Кой носи отговорност за мотивацията? Истината, която ще промени погледа ви върху лидерството

Когато започнах работа като млад HR мениджър, ръководех екип от трима души. Често задачите, които разпределях, оставаха недовършени или липсваха важни елементи. На въпроса ми: „Защо не са изпълнени както трябва?“ получавах отговора: „Ти си мениджърът, ти трябва да ни мотивираш. Просто не сме достатъчно мотивирани.“ Аз приемах тези думи като личен провал. 

Убедих себе си, че вината е в мен, че не успявам да вдъхновя екипа си. В стремежа си да ги мотивирам, разкъсвах времето си между собствените си задължения, изпълнението на техните задачи и опитите да ги насърча, докато те, от своя страна, не проявяваха особен ентусиазъм. Правех всичко възможно да ги накарам да обичат работата си така, както аз я обичах и да изпълняват задълженията си със същата страст. Но въпреки усилията ми, мотивацията им така и не се повишаваше. 

Изтощена от всичко това, започнах да търся причините. Дали защото аз бях на ръководна позиция, а те не? Дали защото моята експертиза обхващаше повече сфери, а техните задачи изглеждаха по-малко значими? Или просто, защото не знаех как да ги мотивирам? 

Дълго време анализирах ситуацията, търсейки само и единствено проблема в мен, докато един ден не попаднах на учебника си по философия, който ме накара да се замисля: Как великите умове в миналото са работели неуморно, без финансови стимули, без лидер, който да ги насърчава, и въпреки трудностите? Откъде са черпели сили? Те не са разчитали на външни стимули. Те са работили неуморно, движени от вътрешна мотивация. В съвременната корпоративна среда, обаче, съществува очакването, че лидерите трябва да осигуряват непрекъсната мотивация, за да може служителите да си вършат работата. И въпреки доброто възнаграждение, допълнителните придобивки и мотивационните стратегии, моите служители сякаш не намираха истински стимул за работа. Тази разлика ме накара да се замисля върху същността на мотивацията. Какво действително означава тя? И кой е „отговорен“ за нея – лидерът или самият служител?

Какво означава мотивация?

Мотивацията не е просто резултат от външни стимули като награди или вдъхновение от ръководителя. Тя е сложна комбинация от вътрешни психологически механизми и външни фактори, които подтикват човек към действие и поддържат неговата ангажираност и упоритост. Виктор Франкъл, оцелял в нацистките концентрационни лагери, пише в „Човекът в търсене на смисъл“ (1963), че усещането за смисъл и контрол над собственото отношение е жизненоважно за устойчивостта и оцеляването. Неговите проницателни разсъждения помагат да видим колко е важно хората да намерят значение в съществуването си, независимо от средата, в която се намират. За него откриването на дълбок смисъл е било не просто важно – това е било разликата между живот и смърт.

Но историята помни и велики умове, които са овладели изкуството на вътрешната мотивация. Те не са чакали външен стимул – създавали са го сами. Например: Иммануел Кант и Паскал са превръщали физическата болка в източник на вдъхновение чрез интензивна мисловна дейност. Сен-Симон заповядвал на слугата си да го буди с думите: „Ставайте, господин графе, чакат ви велики дела!“ и сам повтарял тази фраза всяка сутрин. Хайне облекчавал страданията си, като съчинявал стихове. За тези хора трудът не е бил бреме, а смисъл, радост и вдъхновение. Днес, обаче, често се очаква лидерите да „инжектират“ мотивация в служителите си, а когато това не се случва, вината се прехвърля върху ръководителя.

Ролята на лидера в мотивацията

Съвременният корпоративен свят инвестира в „идеални условия“ – тиймбилдинги, бонуси, обучения, модерни офиси. И все пак, в една и съща среда има хора, които горят в работата си и други, които просто „отбиват номера“. Защо? Защото средата може да подкрепи мотивацията, но не може да я създаде вместо вас. Истинските лидери не просто мотивират – те разпалват вътрешния огън. Но без искра отвътре, всяка външна мотивация е просто краткотраен стимул.

