ТРАЙНА/// Неизвестно за известните: История за руска шпионка дава началото на първата телевизионна драма през 1928 г.

Историята на киното започва от станалата прословута  първа търговска прожекция на на лентата „Пристигането на влака на гарата Сен Лазар“ на братя Люмиер, на 28 декември 1895 г. в Grand Café на Boulevard des Capucines в Париж. Оттогава нататък остава само кратко време до началото на серийното производство на филми. Когато този процес потръгва с необратима сила, до 50-те години на миналия век дневното ефирно време ще бъде доминирано от „сапунени опери“ -  жанр, мразен от критиците, но който полага основите на днешните хитови сеиали. В нашето съзнание фразата „сапунена опера“ се свързва със сърцераздирателни телевизионни сериали, в чиито финални сцени винаги побеждават доброто и любовта. Този термин обаче се появява много преди началото на телевизията, която го наследява от радиото.

През 30-те и 40-те години на миналия век любимите предавания, излъчвани по радиото през деня и предназначени предимно за сантиментални домакини, били мини-продукциите, в които развитието на сюжета се прекъсва в най-интригуващия момент и продължава чак на другия ден. Компаниите, произвеждащи сапун и прахове за пране, реагирали най-бързо на нарастващата популярност на тези програми и станали както спонсори, така и основни рекламодатели на такива радиосериали. Всъщност това била главната причина американците да ги нарекат „сапунени опери“.

Има твърде интерсни фактие в историята на телевизионните сериали и техния произход.  На 11 септември 1928 г. първата телевизионна драма, „Пратеникът на кралицата“, е излъчена по телевизията, сочи сайтът на наградите „Златен глобус“. Проектът е излъчен по експерименталната телевизионна система на станцията W2XAD на General Electric в град Скенектади, щата Ню Йорк. Зрители чак от Лос Анджелис са могли да видят изображението на екрана.

Първото излъчване през 1928 г. Снмика: Getty Images

Сюжетът се фокусира върху връзката между английски дипломат и мистериозно момиче, което естествено се оказва руска шпионка. Нейната цел е да се сдобие с документи, които пратеникът е носел на кралицата след бал в Берлин. Пиесата на ирландския драматург Джон Хартли Манърс е избрана заради техническите си възможности за изображение. По това време телевизионните екрани са били само три инча по диагонал (7,62 см). В един момент зрителят е можел да вижда само лицето или ръцете на актьора, като това е описано в Научният музей (Science Museum) в Южен Кенсингтън, Лондон. Там се предлага най-обширната колекция от ранни телевизионни приемници и изобретения, включително експериментите  на Джон Лоуги Беърд. 

 В сериала „Пратеникът на кралицата“ е имало двама ключови актьори, чиито лица са били показвани на екрана, и двама статисти, чиито ръце сдинствено саа били видими за зрителя. В излъчването са били използвани три камери - две насочени към лицата на актьорите, а едната за запис на жестове с ръце и реквизита. Режисьорът Мортимър Стюарт е наблюдавал действието между двете камери, насочени към лицата на актьорите. Пред него е имало телевизионен приемник, върху който са се предавали кадрите, предавани от предавателя. Стюарт е можел да контролира извеждането на изображенията на екрана и да регулира тяхната яркост.

Актоьорът Морис Рандал изпълнява ролята на  дипломата , а а актрисата Изета Джуъл - руската шпионин След това обаче актрисата не остава чужда на политиката и в живота. От 1913 г. Джуъл  се застъпва за правата на жените и по-късно ръководи Нацлионалната женска партия.

Забравеният „Заек-кръстоносец“

Първият анимационен сериал по телевизията се счита за „Crusader Rabbit“ (1950-1957) или „Заек-кръстоносец“. Негови създатели са Александър Андерсън и Джей Уорд, които са създали и два други емблематични анимационни героя - Роки и Булуинкъл. Последните все още са част от поп културата, докато малцина си спомнят за „Crusader Rabbit“ в наше време, пише сайтът Screen Rant. Главният герой на „Заек- кръстоносец“ е необичайно смел заек, а приятелят му е страхлив тигър.

Авторът Андерсън е племеник на  карикатуриста Пол Тери - основател на анимационното студио Terrytoons, където създават анимационния герой и мишка на бъдещето Mighty Mouse. Тери е един от пионерите на ограничената анимация - техника, която използва комбинирани рисунки, вместо да създава напълно нова рисунка за всеки кадър. Техниката намалява разходите за създаване на даден проект. Андерсън е работил в студиото на чичо си и е осъзнал, че евтината и бърза технология, използвана там, ще помогне за прехвърлянето на анимацията към нова платформа - телевизията, уточнява сп. Slate. Тери обаче не е оценил идеята на племенника си да създаде анимационно телевизионно предаване.

Уорд завършва Харвардското бизнес училище и планира да се занимава с недвижими имоти. Той започва собствен бизнес, но скоро камион се блъска в сградата, където се намира фирмата му, като ранява и самия Уорд. Андерсън го познава от училище и се обръща към него, докато се възстановява от инцидента, с идеята да отвори анимационно студио, като Уорд отговаря за бизнеса, а Андерсън се занимава с анимацията.

