Археолози откриха непокътнат град на маите в биосферния резерват Калакмул

Минанбе („няма път“ на езика на юкатекските маи) е името на новооткрит, запазен в цялост древен град на маите, разположен дълбоко в биосферния резерват Калакмул в мексиканския щат Кампече. Обектът с площ от 15 хектара включва пирамидален храм и 14 каменни паметника. Той е идентифициран от международен екип, ръководен от археолога Иван Шпрайц от Изследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата, с разрешение от Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH).

Откритието е резултат от три десетилетия изследвания, през които Шпрайц е идентифицирал повече от 80 обекта на маите в до голяма степен неизследваните Централни низини на маите на полуостров Юкатан, съобщава The Art Newspaper.

Биосферният резерват Калакмул с площ от 723 185 хектара е вторият по големина запазен горски масив в Латинска Америка след Амазония. Резерватът и древният град на маите Калакмул са съвместно вписани в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Районът е изключително богат на наследство на маите – там са идентифицирани повече от 500 археологически обекта с различни размери.

„Непрекъснатостта на останките в региона е такава, че често е невъзможно да се определи къде свършва едно древно селище и започва друго“, казва Шпрайц пред The Art Newspaper.

От 1996 г. насам той ръководи множество одобрени от INAH изследователски проекти, включително повече от десет полеви сезона на археологическо разузнаване в защитени природни територии през сухия сезон – от март до юни. Сред откритията му са близките обекти на маите Чактун (2013) и Окомтун (2023). Подобно на други обекти в региона, Минанбе е идентифициран чрез въздушни проучвания с лазерно сканиране (LiDAR).

„LiDAR е мощен метод за сканиране“, казва Шпрайц. „Той ни позволява да виждаме през растителността и да идентифицираме структури, които се открояват от естествения терен.“

Достъпът до мястото се оказва изключително труден. Незаконната сеч е прокарала пътища през части от резервата, но тук такива няма – оттам и името на града.

„За да достигнем обекта, трябваше да разчистим пътека с мачете и моторни триони, а след това да извървим още 6 км пеша през джунглата“, разказва Шпрайц.

Според експертите Минанбе датира от Късния класически период (600–900 г. сл. Хр.). По това време се смята, че регионът е бил дом на около 10 милиона души. Обектът включва площади, дворци, религиозни сгради и тераси. Липсата на следи от иманярство – това е първият обект, който екипът на Шпрайц намира напълно непокътнат от три години насам – предоставя рядка възможност за изследване на регионалните взаимодействия.

„Минанбе има потенциала значително да разшири разбирането ни за неговото развитие, връзките му със съседните региони и политическата география на тази част от Низините на маите“, казва Шпрайц.

Най-високата структура в града е пирамидален храм с височина 13 м, изграден в архитектурния стил Рио Бек, характерен с фино изсечена каменна зидария и декоративни корнизи. В основата му са открити три стели. Една от тях изобразява фигура, обезглавяваща друга с брадва или нож, и носи датата 5 Ахау (849 г. сл. Хр.).

„Това подсказва, че поне част от паметниците са били издигнати малко преди изоставянето на градовете на маите през X век“, заявява епиграфът на проекта Октавио Еспарса Олгин, като отбелязва, че разчитането на надписите все още продължава.

Археолозите са документирали общо 14 каменни паметника, включително стели и олтари, разположени покрай насипен път, свързващ центъра на града със североизточната му част. Някои от тях показват следи от умишлени изменения, включително напукан олтар с изображение на владетел с шапка и накити.

„Това може да показва нахлуване на групи, идващи от северната част на полуострова в по-късен период, които са променили политическата символика на града“, се отбелязва в скорошно прессъобщение.

Изследванията продължават, но могат да се окажат трудни.

„По-задълбочени разкопки са силно желателни“, казва Шпрайц. „Но те биха се сблъскали със сериозни логистични предизвикателства, включително изграждането на път за достъп, което би изисквало разрешение от управата на резервата.“