Мотивацията: Отговорност или оправдание?

Истината е сурова – ръководителят може да създаде среда, която насърчава развитие, но не може да „налее“ мотивация в никого. Ако един служител не намира смисъл в работата си, дори най-вдъхновяващият ръководител няма да му осигури траен успех. Мотивацията започва отвътре и всеки сам носи отговорността да открие какво го вдъхновява и да избере работа, която му носи усещане за стойност. Идеална работа не съществува, но ако познавате собствените си вътрешни двигатели, ще можете: 

1. Да изберете кариера, която резонира с вас. 

2. Да намерите смисъл дори в рутинните задачи. Това изисква самосъзнание – основата на емоционалната интелигентност. Когато разберете какво ви мотивира, няма да чакате работата да ви вдъхновява – вие ще всявате вдъхновение в работата си.          

Съществува една древна притча за трима работници, които разбивали камъни. Когато ги попитали какво правят, те отговорили по различен начин: Първият казал: „Разбивам големи камъни на малки камъни.“ Вторият казал: „Изкарвам прехраната на семейството си.“ Третият казал: „Изграждам катедрала.“ Тази притча показва, че отношението към работата е определящо за мотивацията и удовлетворението ви. И тримата вършат една и съща дейност, но възприемат труда си по различен начин. Как възприемате своята работа? Дали я виждате като механично изпълнение на задачи или като възможност за принос и развитие? Затова задавайте си често въпроса: Аз просто чупя камъни… или изграждам катедрала? Тази перспектива не просто ще променя отношението ви към работата – тя ще определя дали ще имате успех. И винаги имайте предвид, че средата може да подкрепи мотивацията, но не може да я създаде вместо вас. Ръководителите не трябва да „наливат“ мотивация – те трябва да я култивират, като създават условия, в които хората да открият собствения си стимул. Вие също носите отговорност – ако не виждате смисъл в работата си, не можете да очаквате външно „вдъхновение“ да ви спаси.

Как да разпалите своята вътрешна мотивация?

Мотивацията не е въпрос на късмет да имаш добър ръководител или обстоятелства – тя е въпрос на осъзнат избор. Ако искате да работите с желание, трябва да направите следното:

• Свържете задачите си с по-голямата цел на компанията.
• Потърсете начини да подобрите или оптимизирате процесите.
• Говорете с мениджъра си за повече предизвикателства.
• Открийте как работата ви допринася за колегите или клиентите.

Как да комуникирате с ръководството, ако не се чувствате мотивирани? Вместо да казвате „Не съм мотивиран“, формулирайте го като:

• „Бих искал да работя по проекти, в които мога да допринеса повече.“
• „Може ли да обсъдим възможности за развитие в тази област?“
• „Как мога да се включа в задачи, които съответстват на силните ми страни?“

Истината е, че мотивацията рядко идва от самата работа – тя идва от начина, по който я осмисляте.

Кой всъщност носи отговорност за мотивацията?

Лидерите могат да вдъхновяват, но искрата трябва да се запали вътре във вас. Ако чакате някой друг да ви мотивира, се обричате на зависимост – от заплати, бонуси, признание и в крайна сметка ще се чувствате винаги, както моята служителка -  недостатъчно мотивирани. Но ако сами изградите вътрешна нагласа, която вижда смисъл, тогава мотивацията няма да е временен импулс, а дългосрочна сила. Следователно, следващият път, когато се усетите немотивирани, въпросът не бива да бъде: „Защо мениджърът не ме мотивира?“, а по-скоро: „Как мога да открия смисъл в това, което правя?“ Вместо да очаквате външна мотивация, можете да предприемете активни стъпки като идентифициране на личните си цели, търсене на професионално развитие и създаване на среда, която подкрепя вашия растеж и ангажираност.