Чаршафът, бялото знаме на послушковците

Беше унизително, когато в европарламента Манфред Вебер крещеше на Алексис Ципрас. Много политици на негово място щяха да скочат от банката и да хванат първия самолет за Атина. Защото никой, даже и германец, даже и богат, няма право да се държи като есесовец към лагерник. Но Ципрас да му мисли и неговите избиратели. Избраха според мене дългосрочния и сигурен, пред бързия, но може би пък изцелителен фалит.

Думата ми обаче е за една част от речта на шефа на ЕНП. Тази, в която засегна България. Когато каза на Ципрас да види колко е бедна България, но как си мълчи и не се бунтува, не всява размирици в европейското семейство, и кротко си чака закуската, обяда и вечерята от Брюксел, без да мрънка какво са й сготвили.

Мълчанието на послушковците. Може би си мислите, че някой български политик от управлавящите е бил жегнат от думите на Вебер? Че е било накърнено българското самочувствие? Глупости. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Нещо повече, премиерът Борисов със сигурност се е почувствал поласкан. Той обича да го хвалят. Особено когато му кажат, че слуша, че изпълнява всичко, които кажат „началниците”, както обича да ги нарича. Последно даже се помоли и на „оня горе началник” да се разберат за руските санкции, които ние уж не приемаме, но послушно се подчиняваме.

Както Ненчев послушно пуска натовски танкове. И ако това е разбираемо за страна член на Алианса, то неразбираемо е невежеството на министъра за броя им – два, четири или четиридесет. Но Соломон Хитроумний Паси го измъкна от конфуза „абе нека са 1400”. Всъщност, може би не съм справедлив. Ненчев наистина не крие. Той не знае. Не му казват. Но е министър, защото е послушко. Борисов сигурно знае, защото каза, че на никого не е приятно танкове да бродят в родината. Не е приятно, но не е и полезно да се противиш. Бъди послушен и ще получиш награда.
Когато Плевнелиев се срещна с Порошенко в Киев стана един срамен инцидент. Украински националисти, очевидно яко почерпени с перцовка, объркаха българското знаме с руското и изгориха, окъсаха и поругаха 15 наши флага. Пияни ли, националисти ли, далтонисти ли, гафът си е гаф. Киев официално поднесе извиненията си. На другата сутрин министър Митов по телевизията обяви,  че няма информация за скъсани български знамена в Киев. Ето думите му: "Нямаме такава информация, ще проверим, съмнявам се изобщо да има подобно нещо, интересно защо се появява около подобни визити". Няма ли? Има разбира се, но има и директива – никакви скандали. От кого? И от началника си. Той пък от неговите.   

Защо бе, господа? Направете нещо, свъсете вежди, покажете характер, дайте им да разберат, че това знаме е свято. Че са го носили истински българи, а не послушковци. Защото послушковците нямат знамена. Те носят знамето на победителя. А някога сме имали, нито едно не сме загубили по време на война. Но в мир сякаш ни е малко по-тежко.
Най-подходящото знаме за страната на послушковците е бялото. Символът на предателството към идеала, и удобно за нашата любима позиция – да се завием с него като с чаршаф и да дремнем на сянка, докато мине бурята.