Хърватия чака ЕС да я измъкне от кризата

Хърватия се намира в криза с много въпросителни. Всеобщото мнение е , че правителството избягва да атакува проблемите до присъединяването на страната в Европейския съюз.

"Ще продължаваме да смитаме проблемите под килима до следващата пролет и безработицата ще нарасне, но дотогава ще бъдем на финалната права на членството ни в ЕС и ще получим достатъчно помощ, за да се справим", заявява опозиционният политик Радимир Чачич цитиран от „Глобус”.

Около присъединяването на страната в съюза обаче има въпросителни. Някои от най-тежките реформи - като приватизацията на огромната и зависима от субсидиите корабостроителна промишленост - все още чакат. Същевременно разходите не дават признаци, че ще намалеят.

От 4,5 млн. души население 320 хил. са безработни, а други 1,15 млн. са пенсионери, чиято тежест се прибавя към икономическото усилие. Официалните данни показват, че външният дълг на страната надвишава брутния й продукт за изминалата година.

Приходите от туризма, като основно икономическо перо на страната, са намалели с 1 млрд. евро, а според последния доклад на австрийската "Райфайзен банк" -въпреки намаляването на приходите Хърватия ще продължава упорито с прекомерното си харчене и през 2010 г.

Въпреки това определянето на размерите на кризата обаче се оказва по-трудно от очакваното.Това е една от причините управлението да се колебае какви мерки да предприеме. Ясно е, че държавата харчи повече, отколкото има и завишава бюджетния си дефицит със заеми, като залага на несигурните доходи от добре развития си туризъм.

От друга страна обаче „макроикономическите данни на Хърватия съвсем не са толкова лоши”, казва икономистът Дамир Юрчич. Според него близостта й с ЕС, комбинирана с прогнозите за приходи от 6 млрд. евро от туризма тази година, прави трудно сравняването й с други страни с финансови проблеми.Той твърди, че Хърватия не може да бъде поставяна до Гърция в това отношение.

Въпреки разногласията между политици и икономисти в сърцето на държавата, отвън изглежда, че управлението не се стреми към резки реформаторски действия.