След посещението на Путин в Гърция - изводите за България

Забелязвам, че отсъствието на съдържателни новини от посещението на руския президент в Гърция - почти нищо от "обещаното" не се случи, започна да се компенсира с теории за "невидимата значимост" на визитата. Били направени изключителни жестове - като този, че по време на визитата си в Атон седнал в трона на византийския император. Ако оставим настрана радостта на всеки православен да посети един от центровете на православната вяра, която обаче ако е истинска трябва да бъде част от тайнството на общуването с Господа - имам предвид молитвите и духовните общения, ползите за руската държавност си остават на същото място, на което бяха и преди посещението.

Кремъл отдавна използва православието като политическо оръжие, връзката с която държи православните в ЕС на своя страна. И тук нищо ново - освен текущата историческата значимост на Всеправославния вселенски събор, който очевидно Русия успява да насочи в исканото от нея русло. Но от това текущи дивиденти в отношенията с ЕС и Запада като цяло, там където Кремъл има най-остра нужда, нещо съществено не се е променило.