Скритите резерви на най-бедната страна в ЕС

Калоян Колев*

Износът расте, туризмът крие потенциал, а досегашните ни конкуренти в привличането на чужди капитали са изправени пред фалит. Всичко това ни дава основание да бъдем оптимисти, въпреки очевидната истина - България е най-бедната страна в ЕС! По данни на Евростат сме с най-нисък БВП на глава от населението, а стандартът ни на живот е едва 43% от средния за общността. Това обаче не е достатъчне повод да бъдем черногледи.

Да, може да сме бедни по финансови показатели, но сме богати на възможности. Повечето индустрииу нас са в началото на своето развитие и има какво още да направят за да догонят тези в европейските икономики. Само дето трябва да го направят по-бързо от останалите развиващи се пазари, както това се случи в Словакия и Естония, например.

Принос към по-бърз растеж имат някои компоненти, които формират БВП – потреблението на домакинствата и правителството, инвестициите в страната, износа и вноса. Всички те при определени условия могат да се превърнат в двигатели на растежа на икономиката ни. Нека се вгледаме малко по-подробно във всеки един от тях:

ЕКСПОРТ

През 2010 г. износът на България се увеличи и почти достигна предкризисните си нива. Според предварителни данни на НСИ, само за август износът е за 2,9 млрд. лв., което е увеличение с близо 48% спрямо същия месец на предходната година. Този почти двоен ръст основно се дължи на външни фактори – повечето ни търговски партньори излязоха от кризата и еврото поевтиня спрямо другите валути. Това допринесе за

забавяне на спада на икономиката ни и дори за растеж от 0,5% през второто тримесечие . Коментарите на някои финансови анализатори, че ползите от износа се преувеличават (той не се облага с ДДС и поради това няма голям принос към бюджета), не отговарят съвсем на истината. Приходите от външна търговия могат да бъдат използвани за повече потребление и инвестиции, което от своя страна създава нови работни места и косвено акумулира повече приходи в хазната. Очаквам темпът на растеж на износа да се запази и през декември, с което търговският дефицит (разликата между износа и вноса) от своя страна да намалява.

Вероятно, вече се питате може ли само с износ българската икономика да догони водещите икономики в ЕС? За да отговорим на този въпрос, нека погледнем кои са нашите конкурентни предимства и недостатъци. За никого не е тайна, че България изнася, защото има ниски разходи за единица продукция. Това, което ни липсва, може да открием в европейския лидер в износа Германия – високото качество и много високата производителност на труда. По производителност на труд България заема едно от последните места в ЕС. Затова дали можем да очакваме износът да ни направи

по-богати за по-кратко време зависи от производствените възможности на бизнеса – имаме ли капацитет (машини, хора и т.н.) да поемем увеличаващите се поръчки; достъп до финансиране на фирмите и не на последното място разбира се по-висока производителност - технологии, ноу-хау, организационна структура, умения, управление, иновации и т.н.

ТУРИЗЪМ

Безспорно, това е секторът с най-голям потенциал. Като експортно ориентиран отрасъл, освен че отбеляза ръст в кризисна година, той крие в себе си още възможности за развитие. Според различни експерти, именно той заедно с всички свързани с него индустрии

ще допринесе за над 10% от БВП през тази година. От началото на годината, по данни на НСИ, броят на чуждестранни туристи в страната ни постоянно нараства. През юли и август отчетохме почти по милион чуждестранни гости месечно в страната, а през септември броят им вече надмина 1 милион, което е с над 8% увеличение спрямо същият месец на миналата година. Това се дължи както на възстановяването на страните от глобалната криза, така и на фактори, като лоша реклама в Гърция и в други страни и споменатото вече поевтиняване на еврото спрямо други валути. Например, вързан за еврото, левът се обезцени спрямо рублата, което направи страната ни още по-привлекателна за руските туристи. Въпреки положителните данни, секторът има какво още да даде. По данни на Евростат броят на туристическите нощувки в България е 2,2 пъти по-голям от броя на населението, докато средно в ЕС съотношението е 4,7. Нека вземем за пример Швейцария. Въпреки високите цени и липсата на летни курорти (за разлика от България), броят на реализираните нощувки от чуждестранни туристи за 2009 г. е над два пъти по-голям от този у нас. Именно в разликата се крие и

тайната за растежа на сектора в България. Пък и туризмът трябва най-после да излезе от формулата sun–sea–sand (слънце-море-пясък) плюс зимни курорти и да развие алтернативните си форми. Например, услуги и атракции според традициите в даден регион или ориентирани към по-висок клас за по-заможни гости, за семейства, за „авантюристи”, забавления за малки деца, културен и екотуризъм и т.н. Предпоставка за това са и европейските фондове, след като стана ясно, че от 2014 г. ЕК приоритетно ще ги насочва за културен туризъм. Вливането на свеж ресурс обаче няма да е достатъчно, ако бизнесът не се ориентира от количество (брой хотели, легла и т.н.) към качество на предлаганата услуга – по-добро обслужване, повече удобства, разнообразни услуги и т.н.

