6 изненадващи недостатъка на интелигентните хора

Мнозина си мислят, че светът е по-лесен, по-щастлив и безкрайно по-удовлетворяващ, ако човек има високо IQ. Но интелигентността, както всичко останало хубаво в живота, идва със своите недостатъци. 

"Кога интелигентността става проклятие?". Този въпрос бил зададен в допитване на сайта Quora, разказва Business Insider. От получените над 100 отговора се очертали 6 повтарящи се, които провокират размисъл. Участниците са посочили неочакваните недостатъци на интелигентността - от абсурдността непрекъснато да се налага да отговаряш на предварително заложени високи очаквания, до това постоянно да те възприемат като самохвалко. И още:

Когато си крайно интелигентен, най-често мислиш, вместо да чувстваш - това не е хубаво. Маркус Гедулд коментира, че като цяло разбира емоциите си наистина добре и може да разкаже на други хора за тях. Но така той никога не успява да изживее облекчението и удоволствието да ги изпита, да изрази себе си с емоционални реакции, да се зарадва. "Това е чест проблем при умните хора, особено при онези, които са високо вербални. Те използват думите като димна завеса и всичко е по-ефективно, когато думите са истински. По-малко способните да артикулират хора са склонни да намират отдушник чрез физическото. Те викат, удрят, ритат, бягат, пищат, плачат, танцуват, скачат от радост... Аз обяснявам. И когато приключа с обясненията, всичко което съм обяснил все още е заседнало вътре в мен, само че сега вече то има и етикет", казва той. 

Наблюденията му подчертават разликата между когнитивните умения при високо интелигентните личности и емоционалните умения на човека. Учените не могат да кажат със сигурност дали и как двете са свързани, но интересно изследване предполага, че високата емоционална интелигентност компенсира ниски умствени възможности, поне на работното място. С други думи, хората, които са суперинтелигентни изглежда може да не се нуждаят от добри емоционални умения, за да решават проблеми. 

Друг недостатък е, че ако си много интелигентен, хората често очакат от теб да си топ изпълнител и в много други области. Ето защо понякога най-интелигентните нямат с кого да си поговорят за своите слабости и нормалната си човешка несигурност. Изпадат в паника и недоумяват какво ще се случи, ако не направят топ представяне. Интелигентността ги прави толкова предпазливи да не се провалят, че понякога не могат да си позволят да поемат дори и най-дребния риск - от страх какво би се случило, ако загубят. 

В статия на PsychologyToday.com по темата "Умно родителство за умни деца" автори пишат, че родителите като цяло са по-тревожни за представянето на децата си, когато децата им са показали вече, че са умни и имат добри оценки в училище. За съжаление, обаче, това води до проблема, че родителите започват да се фокусират повече върху какво правят умните им деца, вместо върху какви хора са. 

Ако си много интелигентен, може да не се научиш да цениш тежкия труд. Редица отговори в допитването на Quora споменават, че най-интелигентните личности се чувстват едва ли не все едно могат да минат по-леко и с по-малко усилия от всички останали. Но високото IQ не винаги означава по-пряк път към успеха. И най-интелигентните може никога да не развият упоритостта и постоянството, които се изискват, за да успеят в нещо. Според Кент Фунг "интелигентността става проблем, когато тези, които я имат, открият рано в живота, че те няма нужда да работят толкова усилено, за да са в крак, и така никога те не развиват добра работна етика". 

Хората може да се дразнят, че интелигентният човек ги поправя в ежедневен разговор. Интелигентните трябва да бъдат много чувствителни към този факт и да знаят, че околните може да се почувстват засрамени и обидени от корекциите им, дори да са с най-добри намерения. 

Много интелигентните личности са склонни да премислят прекалено нещата. Да анализират прекомерно. Те прекарват твърде много време в съзерцаване и размисли. Може да станат прекалено сантиментални, опитвайки да открият екзистенциално значение в абсолютно всяка концепция и всеки дребен житейски опит. "Осъзнаваш колко умиращо е всичко и че нищо всъщност не означава нещо. Ти търсиш отговори и това те подлудява", пише Акап Ладха.