Защо следваме деструктивни лидери

Светът преживява възход на деструктивни лидери – от политици в демократичните страни, възхваляващи достойнствата на диктатурата, до бизнес ръководители, чиито разрушителни апетити засенчват техния икономически успех. Освен това все повече и повече квалифицирани хора не са склонни да поемат ръководни роли. Настоящият ни лидерски модел е повреден.

През последните две десетилетия проучих защо следваме деструктивни лидери. Много организации са пренебрегнали критични фактори в начина, по който избираме, преценяваме и обучаваме лидери, и имаме нужда от нови методи за обучение и нови мерки за оценка на лидерите.

Отговорът на нашия счупен модел на лидерство преминава през подобрената лидерска грамотност. Първо трябва да разберем защо следваме деструктивни лидери.

Защо следваме деструктивни лидери?

Първо, ние следваме деструктивни лидери, защото не сме толкова добри в преценяването на това какво изисква доброто лидерство. Все повече изследвания установяват, че имаме нужда да станем по-добри съдии за доброто лидерство. Ние несъзнателно избираме за лидери тези, които смятаме за харизматични или привлекателни, а не защото демонстрират лидерски умения. Ние също се приписваме (незаслужена) компетентност на потенциални лидери, които се държат по начини, предизвикващи силни емоционални реакции.

Често избираме лидери, защото те подклаждат страховете ни или се възползват от нашата несигурност и естествените ни желания за самосъхранение. Тези тенденции бяха анализирани за първи път от немския социолог Макс Вебер преди повече от 100 години.

Ние също така поставяме нереалистични очаквания за това какво могат да постигнат лидерите. Преди няколко години анализирах инцидента на връх Еверест от 1996 г., описан в бестселъра на Джон Кракауер „Into Thin Air“. Това е историята на неопитни катерачи, които търсят насоки на двама харизматични, но прекалено оптимистични лидери. Очакванията за достигане до върха, независимо от цената, допринесоха за осем смъртни случая. Следваме деструктивни лидери, защото те ни казват това, което искаме да чуем. И можете да видите точно този сценарий да се разиграва в този инцидент.

Значението на приемствеността и развитието на лидерството

Ефективното развитие на лидерство зависи не само от това как подготвяме лидерите за нови работни места, но и как ги преместваме.

Една от най-популярните телевизионни драми е драмата „Наследници“, която проследява нефункциониращо семейство във времената преди и след смъртта на неговия патриарх. Кой ще бъде наследникът на една империята за милиарди? Примери могат да се намерят и в реалния живот с  детрониране на президента Джо Байдън.

Самите лидери задържат властта далеч след разцвета си. Без формално планиране на приемственост за замяна на застаряващи или неефективни лидери, много организации са обречени да сменят прибързано нови лидери и да не извършват необходимата надлежна проверка.

Ключът към ефективната подготовка за лидерство

Начинът, по който подготвяме лидерите, може да е най-критичната промяна, която трябва да направим. Фирмата за анализ на хора Visier откри, че много милениали и представители на поколението Z избягват да бъдат лидери. Разбира се, причините за това са различни. Но когато проследихме няколкостотин лидери по важни мерки за развитие на лидерство, откриваме, че само около 25% от анализираните лидери имат нужните уменията за емоционално регулиране, за да водят успешно. Работниците с висок потенциал избягват да стават лидери, защото не са развили уменията, за да успеят в тази роля, и организациите не им помагат да учат.

Предлагам стратегия за справяне с този проблем в три стъпки. Първо, трябва да подготвим следващото поколение лидери за емоционалните предизвикателства на лидерството. Цялостната програма би помогнала на лидерите да разберат как могат да управляват конкуриращи се изисквания и конкуриращи се интереси на заинтересованите страни. Новите лидери биха се съсредоточили върху развиването на устойчивост в трудни емоционални времена, като използват личните си силни страни.

Второ, организациите трябва да преразгледат планирането на приемствеността, подбора на лидери и подготвителните програми. Доброто лидерство започва със самосъзнание.

И накрая, една програма за лидерска грамотност би допринесла много за обучението на онези от нас, които зависим от лидерите. Този вид програма трябва да отразява начини за подобряване на процеса на вземане на решения и справяне с пристрастията, като показва как вземаме неоптимални решения за нашите лидери, като същевременно изяснява границите на това, което лидерите могат да направят, задавайки реалистични очаквания.

Можем да обвиняваме нашите лидери за настоящите проблеми, но лидерите получават своята власт и легитимност от техните последователи. Ако искаме да попречим на деструктивните лидери да поемат властта, трябва да подобрим лидерската грамотност, като оборудваме потенциалните лидери с необходимите умения и задаваме правилните очаквания за това какво всъщност е необходимо за ефективно ръководство.

……………………….

Кристофър Кейс,  автор на „Leading Outside Your Comfort Zone“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев