Жените, които променят лидерството: Арх. Гергана Милушева, Cityscape

Избрах да бъда архитект, когато осъзнах защо обичам да строя къщички от хартия и да се впечатлявам от града около себе си. Преди това просто играех на архитект, без квалификация.

Когато пораснах, запазих любопитството си – то ме провокира да вървя напред и да се развивам. Запазих смелостта да предлагам и отстоявам идеите си. Добрият архитект не е просто изпълнител. Негова задача е да добави стойност към проекта, която е липсвала в първоначалното утилитарно задание на клиента. За мен добавената стойност е ключът за архитектурата като професия и за развитието на архитектурата в България, пък и изобщо. Запази и детето в себе си, надявам се – това е много трудно, когато си мениджър и носиш отговорност за процеси и хора.

Най-важното в архитектурата за мен е балансът. Не в самата архитектура – а в нейното влияние. Всеки проект в съвременния свят, бил той архитектурен или не, рефлектира пряко не само върху хората, които го създават (ние, архитектите), и хората, за които се създава (клиентите ни), но и върху обществото и околната страна. Архитектът е съзидател на жизнена среда – а тя, погледната глобално е обща.

Огромната ни отговорност е да умеем да съобразяваме проектите си с интересите на тези четири страни едновременно.

В Cityscape мечтаем да създаваме проекти, които излизат извън директния частен интерес. Мечтаем да участваме в изграждането на едно ангажирано, знаещо, изискващо и даващо общество; общество, което осъзнава ползата от оформянето на пространството в унисон с онези четири страни. Доскоро мечтаехме и да реализираме проект зад граница. Казвам го в минало време, защото в България възможностите вече са повече и ни предизвикват достатъчно. Появиха се модерно мислещи инвеститори, които осъзнават ползата от добрата архитектура и ни се доверяват. Признание за това са двете престижни международни награди Architecture Podium, които спечелихме тази година. Проектът ни Silver City получи първа награда в категорията „Жилищни сгради над 5 етажа“, а магазините на дългогодишния ни партньор „Фантастико“ взеха приз Honorable mention в категория „Корпоративен интериор“. Ние определено се гордеем с тях!

Когато получиш награда, трябва да си готов да повярваш в себе си и да вървиш смело напред. Всяка следващата награда ни надъхва и вдига нашата собствена летва, което ни прави още по-успешни.

Разпознават ни по специфичния начин на работа, който сами изградихме и всъщност изстрадахме през изминалите 12 години. Създали сме собствен структуриран подход към работата, който ни предпазва от грешки по пътя. А пътят е наистина дълъг и ние го вървим едновременно и заедно с клиента, стъпка по стъпка – от идеята на белия лист до поставянето на последния интериорен елемент.

Доволна съм от себе си всеки ден, когато пристъпвам прага на офиса. Cityscape е проектът, с който се гордея най-много. Щастлива съм, когато възложителите ни са удовлетворени и когато лица, които не са свързани с нашата работа, я оценяват. Наградите за проект за огромен мотиватор. А международните награди за сгради, построени в България – още по-голям. Общественото признание има стойност в архитектурата. Това е признание не за човека или за студиото, а за добре свършена работа и ме прави истински доволна.

Не спирам да питам хората, с които работя, дали се чувстват добре в служебен и в личен план. За мен е изключително важно никой да не забравя личното си Аз, когато прекрачи прага на офиса. Вярвам, че човек е добър професионалист тогава, когато се чувства доволен и обичан у дома и в ежедневието си. Имам щастието да оглавявам екип, съставен не просто от служители, а от колеги – хора, които се грижат един за друг.

Ние сме преди всичко съмишленици. Обединява ни усещането за архитектурата като призвание. Споделяме вдъхновението, мечтите и радостта от покорените нови върхове. Това ни дава качество и ни държи далеч от посредствеността.

Да бъдеш жена в тази професия, е удоволствие. В България жените архитекти не страдат от неравноправно отношение и имат възможност да бъдат оценявани съгласно професионалните си качества и успехи. Никога не съм била жертва на стереотипи. Точно обратното – в началото на 2015 г. бях избрана за Дама на годината в архитектурата за България и през март представлявах страната ни на наградите Arc Vision: „Жените и архитектурата“, които се връчват ежегодно в Бергамо, Италия. Дамите в нашата професия имат две ключови предимства – комбинативното мислене и емпатията. Умението да се поставиш на мястото на клиента и да погледнеш през неговите очи е много важно за всеки етап от работата на архитекта. Ние, жените, по биологични причини се справяме по-успешно с това. В същото време мъжете са по-задълбочени от нас. Затова работим в екип.

Намирам вдъхновение в контрастите. Обичам да пътувам, особено на мотор. Винаги се връщам с пречистена глава и много идеи. За мен вдъхновението е способността да отсяваш важното от маловажното. Откъсването от ежедневния ритъм помага.

Не чертая планове, когато предстои да създавам същинската архитектура. Тя не се планира – планиран е само пътят, по който ще се роди.

Искам да имам повече време за семейството си; за пътуване. Бих учила японски. Бих рисувала повече. Бих снимала повече. Бих се занимавала повече с физика… Защо физика? Защото ми е интересно как е устроен светът – неподправено детско любопитство.