Обновената крипта на пруската династия отново отваря врати в Берлин

Вечният покой се оказва трудно постижим за починалите членове на фамилията Хоенцолерн – династията, която ражда пруски крале и курфюсти, оформили европейската история в продължение на повече от 500 години. Техните саркофази са били премествани многократно през вековете, подлагани на увреждания от вода, мухъл и – по време на Втората световна война – на бомбардировки, пише The Art Newspaper.

Последното „окончателно“ място за вечен покой на 91 членове на семейството е криптата на Берлинската катедрала, която ще бъде отворена за обществеността този уикенд след шестгодишна реновация на стойност 29 млн. евро. Соня Тубезинг, отговаряща за проекта, го описва като най-мащабното строително начинание на катедралата след възстановяването ѝ след войната. Самата катедрала е построена от кайзер Вилхелм II в началото на XX век.

Като едно от най-големите династични погребални места в Европа, криптата се сравнява с Капуцинската крипта във Виена или Ескоридал в Мадрид. Централното местоположение на катедралата на булевард „Унтер ден Линден“, главната артерия на Берлин, гарантира голям интерес от посетители – през 2019 г., последната година преди затварянето за ремонт, тя е привлякла около 765 000 души.

Обиколката води посетителите (които от март ще плащат вход от 15 евро, повишен от досегашните 10 евро) надолу към криптата, както и нагоре към купола с гледка към града. Но увеличаващият се брой посетители е създал проблеми с климата в криптата. Преди реставрацията влагата и топлината бяха увредили саркофазите – много от които изключително богато украсени – а в помещението се беше появил мухъл. В прессъобщение катедралата заяви, че криптата е била „в спешна нужда от реновация, достойна за нейните великолепни интериори“. Необходим е бил и безпрепятствен достъп за инвалидни колички.

Криптата вече разполага с нова вентилационна и климатична система. Но може би най-голямата новост е малка изложба в „образователна зала“, през която посетителите преминават преди да видят редиците от ковчези. Сензорни екрани позволяват да се търси информация за обитателите на отделните саркофази и за това как са починали.

Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел, маркграфиня на Бранденбург, например е погребана в изящно изработен ковчег от калай след смъртта си през 1659 г. Екранът информира посетителите, че тя е била „енергична жена, която е движила много проекти“ за сметка на здравето си. Според него тя е починала от преумора и стрес.

Много от ковчезите са съвсем малки: например този на Вилхелм Хайнрих, принц на Бранденбург, починал на една година през 1649 г., поставен в калайна кутия, върху чийто капак е изваян херувим. Информационен панел отбелязва, че смъртността сред кърмачетата в рода Хоенцолерн не е била по-ниска от тази при останалата част от населението.

Криптата ще бъде отворена за посетители от 28 февруари, а на 1 март официални гости, включително кметът на Берлин и германският министър на културата, ще участват в тържествено богослужение в катедралата.