След посещението на Путин в Гърция - изводите за България

Обновена 08:43ч., 30.05.2016

Коментари

Обновена 08:43ч., 30.05.2016

Илиян Василев

Забелязвам, че отсъствието на съдържателни новини от посещението на руския президент в Гърция - почти нищо от "обещаното" не се случи, започна да се компенсира с теории за "невидимата значимост" на визитата. Били направени изключителни жестове - като този, че по време на визитата си в Атон седнал в трона на византийския император. Ако оставим настрана радостта на всеки православен да посети един от центровете на православната вяра, която обаче ако е истинска трябва да бъде част от тайнството на общуването с Господа - имам предвид молитвите и духовните общения, ползите за руската държавност си остават на същото място, на което бяха и преди посещението.

Кремъл отдавна използва православието като политическо оръжие, връзката с която държи православните в ЕС на своя страна. И тук нищо ново - освен текущата историческата значимост на Всеправославния вселенски събор, който очевидно Русия успява да насочи в исканото от нея русло. Но от това текущи дивиденти в отношенията с ЕС и Запада като цяло, там където Кремъл има най-остра нужда, нещо съществено не се е променило.

Не мисля, че има нещо заради което да завиждаме на съседите. Просто нормално посещение, резултатите от което бяха предопределени. Това, което гърците реално получават днес от Запад - траншове въз основа на които не потъват, идват от там - ситуация, която не може да се промени.

Русия не може да даде друго, освен туристи, в това число и по линия на религиозния туризъм. Путин нито иска, нито вярва, че може да получи нещо значимо като бизнес за олигарсите около него - така както са свикнали - без конкуренция. Руският президент е белязан играч и всеки който разчита на някакъв краткосрочен "келепир" а ла Берлускони, като "балансира" умно с него /теза, която и у нас има доста привърженици/, накрая се оказва с несбъднат проект, като междувременно е похарчил много свои пари.

Факт е, че новата версия за бежанската опасност от Гърция може да бъде разиграна, но това е "къса" позиция и може само да активира дългосрочната ни защита. Хората, които искат да дестабилизират България трябва да знаят едно - страната ни има ресурс - сама и в рамките на ЕС и НАТО - да се справи с всяко предизвикателство. В края на всички тези опити за изваждането ни от "релси" ставаме все по-силни и все по-убедени в правотата на избрания път. Ако не вярват да сравнят шансовете на политиците, които правят българска политика с руски крен, днес и преди десет години.

Македонците се справиха на границата с "пропуснатите" бежанци през Гърция. Няма причина ние да не го направим. Изобщо спасението ни и в преносен и в пряк смисъл е в нашите ръце. Може да струва пари, дори повече пари, но България от 2016 година, не е България от началото на 90-те години. Толкова много и често ни дестабилизираха, че накрая станахме резистентни и си научихме уроците.

Видяхте целият цикъл на явлението Ципрас, на който нашите леви и русофили разчитаха.

Единственото, което може да ни дестабилизира е собствената ни нерешителност - да не направим реформите и така сами да унищожим финансовата, икономическата и социална опора на своята увереност, че можем да се справим с външнополитическите предизвикателства.