Тогава и сега: 2006 и 2016

Сравнението с 1996 г. е още по-занимателно, но това е най-неблагоприятната от всичките години след 1989 г.

Тогава външният държавен дълг на България е 106% от БВП, а консолидираният държавен дълг – 300% от БВП. Данъците са прогресивни – до 40% от дохода на фирмите и гражданите, за държавните фирми – 50%. Но не се събират. Реалните заплати във все още държавната промишленост падат със средно по 19% на месец. От 130 щатски долара през декември 1995 г., през февруари на 1997 г. средната месечна заплата се свива до 20 долара. Банковите депозити (на фирми и граждани) в края на 1995 г. са 52,9% от БВП, декември 1995 г., в края на 1996 г. – 11% от БВП. Това е така, защото спестяванията отиват за справяне с текущото потребление и инфлацията. През първото полугодие на 1996 г. цените на отоплението нарастват със 118%, на електричеството – с 20%, на горивата – 31%. 48,2% от разходите на домакинствата са за храна. (През 1989 г. този процент е 47.)

Банковата криза от 1996 г. струва на икономиката 41,6% от БВП. Бедните по критериите за абсолютна бедност на Световната банка са 36% от населението. А БВП на човек е 2 900 днешни евро.

С една дума – лоша година. 2006 г. е десет години след нея, навечерието на членството на България в ЕС и две години след встъпването на страната в НАТО. И от нея досега са минали десет години. Някои сравнения на даденостите в началото на 2016 г. с 2006 г. могат да покажат с какво се е подобрило благосъстоянието на икономиката и гражданите. За съжаление окончателно установените статистически данни са най-често за 2014 г.

Реалният БВП на глава от населението през 2006 г. е 4 500 евро, през 2014 – 5 500 евро. Общият обем на БВП в началото на периода 22 млрд. евро, а през 2014 г. – 42 млрд. По паритет на покупателната способност спрямо средното ниво на ЕС, БВП на България е 38% през 2006 и 47% през 2014 г., а през 2015 г. – вероятно 49%.

Безработицата през 2006 г. е 9%, през 2008 г. тя достига до най-ниското си ниво за последните 20 години – 5,6%, а през третото тримесечие на 2015 г. тя отново е под нивото на 2006 г. (8,3%).

През 2006 г. данъкът върху доходите на физическите лица е прогресивен 12%, 22%, 26% от дохода, а този върху корпоративните доходи – 15%. Преди изборите от 2006 г. всички основни политически партии, освен БСП, са за въвеждането пропорционален данък от вероятно 10%. Реформата обаче отнема време – за 2007 г. е предвидено намаляване само на корпоративния данък

до 10%.

Средният паричен доход на домакинствата през 2006 г. е 5 863 лв., а през 2014 – 11 489 лв., т.е. ръстът е 51% (въпреки рецесията и увеличаването на безработицата 2009-2010 г.)

Пак средно на домакинство разходите за храна и безалкохолни през 2006 г. са 38,2% от дохода и 34,7% общите разходи, иначе казано: разликата в процентите означава, че тогава частично хората живеят на кредит.

През 2014 г. разходите за храна безалкохолни напитки са съответно 30,8 и 30,4% от общите доходи и разходи (кредитът за текущо потребление почти изчезва).

През 2013-2015 г., по недоразкрити причини в политически проблем се превръщат домакинските разходи за електричество, отопление и прочее. Статистиката показва, че няма много основания за подобни политически тревоги. Като дял от общите разходи на домакинствата сметките за ток и другите режийни разходи и ремонти са 12,9% за 2006 г. и 12,6% през 2014 г. Противоположно на твърденията за „драстично“ увеличение и нарастване на броя на енергийно бедните.

Ако се вземат за сравнение сметките за съобщения (фиксирани и мобилни телефони, интернет и пощенски и куриерски услуги), които впрочем за периода нарастват с над 61%, ще се окаже, че разходите за електричество на домакинствата са по-ниски от тези за мобилните телефони на един-двама от техните членове.

При това не е лошо да се има предвид, че от 2003 до 2005 г. цената на електричеството е вдигната от регулатора с 45%.

От сравнението на паричните разходи за различни потребителски стоки и услуги също се виждат интересни неща. Например за облекло и обувки хората сега харчат повече от два пъти отколкото през 2006 г., плащат 3,5 пъти повече данъци (особено след въвеждането на „безчовечния“ по израза на профсъюзни и политически деятели плосък данък през 2008 г.), 56% повече за жилищно обзавеждане и 2,4 пъти повече за свободно време, културен отдих и образование.

Наистина българските граждани през 2014 г. харчат и два пъти повече пари за алкохол и тютюневи изделия (въпреки забраните и увеличените акцизи). В същото време обаче начинът на хранене за този период се подобрява (ако изобщо е вярно, че някои храни и хранителни съставки са по принцип вредни): яде се по-малко сол, захар, мазнини (включително сланина) и се консумира

практически едно и също количество газирани напитки. Има известно увеличение при бирата, но за нея някои твърдят, че е полезна напитка. По компоненти на диетата, статистиката показва увеличено потребление на по-качествени меса и плодове, особено цитрусови.

По отношение на храната 2006 г. изглежда по-зле от 2015 и 2016 г. Но тогава на никой не му хрумваше да облага с данъци храните.

За периода на „невижданата“ (според израза на неслужебните премиери от 2005 г. насам) криза от 2008 до 2012 г. България излиза на първо място в ЕС по продажба на автомобили. По брой на автомобили на 1 000 души през тези години България е на 37 място от 136 страни и е по-напред от Русия и Румъния.

През 2006 г. някои неща бяха познати на малцина, например почти нямаше умни телефони. Едно представително пазарно проучване в началото на 2013 г. установи, че 64% от българските граждани ползват смартфони и почти 70% от тях „плуват“ в интернет всеки ден.

През всичките тези години българските граждани и фирми не само възстановяват спестяванията си в банките (като дял от БВП), загубени през 1996 г. Това се случва през 2006 г. Но тогава депозитите на домакинствата в банките са само с 5 млрд. лв. повече от тези на нефинансовите предприятия – 14,6 млрд. лв. срещу 9,7 млрд. лв. През 2015 г. общото равнище на депозитите на българските граждани и фирмите в банките е 73% от БВП, делът на спестяванията на домакинствата – 49% от БВП, два пъти повече от тези на предприятията.

На всичко това може да се възрази, че това са средни стойности, които не отчитат неравенството между гражданите и домакинствата. Това не е така.

По неравенство, измерено според коефициента GINI от ЕВРОСТАТ, през 2012 г. България е практически равна на Гърция, Латвия, Испания, Португалия и Румъния. Според изчисленията на Световната банка динамиката на този коефициент е следната: през 2006 и 2010 неговата стойност е 35,7 и 36 през 2012 г.; през 2007 г. той спада до 28,1 (най-ниската стойност за периода), последващите изменения са следствие на рецесията от 2009 и 2010 г.

Тъй или иначе, от казаното са ясни две неща: че благосъстоянието на българските граждани се подобрява и че слуховете са невиждана криза и обедняване са силно преувеличени.