ЧУЖДИ КАПИТАЛИ

Те доказаха своя потенциал и ползи за икономическото развитие на България. Освен че влияят пряко върху растежа на БВП, разкриват нови работни места и трансферират знания и умения. Преди кризата големият растеж на икономиката в страната ни се дължеше именно на тях - през 2007 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) достигнаха рекордно висока стойност от 8,6 млрд. евро (около 30% от БВП при около 6% от БВП за периода 2001 – 2002 г.). а през тази година инвестициите се очакват да достигнат 1,2 млрд. евро. Въпреки големият спад, в дългосрочен план можем да бъдем оптимисти. Малцина знаят, че в кризисната 2009 г. инвестициите в България са били повече, отколкото в по-развити и географски по-близки на Запада страни като Унгария, Чехия, Словакия, Словения и дори Австрия. Потенциалът за растеж тук се крие и в обстоятелството, че България не бе засегната от кризата по начина, по който това стана в повечето страни от Централна и Източна Европа. Ако преди кризата за доверието на един инвеститор сме се конкурирали с Латвия, Литва, Унгария, Румъния и други страни от Балканския полуостров, то сега тези държави са изправени на ръба на фалита и повечето от тях потърсиха спасителни пояси от МВФ. А както знаем (почти) фалиралите държави

трудно привличат инвеститори. Разбира се, ще е нужно време преди да достигнем нивата от 2007 г., но при правилна политика от страна на правителството (ниски данъци, стабилна бизнес среда, бъдещо членство в Еврозоната) и бързо възстановяване на пазарите, можем да очакваме все по-добри новини в тази област. България си остава конкурентна държава и отраслите, които биха привлекли повече чужди капитали са промишленост и енергетика. Затова, ако последните няколко месеца сте срещали обяви за работа, с които се търсят инженери с работно място Ловеч, не се учудвайте – той е един от градовете, в които започна реализирането на три проекта, финансирани от китайски инвеститори - завода за автомобили в Ловеч, стъкларски завод в Разград и соларен парк в Ихтиман.

ВЪТРЕШНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

За съжаление, новините за вътрешния пазар и потреблението не са толкова обнадеждаващи. Страхът от повторна рецесия, липсата на доверие в средата и високата все още безработица карат домакинствата и фирмите да бъдат предпазливи при консумирането на повече стоки и услуги.

 „За бога, братя, купувайте!”, защото за да расте икономиката, се нуждаем от повече потребление. Големият въпрос е как да го стимулираме? Най-лесно би било правителството да приеме данъчни облекчения за някои видове разходи. Например, ако си купувате нова кола или ново жилище – държавата ви връща 3% от цената. Това, колкото и примамливо и политически изгодно да звучи, крие много рискове. Само си припомнете, че именно така (чрез държавно гарантирани и стимулирани жилищни кредити) започна ипотечната криза в САЩ. Като цяло, различните програми на правителствата изкривяват пазара и задават много често грешните стимули. Най-правилното решение за повече потребление би било намаляване на данъчно-осигурителната тежест, с което реалният доход на работещите ще се увеличи. Това би стимулирало потреблението, но разбира се, без сигурна среда, инвестиции и ниска безработица не можем да очакваме чудеса. Всъщност, наскоро БНБ публикува данни, които показаха, че за първи път от година и три месеца, депозитите на домакинствата отчитат спад – изтеглени са над 25 млн. лв. плюс лихви за над 100 млн. лева. Някои медии веднага изтълкуваха това като задълбочаване на кризата и може би втора рецесия. Но този факт може да бъде разглеждан и като положителна новина – вътрешният пазар започва бавно да се възстановява и хората започват да правят покупки, които дълго време са отлагали.

ПАРИТЕ ОТ ЕВРОПА

Накрая искам да спомена за ефекта на два фактора, които, макар и косвено, могат да задвижат отново икономиката ни. Това са европейските фондове и парите на емигрантите, които влизат в България. Като една от бедните страни в общността за периода 2007 – 2013 г. България има достъп до почти 7 млрд. евро по 7 оперативни програми, а субсидиите, предвидени по Общата рибарска политика и Програмата за развитие на селските райони са над 3,3 млрд.евро. По данни на Министерството на финансите до септември усвоените (реално платените) средства по оперативните програми са 8,02%. Това означава, че огромен паричен ресурс стои неизползван и може да се влее в икономиката ни през следващите години. Ако използваме фондовете по най-добрия начин, страната ни ще има по-образовани и квалифицирани специалисти, по-конкурентоспособни фирми, по-добра инфраструктура и т.н. Все условия за по-добър бизнес! Вторият фактор, който може да повлияе положително на вътрешното потребление, са

паричните преводи от български емигранти в чужбина. По оценка на БНБ, през миналата година преводите към България възлизат на 1,35 млрд. евро и представляват почти 2% от БВП на страната. Данните за 2010 г. показват ръст спрямо миналата година. Макар и да се използват основно за стоки от първа необходимост (храна, лекарства и др.), потреблението, което формират, може да помогне на вътрешния пазар да не изпада в по-дълбока летаргия.

В дългосрочен план можем да очакваме, че тенденцията на ръст ще се запази, особено ако всички трудови пазари на страните членки се отворят за българи.

Страната ни има потенциал за развитие и правилни решения от страна на правителството могат само да стимулират растежа, така че той да достигне, а защо не и да надмине нивата от най-добрите ни години. Едва ли ще открием нефт като Екваториална Гвинея, която отбеляза 38% ръст за една година, но определено в периода, когато кризата си отива, страната ни е в по-добра стартова позиция от много други европейски държави.

 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Авторът е докторант в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Икономика и управление на публичния сектор”. Има над 4 години опит в управлението на проекти, финансирани от европейските фондове.