Сега е моментът Русия да се възползва

В икономическата война, която Русия обяви на Турция, няма нищо продуктивно. С едно-единствено изключение: тя дава шанс на Москва да се избави от един и без друго провалил се проект, смята Андрей Гурков.

Решителност, широкообхватност и пълно незачитане на интересите на руските потребители - с това се характеризира икономическата война срещу Турция, замислена от Русия в отговор на сваления руски бомбардировач Су-24. В тази "война" няма нищо продуктивно. С едно-единствено изключение: тя дава възможност на "Газпром" да погребе един и без друго провалил се проект, а именно "Турски поток".

Преди една година руският президент Владимир Путин напълно неочаквано отмени строителството на газопровода "Южен поток". Той беше обиден на ЕС заради това, че е обвързал с допълнителни условия осъществяването на проекта. Същевременно Путин обяви изграждането на нов газопровод, договорен с турския му колега Реджеп Ердоган. Този проект получи името "Турски поток".

Газопровод "за никъде"

Като всяко волунтаристко решение, и онова се оказа недостатъчно добре обмислено. Вместо да започне преговори с европейците за внасянето на взаимно приемливи корекции в проекта за "Южен поток", Путин нареди на "Газпром" да прокара четири лъча на един газопровод, който води "до никъде", а именно: до турско-гръцката граница. На дългогодишните европейски партньори на Русия с ултимативен тон им беше казано да си доставят договорените количества руски газ именно от тази точка, до която обаче няма изградена никаква газопреносна инфраструктура.

Очевидно това беше едно спонтанно емоционално решение на един обиден руски президент, което обаче не беше никак добре обмислено. Надлъж и нашир по турско-гръцката граница няма необходимата инфраструктура, която да поеме и транспортира по-нататък към Западна Европа такива огромни количества руски газ. Криви излязоха и сметките, че европейците ще се втурнат да строят нови тръбопроводи. Така през пролетта на 2015 Москва тръгна спешно да търси изход от задънената улица, в която беше попаднал "Турски поток".

След преговори между Владимир Путин и гръцкия премиер Алексис Ципрас, през юни беше подписан договор за изграждането (с руски пари) на продължението на "Турски поток" през територията на Гърция. Нищо чудно да се окаже, че още в деня на подписването си този договор е бил едно мъртво родено начинание.

Идва ли "Северен поток-2"?

По същото време Москва оповести друго свое ново начинание: "Северен поток-2", който предвижда удвояването на капацитета на съществуващия вече газопровод между Русия и Германия чрез изграждането на още два щранга по дъното на Балтийско море. Само три седмици по-късно "Газпром" преустанови в Русия строителството на тръбопровода "Южен коридор", по който сибирският газ трябваше да стига през Черно море до "Турски поток". А това означаваше, че гръцката тръба-продължение няма откъде да бъде напълнена.

И докато "Северен поток-2" добиваше все по-ясен облик, "Турски поток" продължаваше да "буксува". Москва дълго време се опитваше да обясни това с липсата на правителствено мнозинство в Анкара и с нуждата да се изчакат резултатите от турските избори на 1 ноември.

Още тогава на наблюдателите им беше станало ясно, че президентът Ердоган, който е вторият авторитарен кръстник на този проект, по някаква причина вече беше загубил интерес към него. Той беше решил да не предоставя турската територия за транзитното преминаване на руски газ и имаше интерес от изграждането само на един щранг, който е напълно достатъчен за нуждите на турската икономика.

Каква е целта на Путин?

Именно този вариант обаче бе най-лошият за "Газпром". Още от самото начало експертите се съмняваха в рентабилността на "Турски поток". Но свеждането на проекта само до една тръба със сигурност би причинило огромни загуби на "Газпром", който независимо от това трябва да плати цялата проучвателна дейност и да изгради прилежащата инфраструктура. Затова сега, когато Русия е обявила икономическа война на Турция, е може би най-подходящият момент Русия да погребе окончателно проекта.

Въпреки това Кремъл продължава да се колебае. А знаем добре, че точно в Кремъл се вземат всички важни за "Газпром" решения. Защо? Може би Путин се опитва да държи жизнено важните за Русия газови сделки далеч от конфликтите, което важи също и за връзките му с ЕС. Възможно е в крайна сметка Путин да се съгласи да бъде изграден само един щранг на "Турски поток", въпреки загубите за руската страна. Защото това, заедно с разширяването на "Северен поток", би позволило на руския президент да постигне една от основните си геостратегически цели, а именно - да спре транзитирането на руски газ през Украйна. Защото и с нея Русия води икономическа война. А тя е дори по-страшна от тази с Турция.

Източник: "Дойче веле"