аз пък стиснах зъби, преглътнах срама си и публикувах в социалните мрежи снимка от моя абитуриентски бал през 1988 година. Изглеждам ужасно, но го знам вече с възрастния си мозък. Онзи, деветнайсетгодишният, намираше коледната елха, в която се бях превърнала тогава, за изключително шик. Но пък младостта е за това - за да се излагаме и грешим, да си научим уроците. И на критиците от по-възрастното поколение малко самоирония няма да им е излишна. Предизвиквам

ги да си публикуват и те снимките от бала си и да ни оставят да преценим кой изглежда по-добре - те или разтерзаните от тях днешни младежи. Тази година обаче възрастното поколение с помощта на медиите се опита да изкара абитуриентите освен грозно облечени чалгаджии и безсърдечни егоисти и според мен малко прекали.

На абитуриента, който тръгна да ходи на бала си с метрото, аз бих казала: браво, моето момче, постъпваш практично и нямаш нужда от никаква показност. Харесва ми, че е разчитал на себе си - толкова може да си позволи, вмества се в рамките на възможностите си без да драматизира. Попитал един съученик дали може да го вземе с колата, оказало се, че не може, не е питал други, намерил е решение сам. И то решение разумно и зряло - тръгнал да си хваща метрото, което има спирка точно до хотела, където е щял да празнува. От изявленията му по медиите стана ясно, че си е прекарал страхотно на бала и не таи никаква обида към съучениците си. Стана също така ясно, че изобщо не е бил безсърдечно изоставен. Мелодрамата около случката дойде от възрастното поколение. То хем не харесва лъскавите коли и тоалети на завършващите гимназия, хем смята, че е много тъжно, когато те отсъстват. И се опитва да го внуши на младите. След което ги критикува, че се връзват на внушенията им.

Според личното ми скромно мнение - расте изключително читаво младо поколение. Много по-информирано и космополитно от нашето, много по-разумно и практично. Днешните

младежи може и да не четат хартиени книги колкото нас на техните години (за нас те нямаха алтернатива като прозорец към света), но пък работят безпогрешно с новите технологии и успяват да си съберат някак си знанията, които са им нужни, за да се оправят в живота. Но като всички млади хора и те имат право да се изложат на бала си, точно както го правехме и ние. Днешните млади хора стават дори още по-читави, когато се отърват от опеката на родителите си и започнат сами да взима решения за себе си. Случката с младежа, който тръгнал към бала си с метро, освен сълзи у една част от потребителите на социални мрежи, предизвика и присмех към лицемерно разплаканите у друга част. Хуморът дойде от малко по-големите от злочесто прочулия се абитуриент. Старите плачеха, че някой нямал лъскава кола, с която да отиде на бала си, младите им се смееха на акъла. И така показаха, че са по-умни от тях.

А покрай изкуствено предизвикания скандал стана ясно още нещо - на журналистите трябва да им забранят да пишат статии по Фейсбук. Ако не ровеха по цял ден в социалните мрежи да си търсят теми, щяха да имат време да отскочат до някой бал и да видят с очите си, от първо лице, какво се случва там. А жената, която описа случката с младежа и метрото в профила си, не е виновна, макар че вече горко се разкайва за шума, който предизвика. Дори и тя, която не е професионалист, осъзна, че се е объркала и е

реагирала емоционално. Но медиите продължават да раздухват скандала, защото не искат да се отрекат от предишната си фалшива патетика и аматьорщина, с която реагираха на случая.

Та да оставим младите хора на мира. Те, както става ясно и от тази поредна фейсбук мелодрама, се оправят по-добре от нас и гледат по-трезво на живота. Освен това са най-различни и най-обидното, което можем да сторим с тях, е да ги сложим под един знаменател. Сред тях има умни и талантливи, има глупави чалгаджии, но има и деца с вкус, има иронични, има и хора без чувство за хумор. Те са продукт на възпитателите си, не са се самопородили такива лоши, каквито ги описваме навсякъде. Те носят и духа на своето време, който трябва да се опитаме да разберем, вместо да им налагаме духа на нашето време, което е безвъзратно отминало и слава богу. От най-дълбока древност старите критикуват младите, но това не е обективна преценка, това е завист към факта, че всичко им предстои, а времето на възрастните изтича. И въпреки това светът върви и се развива само напред. Най-категоричният начин да заявиш, че си остарял, е да оплюеш младото поколение, вместо да го проумееш и да се поучиш от него.