Сбогом, мила Цвети!

Както и да се опиташ да кажеш колко много ти липсва приятел, който смъртта е отнела, все ще звучи неистинско. Както и да се опиташ да напишеш нещо искрено и силно – все ще е кухо и няма да е достатъчно като взаимност за това, че ти е бил толкова добър приятел.

Цвети беше приятел, голям колкото живота. Животът, с всичките му радости, тъги, трудности, красиви и не толкова красиви моменти. За мен тя е приятелят, с когото никога, ама наистина никога не просто не съм се карал, ами дори и малко приятелско недоразумение не съм имал. Като малко момиченце, тя подскачаше върху неразрешими за мнозина казуси и успяваше да ги превърне в брод през бурната река на живота. Никога не си спомням да сме се видели или чули по телефона и нейният глас да не е звучал усмихнато. И сега се чувствам страшно гузен, че понякога не съм отвръщал на тази усмивка със същата или по-голяма, защото всички дължим максимално големи усмивки на приятелите като Цвети. Всички приятели обичаме Цвети и днес все още ни е трудно не просто да кажем, а да си помислим че сме я ОБИЧАЛИ…

Тя е човекът, който твърдеше, че никога не е късно да имаш още един приятел. Цвети създаваше приятелства с лекота, която все по-рядко срещаме. Макар и много често да се чувахме по работа, тя винаги можеше да я направи част от приятните неща в живота. В тежък за мен житейски момент тя се появи като препазна мрежа, в която се приземих след непремерено рискован номер в цирка на живота. Без пресилено съчувствие, без фалшива емоция. Протяга здрава приятелска ръка, чиято хватка усещаш здрава, приятелска и съчувстваща но не болезнена или унизителна.

Искам да напиша още много неща, за които ще си спомням, но сега предпочитам да спра, защото тя се бореше с трудните моменти в живота без много приказки – само с усмивка и ведро приятелско чувство…

Сбогом, мила Цвети!