7 интригуващи философски аргумента за съществуването на Бог

Ницше е известен с думите, че Бог е мъртъв, но новината за кончината на Всевишния може да е силно преувеличена. Ето и някои от най-интересните и провокативни философски аргументи за съществуването на Бог, представени от сайта io9.

Нека е ясно: това са философски аргументи. Не се коренят в религиозни писания, нито пък почиват върху научни наблюдения и факти.

Много от тези аргументи, някои от които датират от хилядолетия,  могат да се разглеждат като интересни интелектуални упражнения, провокиращи логическата ни мисъл.

Други, като последните два, са свързани с въпроси, които понастоящем занимават учените и философите.

И все пак: нито един от тези аргументи не доказва категорично съществуването на Бог.  С  много от от тях можем да поспорим, дори да ги изобличим в логическа несъстоятелност. Но най-малкото, предлагат храна за размисъл.

Последно: под "Бог" или "бог" не се разбира конкретно религиозно божество. Както се вижда от списъка, терминът обхваща всичко - от едно съвършено и всемогъщо същество, до нещо, което може да сметнем дори за леко банално.

1. Самото понятие за напълно съвършено същество означава, че Бог трябва да съществува.

Това е класическият "онтологически" аргумент. За първи го формулира св. Анселм (епископ на Кентърбъри) през 1070 г. Той твърди следното: тъй като имаме представа за абсолютно съвършено същество - от което "нищо по-голямо не може да бъде мислено" - то трябва да съществува.

В съчинението си Прослогион, св. Анселм представя Бог като същество, което притежава всяко възможно съвършенство. Според него, ако това същество съществуваше само като идея в умовете ни, а не действително в реалността, то не е абсолютно съвършено. Един несъществуващ Бог е по-малко велик от един съществуващ. Един несъществуващ Бог ще противоречи на определението ни за Бог като "най-съвършеното същество". Следователно, Бог трябва да съществува.

Това звучи малко странно по съвременните стандарти. Всъщност, звучало е странно дори тогава; монахът Гаунило от Мармутие разгромява идеята на Анселм, като ни кара да си представим остров, който е по-съвършен от всеки друг остров, и разкрива недостатъците на този тип доказателство. Днес знаем, че този тип аргумент a priori (т.е. чисто дедуктивен), е силно ограничен, често тавтологичен и не взема предвид никакви емпирични факти.

Но, изнанадващо, същата позиция защитава не друг, а Рене Декарт. Неговият подход е малко по-илюстративен. В своето Пето размишление Декарт пише, че концепцията за съвършено същество, на което му липсва съществуване, е като да си представиш триъгълник, сборът от чийто вътрешни ъгли не е 180 градуса (той е държал много на схващането за вродените идеи, пример за които са законите на математиката). И тъй, понеже имаме идеята за върховно съвършено същество, трябва да заключим, че то съществува. За Декарт съществуването на Бога е също толкова логично и саморазбиращо се, както повечето математически истини.

2. Нещо трябва да е причинило съществуването на Вселената

Философите наричат това "аргумент на първопричината" или "космологически аргумент". Сред първите му защитници са Платон, Аристотел и Тома Аквински. Той почива на предположението, че всяко събитие трябва да има причина, която на свой ред да има причина, и т.н. Предполагайки, че тази поредица от причини няма край, поредицата от събития трябва да е безкрайна. Но една безкрайна поредица от причини и събития няма смисъл (не може да съществува причинно-следствена верига с безкрайна дължина). Трябва да има нещо - някаква първа причина - която сама по себе си не е причинена. Това изисква някакво "безусловно" или "най-висше" същество - което философите наричат Бог.

Със сигурност някои от вас вече имат възражения срещу аргумента за Първата причина. Не трябва ли и Първопричинителят трябва да има своя причина? Освен това, за нашите предшественици от Древността и Средновековието безкрайността е била равнозначна на безпорядък, а днес я приемаме за фундаментално качество на Вселената. 

При всичко казано дотук, космолозите все още се борят да разберат истинската природа на времето и какво "е причинило" Големия взрив.

3. Защо има нещо, а не нищо?

Наречен "космологически аргумент за достатъчното основание", това е малко по-различен подход към аргумента за първопричината. Немският философ Готфрид Лайбниц го описва така:

Защо има нещо, а не нищо? Последното основание на нещата се намира в една субстанция, която е необходима.(...) Същество, което има основанията на своето съществуване си в самото себе си.

Понеже е невъзможно да съществуват само контингетни същества (които не съществуват по необходимост, а са обусловени от нещо друго), твърди той, едно необходимо същество трябва да съществува - същество, което наричаме Бог. В "Монадология" той пише, че "един факт може да се счита за действителен или съществуващ, а едно изказване за истинно само ако има достатъчно основание да е така."

