Революцията в управлението: Защо добрите мениджъри нарушават всяко правило?

Почти всеки от вас е чел или поне чувал приказката за Пепеляшка. А с нея и за онзи загадъчен, добродушен персонаж, който се появява в най-мрачния час, когато всичко изглежда изгубено: Феята Кръстница. С едно замахване на вълшебната пръчка, щипка блясък и непоколебима вяра в невъзможното, тя превръща тиквата в каляска, мишките в коне, а парцалите в бална рокля. Не иска отплата, само дава възможност и си тръгва точно тогава, когато чудото вече се е случило. И най-вероятно вече сте започнали да се чудите дали няма някакво объркване тук. Но бързам да ви кажа: съвсем не. Защото когато днес чета статии за това какъв трябва да бъде добрият лидер, усещането е, че всъщност чета... длъжностната характеристика на Феята Кръстница.

Не ви ли прави впечатление? Почти всяка втора публикация или обучение днес говори за лидерството като за магическа формула: бъдете емпатични, достъпни, вдъхновяващи, обичащи, щедри, дипломатични, ненатрапчиви, справедливи. Превръщайте кризи в победи, конфликти в хармония, и недоволство в ангажираност. Желателно е да сте винаги на линия и винаги усмихнати. И така стигаме до явлението, което ще нарека „феизация на лидерството“, онова романтично очакване лидерът да бъде едновременно спасител, вдъхновител и герой зад кулисите. Но аз искам да предизвикам вашите най-дълбоки убеждения за ефективното управление, черпейки прозрения от едно от най-мащабните проучвания направено някога от Gallup, базирано на над 80 000 интервюта с мениджъри в над 400 компании и проучвания с над един милион служители, публикувано през далечната 1999 г..

Защо "добрите" мениджъри всъщност не са такива

Изводите от това проучване може би ще ви шокират: най-добрите мениджъри в света са революционери. Те не вярват, че човек може да постигне всичко, което си постави за цел. Те не се опитват да помагат на хората да преодоляват слабостите си и дори проявяват пристрастие. Това ви звучи скандално, нали? Да, защото днешната реалност ни кара да мислим, че да сме различни е нещо лошо и съответно трябва да се държим с всички така, сякаш са еднакви, сякаш имат едни и същи способности, знания и умения. Но това няма как да стане. Затова да си добър мениджър означава да индивидуализираш подхода си, разбирайки, че хората са различни, и да се фокусираш върху тези различия, за да ги превърнеш в предимство. Освен това днес ни карат да вярваме и че всеки притежава неограничен потенциал. Изследването на Gallup обаче категорично опровергава това. Добрите мениджъри не вярват, че човек може да постигне всичко, което си науми. Те знаят, че всъщност ключов е талантът и е много по-важен от опита, интелигентността или волята. Затова целта им не е да променят хората в нещо, което не са, а да намерят правилното място, където техният уникален талант ще блесне. Колко пъти сте инвестирали време и ресурс, за да "работите" над слабостите на служителите ви? Скъпи обучения, семинари, тийм билдинги? Само че истината е, че добрите лидери не го правят. Техният подход е много различен. Те се концентрират върху силните страни на служителя и ги използват. Защо? Защото е по-лесно да подобрят човек в нещо, което вече прави добре, отколкото да се опитват да го направят компетентен в нещо, в което не е добър. Тоест, тяхната цел е да помагат на служителите да станат "повече от това, което вече са".

И сега наистина ще ви шокирам. Да живее пристрастието! Да, точно така. Това е най-големият шок. Добрите мениджъри упорито пренебрегват т.нар. „Златно правило“ (отнасяй се към другите така, както би искал да се отнасят към теб). Те осъзнават, че всеки индивид е различен и се нуждае от персонализиран подход. Затова и проявяват пристрастие, като прекарват най-много време с най-добрите си служители. Защо ли? Защото това е най-ефективният начин да инвестират времето си и да получат възвръщаемост.

Четирите ключа към революционното управление: Вашата пътна карта

Изследването на Gallup разкрива, че талантливите служители се нуждаят от добри мениджъри. Това подчертава критичната роля на хората и техните ръководители за успеха на всяка организация, за разлика от преобладаващото мислене, което отдава първостепенна роля на процесите и технологиите.

Ето четирите основни дейности, които добрите мениджъри вършат, за да постигнат изключителни резултати:

1. Избирайте според вродения талант

Първият ключ на добрите мениджъри е да подбират хората според техния естествен талант: онова, което Gallup определя като „повтарящ се модел на мислене, чувство или поведение, който може да се прилага продуктивно“. Това е различно от уменията, знанията или натрупания опит. Добрите мениджъри знаят, че различните роли изискват различен тип талант и че да поставиш правилния човек на правилното място е от решаващо значение за успеха.

2. Дефинирайте резултатите, а не стъпките

Вторият ключ е да дефинират ясни резултати. Добрите мениджъри практикуват т.нар. „управление от разстояние“ - те се фокусират върху „какво“ трябва да се постигне, а не върху „как“ точно да стане това. Те създават рамка от ясни очаквания и дават свобода на хората да стигнат до целта със своя уникален подход.

3. Фокусирайте се върху силните страни

Третият ключ е фокусът върху силните страни на служителя, вместо върху поправянето на слабостите. Добрите мениджъри знаят, че хората са най-ефективни, когато им е позволено да станат „повече от това, което вече са“. Те идентифицират индивидуалните таланти, развиват ги и затвърждават успехите, разбирайки, че фундаменталните модели на поведение трудно се променят.

4. Намерете правилното място за всеки човек

Четвъртият ключ е да намерят най-точната роля за всеки индивид. Добрите мениджъри се уверяват, че всеки служител е позициониран там, където комбинацията от неговите силни страни, умения и талант съвпада най-добре с изискванията на ролята. Те знаят, че това понякога означава да се отклониш от традиционната кариерна стълбица и вместо да издигнеш човек на неподходяща позиция, да го задържиш там, където приносът му е най-голям. Така предпочитат ефективността и развитието пред формалното кариерно израстване.

Данните от проучването на Gallup не просто сумират управленски практики, а преобръщат конвенционалните вярвания чрез мащабни емпирични доказателства. Тези

изследвания показват неразривна връзка между ангажираността на служителите и бизнес резултатите – производителност, рентабилност, удовлетвореност на клиентите и задържане на служители. Gallup превръща неосезаемото в осезаемо. Този революционен подход към управлението се фокусира върху индивидуализирането и използването на талантите, което води до по-висока ангажираност, производителност и успешни бизнес резултати.

Не се страхувайте да бъдете добри мениджъри, такива, които имат смелостта да нарушават правилата, за да разкрият най-доброто в служителите си. 

автор: Мартина Георгиева