Защо олимпийците хапят медалите си?

Тази гледка стана ежедневие за любителите на спорта – усмихнати олимпийци хапят спечелените с труд златни медали, които висят на вратовете им.

Оказва се обаче, че дори самите спортисти рядко знаят защо правят това. Обикновено просто по инерция – тази поза е истински фаворит на медиите и младите звезди бързат да влязат в крачка с изискванията на новопридобитата слава.

„Това стана истинска мания на фотографите”, заяви авторът на „Пълна книга за Олимпийските игри” Дейвид Уолечински, цитиран от Си Ен Ен. „Мисля, че за тях това е един вид снимка-икона, която има по-голяма вероятност да продадат. Вероятно атлетите не биха го правили по собствена инициатива.”

Тази „мода” стана особено популярна през тази олимпийска година и то най-вече сред плувците – без ясна видима причина. Американецът Райън Лохте редовно я използва, за да покаже украсените си със скъпоценни камъни декоративни скоби за зъби – така наречения рапърски „грил”. Позата дори не е само олимпийски феномен – испанският тенисист Рафаел Надал е прочут с това, че дъвче трофеите си, когато побеждава.

Историческите корени на захапването на медалите се крият във времената, когато парите са се правели от скъпоценни метали, а фалшификациите били често явление. Лихварите имали обичай да хапят златните монети, за да изпробват автентичността им. Тъй като златото е сравнително по-меко от по-евтините сребро, желязо и мед, по него остават едва забележими следи при натиск със зъби.

Така че атлетите всъщност шеговито тестват стойността на медалите си. Но колко от олимпийските медали могат да издържат на проверката? Вече николко – медалите за първото място са се изработвали от чисто злато само на три Олимпийски игри – през 1904, 1908 и 1912 г., но са били значително по-малки. Пред последните години количеството на благородния метал в медалите варира. Британските домакини например са вложили едва 1,34% злато в тях – около 6 грама за медал. Останалото се състои от 93% сребро и 6% мед.