Спонсорски интерес

Историята на сапунените опери датира от зората на радиото, когато през 20-те години на миналия век започват да се излъчват „серийни драми“. В началото това са радиопиеси в различни жанрове, които се излъчват вечер. Но с течение на времето спонсорите осъзнават потенциала, който те крият, и радиопиесите започват да се излъчват през деня, насочени предимно към женска аудитория. Разказът е структуриран така, че слушателките могат както да следят сюжета, така и да се включат в ежедневните си дейности, пише сп. History Facts.

Снимка: Getty Images

С нарастването на популярността на следобедните представления, към тях започнаха да се прилагат различни термини, понякога унизителни, като например „плачлите над пералнята“, който визира разстроените от сюжета домакини.

Терминът „сапунена опера“ е въведен през 30-те години на миналия век от развлекателни списания. Възниква, защото основните спонсори на дневните радио драми са компании, които намират сериалите за идеално средство за достигане до целевата си аудитория. Например, Colgate-Palmolive-Peet е първият спонсор на „Клара, Лу и Ем“, предшественик на сапунената опера, която дебютира по WGN през юни 1930 г. Актрисите, които играят главните роли, се появяват с печатни реклами на компанията.

Думата „опера“ обозначава крайните емоции, изобразени в радиопиесите. За разлика от театралните постановки, сюжетът е по-прост, а героите са хора от средната класа, които се озоваха в трудни житейски ситуации. Терминът вече се утвърждава по времето, когато „сапунените опери“ разширяват присъствието си и са адаптирани за телевизия.

„Майката на сапунените опери“

Майката на "сапунените опери" Ирна Филипс. Снимка: Getty Images

Това е името дадено на  Ирна Филипс - актриса и сценаристка, както и създателка на „Тези са моите деца“, съобщава списание Smithsonian. Сериалът е излъчен през 1949 г. по NBC и се смята за първата „сапунена опера“, направена специално за телевизия.

Филипс е съавтор на поне 18 радиопиеси, включително „Пътеводна светлина“, която изобразява живота на свещеник в предградията на Чикаго, но действието всъщност се развива в измислен град. Сериалът е премиерно излъчен по радиото на 25 януари 1937 г. и е прехвърлен по телевизията на 30 юни 1952 г., където се излъчва до 18 септември 2009 г. Той е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като най-дълго излъчваната сапунена опера, като „Пътеводна светлина“ се излъчва 72 години, включително по радиото.

В допълнение към този проект, Филипс пуска по телевизията сапунените опери „As the World Turns“ (1956) или „Докато свят светува“, познат и в България и „Another World“ (1964). Тя няма надежда да спечели благоволението на критиците, защото те мразят новия жанр.

Тържество за 9-хилядния епизод на "Докато свят светува". Снимка: Getyy Images

„Миналата седмица телевизията беше заразена със страшна болест - сапунена опера“, реагира сп. Pathfinder на старта на „This Are My Children“, /“Всички мои деца“/, а сп. Variety обявява сериала за „визуално безинтересен“. Телевизионните „сапунени опери“, създадени предимно от жени и за жени, обаче привличат милиони зрители и носят осезаеми печалби на телевизията. В средата на ХХ век домакините имат повече свободно време благодарение на производството на съдомиялни машини и сушилни за дрехи, а маркетолозите се стремят да използват покупателната си способност максимално.

Тези „сапунени опери“ се излъчват пет дни в седмицата и не са толкова изпипани, колкото проектите в настоящия праймтайм. Актьорите често импровизират, сцените са претупани, а сюжетните линии могат да бъдат разтягани в продължение на седмици или дори десетилетия. Актрисата Сюзън Лучи играе Ерика Кейн във „Всички мои деца“ в продължение на 41 години, а актриата Ерика Слезак прекарва 42 години в ролята на Виктория Лорд в сериала  „Един живот за живеене“.

За разлика от изисканите сапунени сериали в праймтайма, сапунените опери могат да имат героини, които страдат от лоши бракове, имат проблемни деца и дори успешна кариера. В „General Hospital“ например началникът на полицията и водещият кардиолог са жени. Друга разлика - в сапунените опери участват героини над 40 години, които не се обличаха „като лели“. Сапунените са далеч по-прогресивни, отколкото съвременниците им им признават, казва Тара Макферсън, професор в Училището по кинематографични изкуства към Университета на Южна Калифорния. Те ставата основа за днешните аплодирани от критиката хитове.

Голям екран за всеки епизод

Сериалът като формат се е появил много преди излизането му по телевизията. В кината са се провеждали прожекции на многосерийни филми. Например „Ник Картър -  кралят на детективите“ на френския режисьор Викторен Жасе стартира на големите екрани през 1908 г. - по това време са изминали 13 години от първия кино сеанс на братя Люмиер. Всеки епизод от приключенията на Ник Картър е отнемал 10 минути, а общо са заснети 8 епизода.

Факт е, че този жанр оцелява вече през десеткки години и винаги ще има своята публика, а новите възможности на технологиите сега го правят все по-достъпен, интересен и вълнуващ, и  с повече почитатели.