10 мита за успешните главни изпълнителни директори

Ако можех да променя едно нещо в дигиталния век, то непременно бих премахнал разбиранията за съдържание, създадено от потребителите. Голяма част от него е популярна безсмислица, която се разпространява от безпринципни хора, жадуващи за един клик и някой долар. В най-добрия случай, то е леко четиво, от което да се почувствате по-добре. В най-лошия, е пълна глупост.

Проблемът е, че хората го приемат сериозно. Мислят си, че някакви глупави навици, трикове и прехвалени тенденции ще ги направят успешни предприемачи. Това е далеч от истината.

Опитът ми подсказва, че истинските бизнес лидери не обръщат внимание на такива неща. Особено на разпространяваните митове за главните изпълнителни директори. Но все пак е хубаво да се припомня кои са неверните твърдения, публикувани в мрежата. Ето някои от тези митове за големите шефове. 

1. Те са екстровертни лидери. Ако не друго, то живеем в златната ера за интроверти и компютърни маниаци. Никой не би объркал хора като Лари Пейдж, Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Чарлз Шуаб в екстроверти. Схващането, че главните изпълнителни директори трябва да излъчват лидерството в себе си, е просто един мит.

2. Те са привилегировани. Мениджърите с висок ранг не падат от небето и не се приземят на удобни столчета в ъглови офиси. Повечето започват от нулата и се скъсват от работа, за да постигнат нещо. Да, някои наистина са имали пари, но не и повечето от тях. Ако не друго, то израстването сред трудности поне им дава предимство.

3. Активни са в социалните мрежи. Голяма част от главните изпълнителни директори, оглавяващи компаниите в списъка топ 500 на списание "Форчън" нямат никакво присъствие в социалните мрежи. А онези от тях, които публикуват и пишат туитове, не го правят много често. Бизнес лидерите, които лично аз познавам, са твърде заети да управляват компаниите си и нямат време за социални мрежи.

4. Жадуват само за личния си бранд. Винаги, когато кажа, че истинските директори не ги е грижа за тяхната "лична марка", някой неминуемо споменава Марк Кюбан или Доналд Тръмп. След като сте направили първия си милиард, може да се промотирате, колкото си искате, но това няма да ви помогне да стигнете до него, бих отговорил. И на тях не им е помогнало.

5. Те са добри в много сфери. Този популярен мит най-вероятно е започнал заради преувеличено заключение от статия на Едуард Лейзиър. В нея той казва, че предприемачите имат умения в разнообразни области и често не са просто специалисти с технически познания. Истината е, че повечето успешни предприемачи са изключителни в едно поле. Марк Зукърбърг и Бил Гейтс са програмисти. Бъфет и Шуаб са финансови гении. 

6. Имат висока емоционална интелигентност. Вероятно най-раздутият мит в момента е, че емоционалната интелигентност е признак на лидерство. Тази връзка не само, че е оборена от изследователите, но също така не се знае дали високите резултати на прословутите субективни тестове за емоционална интелигентност са нещо хубаво. Според мен тази интересна концепция беше разпространена от безпринципни хора и превърната в мода. Тъжно е колко много хора се вързаха.

7. Четат много книги за бизнес. Повечето от тях са начетени, но не четат популярните книги за самопомощ, по които хората полудяват в днешно време. Също толкова вероятно е да четат класическа литература, научна фантастика, философия и източници на исторически данни и компании колкото и нещо, което наподобява съвременни бизнес книги.

8. Те мислят позитивно. Познавам главни изпълнителни директори, които общо взето са оптимистични, песимистични и всичко между тези две крайности. Но най-вече са реалисти – поне добрите от тях са. Също така не премислят прекалено нещата. По-скоро вярват на вътрешната си интуиция и това им помага да вземат умни решения. Във всеки случай, концентрирането върху позитивното мислене понякога помага, но също така лесно води до самозаблуда и утопично мислене, което дърпа назад.

9. Личните им навици допринасят много. Всеки успешен мениджър, когото познавам, е работил здраво и то по свой начин. Няма двама, които да работят идентично. Още по-важното е, че всички умеят да подреждат по приоритет належащите неща и да се фокусират върху това, което има значение – произвеждането на убийствени продукти, които потребителите обичат. Не личните им навици са ги направили успешни, а добре свършената работа.

10. Умеят да общуват идеално. Някои шефове бягат от общуването като дявол от тамян, а други прекаляват с комуникацията. Онези от тях, с добри комуникативни умения, ограничават влиянието си до определени хора, говорейки предимно с екипа, клиентите и инвеститорите. Електронните писма до всички служители и виртуалните срещи, включващи всеки в компанията, са силно надценени. Те вредят повече, отколкото да помагат.

Може би най-големият мит от всички е най-новата и приятна за ухото идея, че всеки може да бъде лидер, само ако има блог или няколко последователи в Twitter. Моля ви! Истинските лидери имат компании, служители и клиенти – а не илюзии за величие!

Стийв Тобак, автор и партньор в Invisor Consulting, за сайта на сп. Entrepreneur