Колонката на мениджъра: Три истории с поуки от Петър Стоилов, изпълнителен директор на "Нестле България"

В успеха няма нищо случайно, а пътят към него е осеян с битки, неочаквани обрати, много кураж и воля да не се отказваш дори и когато се изправяш пред затворени врати. Гост в новата ни рубрика "Колонката на мениджъра" е Петър Стоилов, изпълнителен директор на „Нестле България“ и героят от корицата на брой 03/ 2024 на списание "Мениджър", който е на пазара. 

Той е първият българин, който заема поста на изпълнителен директор на „Нестле България“  след като 25 години компанията се управлява от експати. Историята на „Нестле България“ започва през 1994 г., когато швейцарската група придобива най-големия производител на шоколадови и захарни изделия в страната „ШЗИ София“. Петър Стоилов поема управлението ѝ от 1 ноември 2019 г. Той се присъединява към компанията през 2001 г. като бизнес мениджър „Нестле Профешънъл“. През декември 2010 г. Стоилов става национален мениджър продажби за Сърбия. През 2013 г. приема позицията бизнес мениджър „Пурина“ за България и Южен Адриатик, като остава базиран в София. От 2015 г.  разширява полето на дейността си, като поема допълнително Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, две години по-късно по заместване към отговорностите му се включва и Румъния.

***

История 1: Доверието може да се превърне в дългосрочна инвестиция

Беше в самото начало, в първите месеци на моята професионална кариера в Нестле през 2001. След успешно представен и защитен бизнес план за развитие пред изпълнителния директор на Нестле България, и мой пряк ръководител, депозирах инвестиционно искане на стойност от близо половин милион лева към финансовия директор на компанията. Неговият лаконичен отговор беше, че той е в компанията над 15 години и има намерения да бъде поне още толкова, докато аз съм все още в изпитателен срок, с неясно бъдеще в Нестле и, че за да приеме подобен КапЕкс е задължително да има подпис върху него от изпълнителния директор. Естествено, документът бе върнат надлежно с положен подпис и тази първа, и не единствена инвестиция в търговски съоръжения бе направена, а аз бях емоционално 100% ангажиран с нея и с нейната възвращаемост до последния момент в ролята ми, което във времеви период продължи 10 години!

Поуката за мен: Гласуваното доверие е предпоставка за 100% персонална ангажираност и силен мотивационен фактор!

***

История 2: Точният момент за промяна

Останах на позицията на която започнах работа в Нестле, за дълъг период от време, както казах, 10 години, и ако не се бях заявил като готов за следваща кариерна стъпка, може би щях да остана за още толкова! В момента в който взех личното решение за следваща кариерна стъпка, тя се случи почти мигновено, в рамките на под една година!

Поуката за мен - всъщност, те са две. Едната: Не чакайте покана, търсете промяната, когато се чувствате поне малко готови да я приемете. Заявете се! И другата: В бизнеса е както в партньорските взаимоотношения - даваш, за да получаваш, и в това се крие магията на баланса! В момента в който получаваш повече от колкото даваш или обратното, даваш повече от колкото получаваш, значи е дошло време за промяна.

***

История 3: Съветите, които не трябва да подминаваме 

Беше в края на 80-те години. Бях под 20 и често разговаряхме с майка ми, която е и единственият ми родител, за моето бъдеще и реализация. Бяха други времената и критериите за успешно реализирал се млад човек се свеждаха до 3 прости изисквания, както ги описа тогава майка ми: висше образование, чужд език( по възмоност английски) и шофьорска книжка.

По-малко от 5 години след това, започнах работа по обява във вестник, която гласеше така: "Международна компания, номер едно в своят бранш търси да назначи тръговски представители, със следните изисквания: завършено висше образование, шофьорска книжка кат. Б и говорим английски език! Така започнах професионалната си кариера в Кока Кола Бътлърс София през 1994 година.

Поуката за мен: Слушайте съветите на родителите си, те ви желаят най-доброто! Мерси, майко!