Демокрация и съпричастност: Уроци за лидерство от Черната брада

Професорът от харвардското бизнес училище Франческа Джино разказва за прогресивните методи, които са царували на пиратските кораби

Един горещ летен ден през 18 век група пирати плавала до крайбрежието на Вирджиния, когато забелязала търговски кораб в южна посока. Разбойниците предприели нападение срещу чуждия плавателен съд и го обсипали с порой от куршуми и гранати. Капитанът на търговския кораб изпуснал управлението и той се завъртял, така че пиратите се доближили и се качили на кораба. Капитанът ги последвал през димната завеса от снаряди. Широките му гърди били окичени с препаски с кинжали и пистолети. В брадата му били вплетени черни ленти. Най-опасният пират на своето време, печално известен като Черната брада заловил още един кораб.

Обичайно свързваме пиратите с насилие, грабежи и хаос – и всичко това е безспорно вярно. Онова, за което може би не сме се замисляли, е как човек като Черната брада може така успешно да вдъхнови и да държи под контрол своя екипаж. Оказва се, че пиратите са били изненадващо и даже поучително прогресивни по редица въпроси. Ето три точки, които според мен може да са интересни за съвременните лидери.

Всички са равни. Търговските кораби в открито море са представлявали плаваща диктатура за много моряци. С благословията на собственика на плавателния съд капитанът се е отнасял към екипажа, както е считал за добре, а това често е включвало жестокост. Моряците били бити, получавали ниско заплащане, били смазвани от работа и на моменти гладували. Моралът е бил тотално изключен. Несъгласието се приемало за бунт.

Пиратите, за разлика от тях, практикували революционна форма на демокрация. За да осигурят безпроблемната работа на кораба в продължение на няколко месеца и да предотвратят бунтове, пиратите гласували кой да бъде капитан, поставяли ограничения на неговата власт и гарантирали правото на глас на членовете на екипажа в общите дела. Те също така избирали отговорник, който да разрешава дребните спорове в колектива, да разпределя провизиите и парите и да контролира пълномощията на капитана за опазване на общите интереси.

Единствено в разгара на битката капитанът поемал пълно командване. През останалото време никой не контролирал хората на борда. Капитанът и екипажът гласували по всички въпроси – накъде да отплават, кого да ограбят и как най-добре да го осъществят, а след това и какво да правят с пленниците. При спор относно правилата, не капитанът, а комисия от членове на екипажа е взимала решение. С достатъчно гласове, групата е можела не само да понижи или да уволни капитана, но и да го зареже на някой остров или да го хвърли в морето.

Силно чувство на съпричастност. Всеки пират може да протестира или да изрази своето мнение без да се бои от репресии, тъй като членовете на екипажа били защитени от „статии“ – правила, подобни на конституция, разработена за всеки кораб. Статиите били формулирани демократично и изисквали единодушното съгласие на всички преди началото на експедицията. Те регламентират правата и задълженията на членовете на екипажа, правилата за уреждане на споровете, стимулите и застраховките за поддържане на храброст в битка и компенсациите за ранените. Статиите давали на всички чувство за личен принос – така пиратите смятали, че действията им са от значение.

Уменията и отдадеността са важни, а не миналото. По време на плаване в открито море пиратите подбирали моряци от различни раси, религии и националности, което доказва тяхната космополитност. Въпреки че робството е било широко разпространено на сушата, в морето чернокожите пирати имали право на глас, право на равен дял от плячката, можели да  носят оръжие и дори са били избирани за капитани. Всеки пират е бил ценен заради уменията и старанието си, а миналото му и цветът на кожата не са били от значение. При нападение на робски кораб пиратите били сигурни, че ще се сдобият с много добър екипаж. Корабът на Черната брада навярно е бил по-прогресивно устроен и справедлив от американското и английското общество по това време.

Ще те изберат ли за лидер?

Независимо от индустрията или ролята в компанията, всички ние сме изправени пред избора как да се държим на работното място – при взаимоотношенията, в различните колективи и фирми. Можем да се похвалим с позицията си, да се фокусираме върху собствените си постижения или да привлечем вниманието с висок глас. Но може да мислим и като пират, като гарантираме, че всеки човек в нашия екип „ще има равен глас при текущите дела“ – както е казано в първата статия от устава на кораба, управляван от уелския разбойник Черната брада, известен с това, че в „златния век“ на пиратството е пленил най-много плавателни съдове. Ние можем да се стремим да дадем на всеки човек усещане за личен принос за успеха на екипа. Можем да пренебрегнем пола и националността, за да подобрим уменията и отношението към работата.

Според едно проучване, в което са участвали повече от 800 служители, хората, които изпитват силно чувство за съпричастност към своята организация и усещат, че гласът им тежи, колкото на другите, са по-отдадени, доволни и продуктивни. Когато правото на участие при обсъждането на идеи и проблеми стане общо, а не е съсредоточено в ръцете на малцина, служителите и техните компании процъфтяват.

Службата на капитаните на пиратски кораби е била в полза за екипажа, а това е означавало, че те са знаели, че трябва да спечелят доверието на своя колектив. Работната ни кариера би била особено различна, ако се придържаме към начина на мислене на Черната брада и като него всеки ден да си задаваме въпроса: „Аз ли съм капитанът, когото моят екип би избрал днес за свой лидер?“ Този важен въпрос може да насочи нашите внимание и енергия върху създаването на условия, които помагат на всеки член на колектива да се развива и да постигне големи успехи.

Източник: Harvard Business School