Защо плащаме за безполезни съвети?

Поискайте съвет от достатъчно хора и накрая ще намерите някого, който да ви каже това, което искате да чуете. Нуждата от съвети обаче е толкова силна у всички нас, че хората стават слепи към качеството им. Съществува смайваща тенденция да вярваме на експертите, дори и да няма много доказателства за тяхната способност да правят точни прогнози. Филип Тетлок доказва в книгата си „Експертна политическа оценка”, че политическите експерти са по-лоши в прогнозите си дори от най-грубите алгоритми за предсказване на събития. Колкото по-изтъкнат е експертът (т.е. колкото повече медии го цитират), толкова по-слаби са способностите му да прави прогнози. Съществува и обратна връзка между самоувереността на специалиста и точността на прогнозите му.

Тази забележителна тенденция на хората да разчитат на експертни съвети, дори когато в тях очевидно няма полезен компонент, бе чудесно илюстрирана в ново академично проучване, проведено в Азия и озаглавено „Защо хората плащат за безполезни съвети?”. В рамките на експеримента студенти от Тайланд и Сингапур били помолени да направят залагания в пет кръга на ези-тура. Учените им казали, че монетите принадлежат на други студенти, че ще бъдат подменени в течение на експеримента, че във всеки кръг монетата ще се хвърля от различен човек и че тези хора ще са други участници в експеримента, а не неговите ръководители. Така вероятността резултатите да са трудно предвидими била психологически завишена.

На бюрото на всеки участник били залепени пет плика, във всеки от които имало прогнози за изхода от всеки кръг. Участниците имали право да заплатят, за да видят предварително прогнозите – иначе можело да ги видят безплатно, но чак след подхвърлянето на монетата.

Когато се оказало, че първата прогноза е точна, повече студенти пожелали да платят, за да видят следващата. Тази тенденция се увеличила след две, три и четири прогнози. Освен това заплатилите предварително правели по-големи залагания с напредването на експеримента от останалите.

Заплащането за финансов съвет може да не изглежда толкова странно, колкото плащането за предсказване на ези-тура, но приликите между двете неща не са малко. Никой не може да предскаже със сигурност краткосрочните резултати на икономиките или пазарите; Уорън Бъфет, най-успешният дългосрочен инвеститор в света, смята, че няма и смисъл да го правим. И въпреки това много икономисти и стратези печелят добри пари, като правят точно това. Средният мениджър на активни фондове не е в състояние да победи борсовите индекси; още не е открит сигурен начин и да се предвижда кои мениджъри ще бъдат успешни. И все пак инвеститорите продължават да плащат за услугите на финансови експерти.

Изключителната сложност на съвременните финансови пазари и потокът информация, публикуван всеки ден в медиите, са манна небесна за продавачите на съвети. Инвеститорите може би смятат, че нямат време за анализ на всички данни и затова им трябват съветите на професионалисти. Това е така дори и когато инвеститорите вярват, че пазарите са „нагласена игра”, от която печелят вътрешните хора; така отново изглежда разумно да се потърси мнението на такъв вътрешен човек.

Вероятно има и друга, психологическа причина за желанието на инвеститорите да плащат за съвети – избягването на чувството за съжаление. Ако решите да вложите всичките си пари в акциите на някоя технология, разчитайки на собствените си проучвания, и пазарът се срине, може да обвините само себе си. Ако обаче сте послушали съвета на специалист, то решението не е ваша грешка.

Някои финансови съвети могат да бъдат и много полезни. Много съветници накараха клиентите си да избягват съмнителните фондове на Бърни Мадоф. Освен това на инвеститорите трябва да се обясни, че диверсифицирането на портфейлите им е добро за тях и че те влияят на данъчните закони и регулации. Данните показват и че пазарните оценки в дългосрочен план се усредняват, така че указването на историческите периоди на поевтиняване и оскъпяване може да бъде от полза.

Проблемът за индустрията е, че такива съвети са наистина нужни доста рядко и това ограничава парите, които се плащат за тях. Ето защо експертите бомбардират инвеститорите с безкрайни проучвания върху това защо акции А са по-добри от акции Б, защо една валута ще надмине друга и т.н. И в крайна сметка клиентите създават некачествени портфейли, защото разходите по тях надминават приходите.

Може би отрасълът за финансови съвети оцелява, защото идеята, че бъдещето е непознаваемо, е просто незадоволителна за повечето хора. Затова прогнозите – каквито и да са – ни успокояват. Тетлок предполага, че „вярваме в експертите така, както предците ни са вярвали в оракулите; искаме да вярваме, че светът може да се контролира и не разбираме наистина законите на промяната.”

The Economist