В по-близки времена философът Ричард Суинбърн гледа на този въпрос по-индуктивно, пишейки:

"Има доста голяма вероятност, че ако има Бог, той ще направи нещо със съвършенството и сложността на една Вселена. Много малко вероятно е една Вселена да съществува безпричинно, по-скоро е вероятно един Бог да съществува безпричинно. Съществуването на Вселената... може да се направи разбираемо, ако предположим, че тя е предизвикана от Бог."

4. Вселената трябва да е нечие произведение

Аргументът за дизайна, или телеологичният аргумент  предполага, че живеем във Вселена, която със сигурност е проектирана. Според този аргумент Космосът демонстрира подреденост и (очевидно) цел - например, всичко във Вселената се придържа към законите на физиката и много неща в нея са взаимосвързани по начин, който изглежда целенасочен.

Както твърди Уилям Пейли, точно както съществуването на часовника показва наличието на интелигентно съзнание, така и наличието на Вселената и различни явления в нея показват наличието на едно дори още по-висше съзнание, а именно Бог.

Ненужно е да се казва, че тази линия на аргументация е била далеч по-убедителна преди появата на натурализма (идеята, че всичко може да се обясни, без да се прибягва до свръхестествена намеса) и Дарвиновата еволюция. Дарвин сякаш е погребалният звън на аргумента за дизайна, поне що се отнася до животинското царство. Знаем, че човешкото око - в цялата му сложност и очевидна цел - не е продукт на един "часовникар", а по-скоро труден резултат на вариация и подбор.

Но аргументът за дизайна все още не е напълно мъртъв. Сложната и фина настройка на "биофилната Вселена" е довела някои автори до заключението, че всъщност тук работи по-висш интелект.

5. Съзнанието е доказателство, че съществуват нематериални образувания

Все още нямаме работеща теория на съзнанието, което води до прословутия Hard Problem. Действително, субективното съзнание и субективното възприятие, или т.нар. "квалия", е съвсем различно от всичко, което срещаме в нашата иначе материална Вселена.

Тази странност на съзнанието и нашата неспособност да го разберем е довело до идеята за дуализма на субстанциите, известен също като Картезиански дуализъм, който описва два фундаментални типа неща: духовно и материално. Дуалистите твърдят, че материята сама по себе си не е способна да произвежда "квалия" - способността на някой да има вътрешни мисли, субективно съзнание и чувства.

Теистите използват дуализма на субстанциите, за да твърдят, че има независима "област" на съществуване, която е различна от физичния свят. Това е сценарий, подобен на това, което се случва с Нео в Матрицата - неговите съзнателни преживявания се случват в област, отделна от тази, в която се намира тялото му. Теистичните философи са довели тази идея едно ниво по-напред, за да изведат съществуването на неземни или нематериални същества, включително и Бог. Това може да е донякъде неправомерно разширение на аргумента, което се нуждае от повече доказателства.

6. Живеем в компютърна симулация, управлявана от богове хакери

Бог е в окото на наблюдателя. За разлика от представата на Анселм за Бог като "нещо, от което по-съвършено не можем да си представим", боговете могат също да се състоят от създания далеч отвъд нашето разбиране, обхват и контрол.

Ако Хипотезата за симулацията е вярна и ние сме продукт на постчовешки предци (или някъв неизвестен субект),  нямаме друг избор, освен да ги възприемем като богове. Те ръководят представлението и  са способни да наблюдават - или даже да контролират - нашето колективно (или дори индивидуално) поведение. Можем да си представим тези богове хакери като някогашните езически богове - мощни субекти, които правят, каквото им скимне, без да мислят за нашите интереси.
7. Извънземните са нашите богове

Все още не сме направили контакт с извънземен разум, но това не означава, че те не са "някъде там". Едно възможно решение на Парадокса на Ферми е схващанито за насочена панспермия - идеята, че извънземните разпръскват живот на други планети,  и после си тръгват или наблюдават процеса тайно. По дефиниция, следователно, те да биха били като богове за нас.

Тази идея е била адресирана много пъти в научната фантастика, включително "Стар Трек": един епизод, е който богоподобен вид е отговорен за съществуването на всичко живо на Квадрант Алфа, или "Прометей" на Ридли Скот, в който се вижда как извънземно посява първичния живот на Земята. Дори Одисеята на Артър Кларк е вариация върху тази идея, с монолитите, които подбуждат масивните еволюционни скокове.

Назаем от "Обекти"