Умберто Еко: Новото изкуство на разговора

"Съжалявам, че подраних, но уцелих два поредни зелени светофара." Така звучи заглавието на току-що излязлата книга на издателска къща Einaudi. За читателите, които може да не разберат веднага смисъла, това е просто една обичайна фраза - "Съжалявам, че закъснях, но уцелих два поредни червени светофара", обърната наопаки.

Авторът на книгата - блогърът Алфредо Бучанте, е събрал 500 от любимите си подобни изрази. Това са клишета, които са преобърнати, за да се получат забавни, често провокиращи размисъл хрумвания. Един от по-очевидните е: "Венеция е Амстердам на юга". А най-хитрият според мен е: "Белите хора имат ритъм в кръвта си".

Ето и още няколко произволни примера от книгата:

"Понякога измислицата е по-странна от истината."

"Твърдите наркотици са първата стъпка към пушенето на марихуана."

"Съвършенството води до практика."

"Добре, изкуфял съм, но не съм стар."

"Нека да си говорим на "вие".

"Гръцкият ми е като математика."

"Беше време, когато всичко това беше град."

"Не се познаваш."

"Не го направи икономът."

"Не е толкова от влажността, от жегата е."

"Мозъкът ти ще изпържи телевизора."

Книгата със сигурност е забавна. Когато я изчетете, вероятно ще бъдете вдъхновени да създадете свои собствени обърнати изрази. Ето няколко от моите:

В днешния свят вече никой не знае какво правиш.

Той прехвърли всичките си пари в явни сметки.

Как мога да водя, след като всички се редят в същата посока като мен.

Всички ние използваме нормалната форма на тези общоприети фрази във всекидневните си разговори. Те отразяват някаква очевидна истина. Но няма нищо лошо в това да се казва истината, дори ако всички вече я знаят.

Подобни изрази помагат да се завържат разговори. Те се използват само с цел установяване на социален контакт с друг човек. Познати също и като "теми за салонен разговор", те обикновено не носят никаква полезна информация, дори не са откровен въпрос. Например, когато подминем някого на улицата или в коридора, питаме "Как си?". Не ни е нужно непременно да знаем отговора. Просто завързваме социален контакт, преди всеки да продължи по пътя си.

Клишетата имат подобна завързваща разговори функция, защото не казват нищо, което другият човек вече да не знае (като "Времето определено не е това, което беше!"). Целта тук е да установим учтива временна връзка, като покажем, че виждаме нещата по същия начин, както той или тя.

Остарявайки, откривам, че все повече нямам търпение за връзки с хора, които намирам за дразнещи. Освен ако тези хора не са напълно непознати. В тези случаи, за да избегна възникването на проблеми с таксиметрови шофьори, портиери, продавачи на вестници и келнери, разменям "задълбочени" наблюдения върху живота или климата. Тъй като нашият разговор показва, че виждам нещата точно както и те, те ме смятат достоен за уважение. В резултат на това стават готови да ми съдействат. Те могат да видят, че не съм носител на някакви новини или спортни пристрастия, така че не си правят труда да ме питат за поверителна информация и не се опитват да ме въвличат в протяжни разговори или спорове.

Нещо по-важно - тъй като вярват, че мненията ни съвпадат, не ме питат какво мисля за ненавременното отпадане на Италия от Световното първенство по футбол.

По този начин общоприетите изрази могат да ни помогнат да избегнем неприятни взаимоотношения. И наистина спасяват живота на онези от нас, които, в тази ера на непрекъсната комуникация, предпочитат мълчанието и самотата.

© Всички права запазени, New York Syndicate, 2010

УМБЕРТО ЕКО е сред най-влиятелните интелектуалци в света. Завършил е средновековна философия и литература в Университета в Торино. От 1969 г. чете лекции като гост-професор в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и много други. Автор е на повече от 20 книги, сред които световноизвестните романи "Името на розата", "Махалото на Фуко".